Учениците са насърчавани да бият учителите си

Икономическите "успехи" от плановете му принуждават Мао да се оттегли за известно време от държавните дела, което позволява на либералите в комунистическата партия донякъде да коригират ситуацията. Разпускат комуните, връщат личния живот на хората и отслабват желязната цензура. Но лявото крило във властта, водено от Мао, вижда в тези разумни промени "буржоазни нрави" и "позор". Затова през 1965 г. вождът решава да си върне позициите с така наречената Велика пролетарска културна революция.

И наистина през юли 1966 г. Мао се завръща триумфално

Уж спонтанно той излиза "сред хората" и влиза да плува в река Яндзъ под овациите на група младежи, които го разпознават. За тяхно учудване живото божество разговаря с тях и така успява да ги спечели за своята кауза. По този начин е даден старт на Културната революция. Основната опора на Мао в нея са новосъздадената Червена гвардия и левите радикали, а много лидери на ККП (включително бъдещият лидер на страната Дън Сяопин) са изпратени в провинцията "за превъзпитание чрез физически труд".

В резултат започва активно насаждане на култа към личността на Мао сред населението и безогледна критика на либералите от всякакъв вид. Това се харесва особено на безмозъчни младежи. Те са събрани в специални отряди, наречени "хунвейбини", и започват да защитават комунизма със свои "собствени методи". А именно - организират преследването на "буржоазията", състояща се по правило от образованата интелигенция. В "революционния си плам" те също така унищожават безброй храмове, театри и библиотеки. На практика хората са принудени да четат само един автор - Мао Цзедун. В библия за развилнелите се младежи се превръща "Червената книга" - колекция от цитати и откъси от произведенията на председателя Мао. Куриозно, но пълната с бюрократични изказвания и откровено скучни мисли книжка се превръща в мегабестселър дори и сред левите младежи на Запад, които едва ли са разбирали какво точно се случва в азиатския гигант.

Разбира се, всичко това се осъществява с подкрепата на правителството, а резултатите отново са колосални щети и десетки милиони жертви. Комунистическата партия на Китай насърчава своя народ да "изчисти лошите навици на старото общество" и да разруши старите идеи на своите предци. И въпреки че няма доказателство, че някога изрично са казвали "пребийте учителя си до смърт", младежите определено го приемат така. През 1966 г. ученици в най-малко 91 отделни училища измъкват учителите си по улиците и ги бият, докато не се разкаят за "корумпираните си действия". В някои случаи подрастващите пръскат с мастило дрехите на учителите и

окачват върху тях табла с имената им, зачеркнати с червена боя. След това бият учителите с тояги с пирони и ги изгарят с гореща вода, често до смърт.

До края на изстъпленията 18 преподаватели са били убити от учениците си, а много други са се самоубили заради унижението. Но подобни разправи са ежедневие и по отношение на видни китайски учени, писатели, художници, артисти и т.н., които стават жертва на кървави разправи, често в собствените си домове. В продължение на цели две години Мао нарежда на милицията и армията да не пречат на тези "естествени процеси" и да въвеждат ред.

Стига се и до куриози. Понеже Червената гвардия бди за всичко, което може да бъде "контрареволюционно", през септември 1966 г. нейни представители забелязват нещо коварно - хората спират колите си, когато виждат червени светофари. Тъй като червеното е цветът на партията, хунвейбините решават, че спирането на червено "спъва напредъка на революцията", и тръгват на протест.

За щастие, самозабравилата се Червена гвардия е спряна от премиера Чжоу Енлай. Той успява да ги убеди, че спирането на червено символизира как партията "гарантира безопасността на всички революционни дейности".

Писателят Лианг Хенг разказва история, в която баща му едва не е изпратен в затвора, защото е открито,

че притежава... вратовръзка

Членове на Червената гвардия нахлули в дома им и докато претърсвали вещите на баща му, намерили този "буржоазен символ".

Червен гвардеец вдигнал вратовръзката и обявил, че е "капиталистическа". А когато е установено, че бащата на Лианг притежава костюм и копчета за ръкавели, той вече е заклеймен като "вонящ интелектуалец" и след това дрехите и книгите му са събрани и изгорени. Все пак бащата на Лианг избягнал затвора, като се съгласил да заяви, че изгарянето на имуществото му е "революционно действие", но това не попречило на излизане

хунвейбините да отмъкнат радиото

и месечната му заплата.

Последствията от Културната революция са много тъжни. Страната е в руини. Според някои доклади, учениците, които са убили своите директори, са яли мъртвите тела като начин да отпразнуват триумфа си над контрареволюционерите. Твърди се, че управлявана от правителството кафетерия също е излагала телата на “предатели” на куки за месо и е сервирала месото им за обяд. Най-лошите случаи са в провинция Гуанси. В края на 60-те години най-малко 137 души са били убити и изядени само в тази провинция. Нещо повече - човекоядството е пропагандирано като начин да се покаже колко трескаво е отдаден човек на каузата на партията.

След Културната революция възрастният Мао се държи като полудял. Кавгата за територии със СССР води до въоръжен конфликт на остров Дамански през 1969 г., а

“главният комунист в света”

се приближава към САЩ и през 1972 г. президентът Никсън идва в Китай.

Но след 1971 г. Великият кормчия е вече слаб и болен, а зад гърба му се води борба между привържениците на терора на Културната революция и умерените либерали. Мао умира на 9 септември 1976 г. от инфаркт и над милион души присъстват на погребението му.

След смъртта му идва кратък период на вътрешнопартийна борба в ККП и започват бавни реформи. По странна азиатска логика курсът на Мао се обръща в обратна посока, но култът към него се запазва. А завърналият се от "превъзпитание" и оглавил държавата Дън Сяопин, когато трябва да се вземе трудно решение, често вади цитатника на Мао от джоба си, прочита афоризъм от него и като се заклева в името на своя преследвач, иска народна и партийна подкрепа.