С пари на инвеститорите е купена сграда за 25 млн. евро, но на името на друго дружество на един от издирваните собственици

ДАНС стартира проверката на компанията “Нексо” по времето на министър-председателя Кирил Петков, но не съобщава за нея на правителството. За първи път за казуса е уведомен служебният премиер Гълъб Донев.

Този любопитен сюжет стана известен на изслушването на директора на Държавната агенция по национална сигурност Пламен Тончев във временната комисия в парламента за казуса с разследваната фирма за криптовалута.

Иван Ченчев от БСП попита кога от ДАНС са докладвали на премиера за проверката “Нексо”, започнала по времето, когато “Продължаваме промяната” бе в изпълнителната власт.

“Имаме оперативна самостоятелност и не докладваме всяка разработка на Министерския съвет. По случая с “Нексо” министър-председателят беше уведомен от мен няколко дни преди 12 януари т.г., когато се проведе операцията”, отговори шефът на ДАНС, от което стана ясно, че е говорил със служебния премиер Гълъб Донев.

На въпросите за връзки на “Нексо” с висши политици Пламен Тончев препрати народните представители към прокуратурата. Той уточни, че след доклада в обвинението следствието работи по досъдебно производство и той няма информация какво се разследва по него.

Тончев обаче потвърди информацията, че самото разследване срещу “Нексо” е пристигнало в ДАНС от българска банка. Както и че един от собствениците на компанията е закупил сграда за 25 млн. евро в София с пари на инвеститорите от "Нексо", но на името на друго свое дружество.

На 12 януари прокуратурата, ДАНС и следствието проведоха акция на 15 адреса в София по разследване за пране на пари, данъчни престъпления и измами с криптовалута срещу четирима от шефовете на компанията. Антони Тренчев и Коста Кънчев се издирват. Във вторник другите двама обвиняеми - мениджърите на “Нексо” Траян Николов и Калин Методиев, трябваше да внесат по 1 млн. лв. за свободата си, но съдията си направи отвод заради публикации, че е предубеден.

“През юли 2022 г. постъпи информация за съмнителни финансови операции на “Нексо”. Изяснихме паричните потоци. Те работят в много държави, включително в офшорни зони. Използват своя криптовалута и токени. Сезирахме прокуратурата през септември м.г. Образувана е проверка, а след това и досъдебно производство”, каза Пламен Тончев. Пред комисията той разкри още, че след първоначалната информация и в хода на проверката на ДАНС е искана информация от чужди служби.

Асен Василев от “Продължаваме промяната” попита откъде е информацията за разследването на “Нексо”. Бившият финансов министър остана доволен от отговорите и посочи, че има разминавания между твърденията на прокуратурата, че информацията е от чужбина, а се оказало, че е от българска банка, задължена за това по Закона за мерките срещу изпиране на пари.

“Дейността на “Нексо” наподобява тази на финансовите пирамиди от близкото минало”, каза още шефът на ДАНС. Депутатски въпрос свърза ситуацията днес с 90-те, когато парите на хиляди българи изчезваха с обещания за високи лихви и доходи.

Главният прокурор Иван Гешев също беше поканен в комисията, но в писмо обяснява, че заради краткия срок не може да присъства лично, но пък е готов да отговори писмено на въпроси. Председателят на комисията Даниел Митов вече е изпратил въпроси до държавното обвинение. Василев пък се възмути, че прокуратурата говори повече пред журналисти, а не в парламента.

Йордан Цонев от ДПС попита Тончев дали има данни за политическа корупция в разследването срещу “Нексо” предвид даренията за партията “Да, България” от нейни служители, както и контактите с финансовото министерство при правителството на Кирил Петков.

“ДАНС не е политическа полиция. Разследването в прокуратурата е в начален етап. Лицата, които са извършили закононарушения, ще носят наказателна отговорност”, отговори му Тончев.

Шефът на ДАНС поясни, че след като е постъпила информация от банката за съмнителни операции, са проверени финансовите потоци на “Нексо”.

“Генерирани са обороти в големи размери. Част от финансовите средства са нареждани към лице от управлението на фирмата, с които са купувани имоти в София. Оперират в САЩ, Естония, ОАЕ, както и в офшорни зони”, обясни още Тончев. Като пример даде бизнес сградата на бул. “Никола Вапцаров” в София, която струва 25 млн. евро и е купена с пари на инвеститори в “Нексо”, но на името на друго дружество на един от издирваните собственици.

Временната парламентарна комисия за разследване на случая ще покани и представители на “Нексо” за изслушване, стана ясно от Даниел Митов. Той и колегите му всеки ден получавали имейли от компанията.

7 емоционални въпроса на Тренчев и Кънчев до депутати

Писмо със 7 въпроса изпратиха от “Нексо” до депутатите в парламентарната комисия по казуса с криптобанката Антони Тренчев и Коста Кънчев. Собствениците са извън България на неясно място. 

От компанията питат дали народните представители поддържат тезата, че 53 американски щата и регулаторите им, както и прокуратурата в Ню Йорк, биха сложили подписи под споразумения с компания, която буди дори малко съмнение.

“Нексо” са изненадани, че имало множество жалби срещу тях, след като била само 1 - във Великобритания. Затова двамата собственици се интересуват каква роля имала прокуратурата в частен спор с чужда юрисдикция. Задават въпрос и дали ще се поеме отговорност за удара по имиджа на страната и загубените чуждестранни инвестиции. Намекват за участието на главния прокурор Гешев в молитвената закуска на президента Байдън с риторично питане дали ще намерят “вътрешни сили да не си правят пиар с пътуването до САЩ”.

Тренчев и Кънчев директно насочват към политиката претърсванията в офисите им в София, където служителите им чули: “Ще се научите на кого да дарявате вие”. Според двамата прокурори и следователи търсили, но не открили флашки с криптовалути.