Българският пътник, който нарежда на шофьора на автобус как да кормува! Ако някой се сети в коя европейска държава някой би си позволил подобна волност, да каже. А от личен опит гарантирам, че и в Южна Америка никой не би дръзнал подобно нещо.

"Аре, бе, кво се влачиш! Кво толко ше стане, айде дай малко газ!" - казва нашенецът. Българинчетата обичат да командват онзи, който носи отговорност, защото знаят повече от него, разбират повече.

Жертвата при последната автобусна катастрофа е една. А е можело да са повече. Естествено, всички пътуват без колани - нашето безсмъртие е традиционно.

Миналата вечер, около полунощ, шофирах от Ихтиман до София. Знам пътя наизуст - буквално. И въпреки това бях потресена каква тъмница е. И пак с умиление се сетих за Мексико. Почти всеки ден се налагаше да шофирам и по тъмно, включително в тежка буря, в проливен дъжд сякаш пожарникарски маркучи са насочени към колата. И въпреки това трафикът се движи с над 100 км/ч. Причината: пътят свети! Буквално! Ти не виждаш пътя - невъзможно е, но маркировката е с толкова силно отражение, че грее! Освен това в мантинелите са монтирани котешки очи, които още веднъж трасират посоката на движение. И за десерт: преди голяма крива поне три табели указват, че ще започне крива и в коя посока, а после цялата дъга е с огромни отразителни табели, които указват посоката на завоя чак докато свърши. В леещите се като река дъждове, нито веднъж не усетих пътят да е мокър - навсякъде виражите са наклонени така, че всяка капчица да се оттича. Пътищата в Мексико са построени така, че те водят, сякаш някой те държи за ръка и те успокоява, че няма опасност да сгрешиш.

И да - шофирането в Мексико е скъпо удоволствие, но за сметка на това - сигурно!

С или без ремонти, нашите пътища са трагични на вид - те са с най-евтината възможна маркировка, с най-безобразните обозначения и табели, изпълнени така, че трябва наизуст да помниш къде друса, къде липсва част от пътя, къде се образува аквапланинг. За капак винаги се намира по един умник, който да нарежда на водач на автобус как да шофира!

И още нещо да ви разкажа: в Перу пътувахме нощем с автобус. Бизнес класата е със седалки-легла, с телевизор, абе - лукс. И срещу нас стои голям светещ дисплей, който във всяка секунда показва скоростта. Ако само за миг мине над 90 км/ч, светлината на таблото става яркочервена и ако в този момент направя снимка с телефона, после мога да подам оплакване за рисково шофиране.

Няма нужда да правя сравнения, нали.