- Г-н Дойчев, защо успял българин като вас избра усамотението в с. Фазаново пред града на лукса и парите Лас Вегас?
- Преди Лас Вегас съдбата ме изпрати в гр. Туин Фолс - Айдахо. Там беше първият ми допир с американския народ, най-доброто нещо в Америка. Освен че ме приеха много дружелюбно и ми помогнаха да се адаптирам, да работя, да си прибера жената и тримата си синове от България. Получих мощна подкрепа и на четвъртия месец от пристигането ми успях да организирам "Детски фолклорен фестивал". На едно предаване по местната телевизия шефката на имиграционния център каза: "Знаете ли, г-н Дойчев, че вие за една година направихте повече, отколкото повечето американци постигат в целия си живот." Това, което правех, беше моята благодарност към тези прекрасни хора от общността, в която попаднах. В Лас Вегас преместих семейството си след 2 г. Наистина
направих известна кариера в казино индустрията
А в България пристигнах, за да изчакам назначението си като казино мениджър и директор на специални събития в най-голямото казино в Европа, което трябваше да бъде изградено в Черна Гора. След като останах известно време в с. Фазаново, преосмислих живота си и реших да заживея така, както ми диктуват чувствата.
- Разочарование от любима жена или близки до сърцето хора ли провокираха съзнателната изолация от светския живот?
- Аз винаги съм държал на семейството, давал съм всичко, което мога, но... явно че съм бил може би прекалено добър. Един приятел казваше, че с жената, за да те уважава, трябвало да се държиш като с магаре - бой, сурови дърва и нанагорнище.
- Отшелническия, почти аскетичен живот край морето предпочете и актьорът Юрий Ангелов. Той ли ви повлия да вземете крайното решение - край на епикурейството, приоритет на духовното.
- С Юрката се познаваме от времето, когато бях помощник режисьор в Народния театър "Иван Вазов" и взаимно сме си влияли за много неща. Включително и в това постепенно да се откъсваме от материализма и да се научим да усещаме отново това, за което сме родени всички. Да ви кажа ли тайната - големият необятен Космос.
- Как минава един ваш ден край морето?
- Толкова много имам да правя всеки ден, че се задъхвам от пълнотата на усещането да си жив. Например преди няколко години се опитах да направя нещо интересно за региона, като организирам най-специалния плувен супермаратон. Нарекох го "Еверест за плувния свят". Експрезидентът Първанов прие да е патрон. Подкрепа получих от Стефка Костадинова, Таня Богомилова и като консултант и участник - световния шампион по плувен маратон, легендарния Петър Стойчев. За съжаление ръководството на община Царево не прояви далновидност. Чух коментари от ръководни лица в духа на:
"На мен каква ще е ползата от тая далавера"
В крайна сметка не се получи. Жалко за добрите намерения. Сега работя по проект с община Приморско за популяризиране на "Българския Стоун хейндж" на Беглик таш. Подготвям заедно с Юрий Ангелов петия поред Фазаново Филм и Арт Фест на 17, 18 и 19 август. Досега направих пет документални филма.
- А в личен план има ли новини?
- Много е лично, за да давам гласност.
- Неповторимата екзотика край морето ли ви вдъхнови да напишете книгата "Разговори със себе си и Космоса"?
- Аааа. Хвана ме. От около 15 г. се занимавам с другата част от моето Аз. Всички имаме тяло, разум и... дух. Е, аз се занимавам с тази трета част. Не че съм фанатик, но ми е интересно, защото открих забравените закони на природата, на Вселената, на Всевишния,... няма значение как го наричаме. Всички работим, блъскаме се цял живот да спечелим материални придобивки, да станем богати. Но не това е най-важното. Друго е значимото в живота - да имаш свободата да правиш това, което искаш да правиш. Когато имаш нужда да го направиш - това е богатство. Богатство е да имаш и свободата да правиш това, което искаш да правиш.
- Отскоро имате нова приятелка - кобилата, подарък от министъра на земеделието Мирослав Найденов за актьора Юрий Ангелов. Предишната Даяна беше изядена на луканки. Новата вие ще я тренирате за езда от деца.
- Така е. Това е трогателен жест на г-н Мирослав Найденов. Дали аз тренирам прекрасната кобилка, или тя мен... не знам. Много е забавно да работя с тази хубава "блондинка". Аз като неин годфадър (кръстник) реших, че понеже Распутин, героят на Юрий в "Седем часа разлика", е бил близък с Екатерина Велика, то и
кобилата на Юрката трябва да се нарича Екатерина
- Планирате със собствени средства скоро да построите манеж за кобилката. Ще търсите ли финансова подкрепа от спонсори, все пак криза е?
- Да, ще си вземем кобилката с Юрката в най-скоро време при нас във Фазаново. Така е редно. Колкото до спонсорите за манежа, те са много . Но са закъсали с парите.
- Скоро кобилката Екатерина Велика ще бъде впрегната в каруца по време на местния кинофестивал с надпис "Фазаново такси" и ще бъде основна атракция на празника край морето. Очаквате ли високи гости от Министерството на културата?
- При нас всеки гост е "висок" гост. Както всяка година освен от България ще имаме гости от цял свят. В момента екип от Лондон снима документален филм за Фазаново.
Режисьор е китайски гражданин от Макао. В снимачния екип участват словак и белгийка. Няма да издавам други тайни. Но те правят нещо уникално.
- Защо във Фазаново ви наричат първи министър на културата?
- Някои ме наричат и "Бат Бойко". Освен по проекта за Беглик таш и Филм Феста се зароди и нов бизнес проект "Селски, еко-, био-, секстуризъм".
- Все още сте известен като първа шпага сред филмовите каскадьори. Липсват ли ви емоциите на снимачната площадка?
- Да се върна към това, което съм преживял, е като да претопляш стара манджа. Това, което правя, е това, което искам да правя. То ме вдъхновява... Имам случки като Индиана Джоунс, само че се случват сега и тук, в Странджа.
- По време на снимки срещнахте съпругата си Ваня Цветкова. Зрителите още си спомнят сцената от филма "Комбина", когато трябваше да я провесите от 19-ия етаж. Във времето връщате ли се към този епизод?
- Всъщност Ваня имаше дубльорка, едно смело момиче, което пусках отвисоко. Ваня я спуснах от втория етаж, за да могат да снимат лицето й. Но и от втория етаж е страшничко. Така че Ваня е герой. Аз съм участвал в над 50 филма, театрални и тв постановки, както и в представления на открито. Не съм подозирал, че тази сцена с провесването от терасата ще стане толкова популярна.
- Неотдавна известната ви съпруга, с която сте разведени, ви обвини в интервю, че сте били безотговорен баща. А тя е благодарна на съдбата, че ви е разделила. Как отговаряте на тези критики?
- Много хора стоят пред огледалото, гледат тъжната си физиономия и обвиняват някой друг за печалния си вид. Ясно е, че за да имаш усмихнат образ, ти първо трябва да се усмихнеш. Аз уважавам много Ваня. Вярвам, че е взела правилното решение за себе си. Дано да е щастлива. Пожелавам й.
- И все пак случвало ли ви се е да ревнувате красивата си съпруга, особено когато във филма я видите в ръцете на сексимвола от 70-те години актьора Иван Иванов?
- Ваня беше снимала филмите си с феноменалния филмов актьор Иван Иванов, когато се срещнахме. Иван ни беше кум на сватбата. Така че нямаше място за ревност.
За сериозен мъж
като мен ревността
не е присъща
- Казват, че след 50 г. мъжете помъдряват. Хрумвало ли ви е, че един Божи ден може отново да се съберете с бившата си съпруга? Където има грешка, има и прошка.
- Аз зная, че Ваня сега е в нездравословна среда. Каня я официално на Филм Феста във Фазаново това лято. Може да се отърве, ако иска, от безсмисления си живот в София и да открие нещо друго.
- В интервю за нашия вестник известната ви съпруга с огорчение призна, че досега не е срещнала мъжа на живота си. Причината - много е взискателна. А вие срещнахте ли край морето голямата любов?
- Тайна.
- Въпреки раздялата отчитате, че Ваня Цветкова в ролята на корумпираната съдийка Таня Стоева в сериала по бТВ и актьорът Юрий Ангелов са най-добрата находка. Искрен ли сте?
- Ваня е национално богатство.
Тя е една от най-изявените ни актриси. Има много какво да покаже и да бъде пример за млади таланти. Юрката е единственият актьор, който не играе себе си, а съвсем различен образ. Не ми е известен друг в България, който да може да изиграе и Дон Кихот, и Санчо Панса, и... коня Росинант.
- Доста сте критичен относно производството на телевизионни сериали. Определяте ги като “филмовата чалга”.
 - Как да ти кажа...Лежа си и гледам телевизия. Превъртам каналите и ми се иска нещо да ме “грабне”... Ами “грабна” ме една натрапчива мисъл - имаме закони за опазване от икономически, криминални и др. престъпления. Добре. Но няма закон за най-големите престъпници, които не само че вършат престъпления срещу нацията, а си раздават награди и си уреждат аплодисменти. Кои са те ли? Ще разберете след рекламите. Как да не съм критичен за бързото производство на недъгави телевизионни сериалчета. Те заливат от екрана след тъпоумните шоу програми.
След това ония полуидиоти, наричащи себе си комици. Че и награди си раздават

Някъде раздават “Оскари”, тук в България ги правят част от турския “Аскер”. Или пък “Икар”, който завалията, макар и да е полетял, все пак завършва доста трагично. Да не говорим, че някои хора, които не разбират от култура, се определят като “дейци на културата”. Знаем, че във всяко стадо има по някоя “черна, мършава” овца. Когато погледна България от друга точка, виждам, че пасбището на българските културни традиции, което беше пълно с множество "бели овце" и тук-таме по някоя "черна", сега не може да се види от огромното стадо вносна "черна порода".
Някъде са създали "Алея на славата" - тук създадоха алея, само че на шотланското уиски "Дивата ... гъска", под чиято рекламна звезда си слагат имената наши именити личности... Какъв срам.
- Обявихте се и срещу огромна кохорта от творци, които се опитват да се превърнат в леки жени на магистралата на българската телевизионна, кино- и културна самодейност.
- За съжаление има такава група "творци". Проституиращи на магистралата на телевизионна, кино- и културна самодейност. Кое направи това черно стадо на културтрегери, в което има все още и по някое "бяло" петно, да забрави българските корени, да пасе чуждо нискокачествено ГМО и да участва в някакви програми за затъпяване на българския народ. Отговорът е повече от ясен - тази родна клоака се интересува само от финикийските знаци. Можем ли да си помогнем сами и да се отървем от тази клоака на дегенерирали личности... Има много начини. Юрий Ангелов и аз създадохме преди 5 г. в селото, където живеем, нов тип фест. Нарекохме го "Фазаново Филм и Арт Фест", съкратено ФАРТ ФЕСТ. Идеята е да се съберат всички потомци на хората, които се разпръснаха по света.
- Демокрацията ли нанесе тези огромни поражения върху българската нация?
- Имаше едни традиции, хубави или лоши... не знам. След идването на демокрацията се пръснахме като пилци по целия свят. Децата ни, най-важното, се разпръснаха и такива фестивали като във Фазаново целят да се върне това чувство към родината, да се комуникира. Хората да се опознаят. Да се намерят поводи за срещи и контакти. Тези деца, които идват, са израснали малко тука, малко в Чехия, малко в Англия, малко в Америка или Италия. Наистина на нашите деца, които са пръснати по целия свят, ние сме длъжни да им създадем условия да се изявят. Както казва един наш приятел: "Големи сме, велики сме, ама няма кой да ни събере." Така че с много широка усмивка, но и с една малка сълза организираме това събитие. Разликата между усмивката и сълзата е много малка. Ние се смеем, плачейки, или плачем, смеейки се. Надяваме се всички да го усетят и сега това чувство ни залива отвсякъде. Чувството на безкористност се отразява на всички и отвсякъде ни заливат вълни и вибрации на обич. Аз благодаря, че проявявате интерес към тези лични, малки стъпки, които поемаме. Ако всеки направи по една малка стъпка, ще има промяна... Промяната трябва да дойде от нас.
- Да поговорим и за любовта. Кога една жена може да ви накара да благоговеете пред нея?
- Опитът ми с жените ме накара да
изпитвам изключително благоговеене към всички, защото те стават майки
В природата най-важното като че ли е майчинството. Аз обичам безусловно всички хора, дори тези, които имат отрицателно отношение към мен.
- Кои са знаците, че една любовна авантюра може да се превърне в сериозна връзка и да устои на бурите на времето?
- Когато любовта с времето се превърне в обич, в приятелство. Може би. Все пак аз не съм най добрият съветник.
- Неизвестен факт от вашата биография е, че докато сте били в курса по режисура, продуцентство и сценично майсторство, сте живеели в къщата на знаменития български бас Борис Христов в Италия. Защо не станахте режисьор?
- Наистина, имах щастието да бъда близко до великия Борис Христов. Аз съм режисьор. В момента
качвам в Ютуб документален филм
с уникални кадри
на Борис Христов

Режисирах и две пиеси в читалището на Царево, “Полковникът птица” (заедно с Юрий Ангелов) и самостоятелно - “Сборен пункт”.
- Имате черен пояс по карате. Бяхте треньор по бойни изкуства на млади актриси и на Аня Пенчева. Разкажете интересна случка от този период.
 - Над 18 г. съм водил групи по карате в България. Имах такива и в Италия, и в САЩ. В Народния театър водих сценичен бой, фехтовка и др. Много актьори се ползваха от възможността да тренират. Юрката беше много добър, Аня също за някаква пиеса имаше нужда от овладяване на определени техники. Тя е много ловка и силна... та трябваше да я предупредя да не използва наученото в живота, за да не пострада някой.
- Коя е най-трудната каскада, която ви е коствала живота?
- Най-трудната каскада е да имаш смелостта да промениш живота си и да го живееш по природните закони. Не на думи. А наистина. Аз вече направих такава каскада и това ми коства нов и пълноценен живот. Такъв, за какъвто дори и не съм мечтал.
- Вярно ли е, че се готвите за нова мисия - да станете съвременен пещерняк?
- Почти съм достигнал това ниво. Всяка година медитирам в пещери в Странджа. А иначе аз съм скъсал с този свят и открих, че има и друг, много по-интересен за мен. Това, разбира се, не трябва да се взема като пример за подражание. Всеки човек има силата да избере живота, който иска да живее... но това е дълъг разговор.
- Несбъднатата ви мечта?
- Една мечта може да не се сбъдне, ако човек спре да мечтае. Така че първо трябва да имаме мечта. Второ - трябва да предприемем физически действия за реализиране на мечтата си и трето - без очакване, че изобщо ще се случи. Това не е метафизика. Това е физика. Така действа Вселената.