В предишния брой ви разказахме удивителната история на Патьо Млъчков, роден през 1838 г. в семейството на овчари в Копривщица. Още юноша той се впуска в търговията и в крайна сметка от Истанбул се озовава в Египет. Там започнал да си задава въпроса как да продаде изключителното мляко от неговия район.

Въпросът бил как да го прекара на 2 - 3 хиляди километра от България? На квасеното мляко, което може да се реже с нож, му трябват хладни помещения. Докато се чудел, на младежа му хрумнала нова идея. Роднините от Копривщица да му изпратят изсушено и стрито на прах кисело мляко, а тук в Африка, от прясно да си го закваси сам. Както пътували сушените екзотични подправки, така българското мляко поело по дългия път към Африка.

Египет е очарован от новия деликатес. Толкова се разраства интересът и търсенето на новия кулинарен хит кисело мляко, тази прохладната благина, че Панчо Млъчков купува скоро млекарница и стадо биволици. Налага се да извика и по-малкия си брат Рале да помага в производството и алъш-вериша.

Освен кораби, екипажи и пътници, наш Панчо започва да снабдява по договор болници, гостилници и консулства в Александрия. Бързо и уверено, само за няколко години, Патьо Млъчков става прочут в арабския свят. И много, много богат.

С другар и съдружник като Рале успелият в странство търговец започва да се връща по-често в родното място. Иска да се задоми Патьо Млъчков и да свие семейно гнездо. Не вдига нова, а в ранната зима на 1876 г. купува просторна къща в центъра на Копривщица, строена от хаджи Ненчо през 1855 г. Сгодява се за красавицата Дина Старибратова

Вика одрински майстори да потегнат, разкрасят и изпишат за сватбата новия му дом. Пак заминава за Египет да спечели още пари за венчавката. Охарчил се е доста.

А из българските земи наново тлее въгленът на бунта срещу Османската империя. Пророческите думи "Туркия ке падне 1876" се шепнат по дюкяни, тайни сбирки и кафенета. Въстанията в Босна и Херцеговина и смазаното миналата есен Старозагорско карат хъшовете революционери да създадат предварителна тайна организация с център Гюргево, Румъния. Гюргевският комитет формира 5 революционни окръга в българските земи. Четвъртият Пловдивски е най-активен и се води от буреносния копривщенец Георги Хлътев – Бенковски. Така средногорското градче-република Копривщица попада в сърцето на вълненията за национална независимост.

В Александрия през пролетта на 1876 г. Патьо Млъчков получава писмо-парола от тайния революционен комитет: "Младоженецът си дойде. Сватбата ще стане подир Великден. Ще дойдете ли и вие да играете хорото?".

Рале остава в Египет да поддържа търговията, а Патьо, натоварен с жълтици и арабски бижута, се връща в Копривщица. В къщата на апостола Тодор Каблешков над камата, пищова и евангелието се врича пред родината. Думите за вярност са страшни:

“Ако престъпя клетвата си, то нека бъда проклет

от целия български народ и ме постигне най-тежкото Божие наказание! Амин!”.

Богаташът Патьо Млъчков, прапрадядо ми, вместо да се таи и радва на мил спокоен разкош, става революционер. В неговата, Млъчковата къща, пред поп Илия Кацаров се кълнат и други въстаници. Много от златните лири от Египет вместо за венчило отиват за униформи, пушки и джепане (барут) на комитите. Скришом, под стряхата на Патьо са и някои от заседанията на революционния комитет.

Съзаклятниците го правят касиер на тайната организация. Съвсем наблизо, в Панагюрище, в централата на Пловдивския революционен окръг, действат апостолите на свободата Георги Бенковски, Захарий Стоянов, Георги Икономов и нежната 20-годишна Райна Футекова – Княгинята, ушила и развяла първото знаме на бунта "Свобода или смърт". Славни дни и нощи на безумно смели кръвни братя и сестри.

Но предателство от общото събрание на Оборище обърква сметките на "великденските сватбари". Властта изпраща да арестуват комитите в Копривщица и бунтът пламва десетина дни по-рано. Налага се да гръмнат първата пушка не по план. На Калъчевия мост в Копривщица, на деня 20 април 1876 г. бунтовникът Георги Тиханек разстрелва заптието Кара Хюсеин. Съобщението от Тодор Каблешков до комитета в Панагюрище е подписано с неговата кръв –

историческото “Кърваво писмо”:

“Братия!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от екът на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Коприщица, 20 априлий 1876 г., Т. Каблешков."

Краткото, но култово "Кърваво писмо" крие данни и за сетнешните патила на поборника Патьо Млъчков: "поиска да затвори няколко души заедно с мене"... По това време Турция се готви за война със Сърбия, а на територията на България има 30 османски военни гарнизона. Срещу 8 - 10 хиляди криво-ляво обучени въстаници са насочени 10 000 бойци редовна армия (низам), 80 000 наемници (башибозук), мобилизирани са и запасняци (редифи) от Одрин, Цариград, Ниш и др. Българските овчари, сеячи, учители, занаятчии са въоръжени с пушки, ятагани и самоделни черешови топчета. А пазителите на властта, командвани от елитни генерали - с модерни оръжия, влакове за предислокации, конница, артилерия.

Разгромът е потресаващ...

За около месец в Западна Горнотракийска низина и Северозападните Родопи падат всичките 95 въстанали села и градчета - Панагюрище, Клисура, Перущица, Копривщица, села в Старозагорско, Батак, Дряновския манастир в Габровско - след щурмове от многократно превъзхождащите турска армия, запасняци, башибозук.

По узаконените обичаи на османците след победите следват кланета на мирни жители, плячкосване на домове, палежи, изнасилвания... Според руския консул в Одрин в тези дни са разрушени 200 български села с над 75 000 жители - някои избити, други прогонени.
Жестоко, с много зверства!
На 24 май Георги Бенковски е застрелян в Тетевенския балкан, а главата му е отрязана и набита на кол. Военният трофей е носен от потеря с музики чак до София. Зловещо стърчи пред вратите на конака цяла седмица, докато милозливи християни не я откупват от властите и погребват тайно. Нежната Райна Княгиня е заключена в мазето на конака в Пловдив, където между разпитите е изтезавана и изнасилвана многократно от заптиетата.
Жертвите на епопеята Априлий - 1876 наброяват 15 000, а според други историци 30 000 души. Националноосвободителното въстание е залято с кръв, но Великите сили и Западът разбират, че България съществува и има достойнство.
По думите на внучката му Ана, по време на неуспешния бунт Патьо Млъчков е арестуван на два пъти. При първия другарите му юнаци го освобождават, но след разгрома личният богаташ революционер е окован във вериги и изпратен на съд през Пловдив и Одрин в Цариград (Истанбул).
След бунта архитектурният бисер Копривщица обаче е спасен от палежи, зверства и терор от собствените си жители - плащат огромен откуп в злато на победителите. Но Патьо като "баш комита", подбудител на "мирната рая" трябва да бъде наказан. Добре че жълтиците са бол, рушветите в Ориента процъфтяват и е брат му Рале, който е стоял настрани от бунта. От Александрия Рале Млъчков е пристигнал в Истанбул и тъй-онъй е
успял да подкупи съдията на брат си
Така Патьо Млъчков заминава на заточение не из пясъците на Диарбекир в Мала Азия, а в по-умерен климат, на древния остров Родос, днес в Гърция. С кесия жълтици за тъмничарите, да облекчи затворническите му дни, след него пътува и съдружникът му от Египет Рале. След близо две години каторга, като много други събратя комити заточеници е освободен и се прибира в България. Но прапрадядо Патьо вече е хром и накуцва.
По занданите на Пловдив, Одрин, Истанбул и остров Родос е бил окован в една верига с летописеца на въстанието Никола Беловеждов. От снимка възстановка на български заточеници от 1878 г. е видно, че теглото и големината на затворническите вериги са като тези за корабни котви. Прекарани през железни шини (пранги) на шията и глезените на краката, хората приличат на хищни зверове същи...
Орлов мост е построен на мястото, където шосето от Цариград влизало в Стара София. През 1878 г. тук, където "Цариградско шосе" минава през Перловска река, със свалени шапки и калпаци,
с дълбок поклон и викове “Ура”
тържествено били посрещани заточениците, гнили по затворите на Истанбул и каторгите на Мала Азия. Българските герои, орлите - заточеници на отечеството, оковани след разгрома на Априлското въстание. Живели будно и достойно, но понесли наказанието си в общи тежки вериги.
А от 1891 г., когато е зидан и сглобен мостът-паметник, във вид на бронзов орел защитник над дните и нощите на България символично бди и моят прапрадядо Патьо Млъчков. Богаташът предприемач, революционерът каторжник от Копривщенския бунт, 1976-а. Свободен и безсмъртен!