Това е първата книга на Ерих Фром, която прочетох, когато още не бях навършил 20. И независимо, че е минало толкова време, няма как да забравя основната идея в нея . А тя е, че въпреки публичните си заявления, много хора не искат да бъдат свободни. Страхуват се от свободата.

Бягат от нея. Защото свободата носи бремето на отговорността. И много от нас не искат да се товарят с вземането на самостоятелни решения. Искат друг да решава вместо тях. Някога немалко сънародници бяха прехвърлили вземането на решения на ЦК на Партията, днес искат вместо тях да решава Европейската комисия и Държавния департамент. Вижте колко е удобно!

Не е необходимо да мислиш сам, не е неохбодимо да решаваш ти какво да правиш, просто прочиташ последните указания, изпратени от Брюксел и Вашингтон и вече знаеш какво да говориш и какво да правиш. Дори не е необходимо да мислиш. Само изпълняваш. Ето това се нарича бягство от свободата.А тези, които най-стремително изоставят личната си свобода, правят всичко възможно да я забранят и на останалите, на хората, които все пак искат да бъдат свободни.

Несвободните се опитват да налагат цензура и забрани, превръщат се пропагандатори на "културата на отмяната", в надзиратели, които дебнат и пишат доноси срещу всеки, позволил си да бъде свободен.

Ерих Фром е написал тази книга преди 80 години. А все едно я е написал днес. Гледайки "победилия евроатлантизъм".

*От фейсбук!