Известно е, че благодарение на адаптацията ние сме оцелели през ерите и вековете. Но всяко хубаво нещо има и своята обратна страна.

Като най-банален пример за това напоследък се споменава способът как се варят живи жаби. Ако ги хвърлите в котлето с гореща вода, те с крясък ще изскочат от котлето, за да се спасят.

Ако обаче ги поставите в котле с хладка вода и започнете да загрявате бавно водата, те бавно и постепенно ще се адаптират към повишаващата се температура, ще се адаптират, ще се адаптират... и накрая няма да разберат, че са се сварили.

Така е и с народите. Ако им наложиш изведнъж диктатура - ще скочат! Ако обаче например си президент и трябва да назначиш свое служебно правителство и ако вместо да управлява два месеца, както си му е редът, ти го оставиш да управлява три месеца, народът няма да скочи, а ще си рече: “Е, хайде сега, няма да правим въпрос за един месец...”.

После президентът решава следващото негово служебно правителство да управлява четири месеца. Народът пак си казва: “Е, хайде и сега от нас да мине...”. Служебното правителство на Стефан Янев управлява общо 7 месеца. Народът си рече: “Е, какво чак толкова, хайде пак от нас да мине...”.

Тоест народът постепенно взе да се адаптира. Следващото служебно правителство на президента, начело с Гълъб Донев, управлява вече 5 месеца и, както изглежда, ще управлява още два-три месеца, народът, както виждате, нищо не казва, защото май съвсем се е адаптирал.

След което президентът вече може спокойно да нареди следващото негово служебно правителство да управлява цяла година, ако ще и две, защото знае, че народът се е адаптирал и нищо няма да рече...

Нататък президентът може да управлява колкото си иска - народът, като сварените жабоци, така ще се е адаптирал, че няма да разбере кога и как са го сварили в котлето на диктатурата. Ако мислите, че това са поетически фантазии - погледнете на север великия руски народ, който бе адаптиран за 20 години.

В интервю за "24 часа".