В примката на невероятен конфликт се мъчи дълго съставът на Народния театър, когато режисьорът Иван Добчев запалва огъня със статията си "Корабът на глупците" във в. "Демокрация" в началото на 90-те. Колективът е наречен от него "труп", известни актьори са определени като "бездарни", а "корабът", разбира се, е театърът. Стига се до събрание на Съюзния комитет и тежки разговори и критики към ръководството.

Критиците пишат, че по всичко личи, че Добчев иска да е капитан на кораба, който не одобрява, но екипажът е "непослушен". Сред размирниците са старите морски вълци Стефан Гецов, Стойчо Мазгалов, Георги Черкелов, Славка Славова и техни поддръжници.

"Артистите са огорчени, обезверени, живеят с нервни кризи, повишено кръвно налягане, прединфарктни състояния", пише Лиляна Козова във "Земя".

Всъщност проблемите зад кулисите наистина са сериозни тогава и неописуеми в хронология.

Според Васил Стефанов конфликтът е бил предрешен не от статията, а от тв предаване преди нея. В "Култура за всички" по БТ хора от трупата говорят за "пожар", за конфликти, проблеми и т.н. Според него излъченото имало за цел да покаже, че в Народния ставали страхотии. Просто някои колеги не харесали това, че институцията е приела под крилото си Театрална работилница "Сфумато". Според по-старото поколение Добчев щял да стане "гробокопач" на Народния театър. Така битките се разгарят.

От Министреството притискат директора да уволни всички служители, навършили пенсионна възраст - сред тях са именно Славка Славова, Виолета Бахчеванова, Георги Черкелов, Георги Георгиев - Гец, Стойчо Мазгалов, Наум Шопов и Слави Митев.

След статията "Корабът на глупците" и последвалите драми Добчев си подава оставката и е последван от директора Васил Стефанов, от Маргарита Младенова и Красимир Спасов, както и от други водещи фигури.

Министър Елка Константинова отказва оставките и застава изцяло зад ръководството на театъра.

В крайна сметка Стефанов пенсионира всички, които трябва да бъдат пенсионирани. Изтъква, че повече не могат да бъдат под един покрив и щом те (самият той и Добчев) трябва да останат, след като не могат да си тръгнат, значи другите трябва да го направят.

След това атмосферата постепенно се нормализира, но недоверието и очакванията за всякакви интриги остават да витаят из театъра като Фантома на общата суета.