Но при един потоп картините на Моне и Ван Гог ще бъдат просто парченца сред другите отломки от нашия живот, казва тя

Виргиния Захариева е писател, артист и психотерапевт и разсъждава по темата за залетите картини на известни творци.

-Г-жо Захариева, как разбирате заливането на картините на Ван Гог и Клод Моне?

- Това е един отчаян акт за привличане на внимание към голям проблем. А с него се отваря кутията на Пандора. От друга страна обаче, младите хора от организацията "Последно поколение" наистина са загрижени за планетата. Те питат защо да раждат деца, като не знаят дали ще има утре. Тук е тънкият момент. Те казват: "Ако ние утре не можем да се изхраним и да имаме живот, то трябва да направим нещо, което да спре бизнеса да си продължава както преди".

- А защо са решили да посегнат точно на изкуството?

- Първо, изкуството е беззащитно. Едно произведение на изкуството е толкова беззащитно, колкото е едно дете. Посяга се на нещо, което не може да се защити. Ако това е акт на привличане на внимание, веднага бих попиталаза

защо не посегнат върху деца тогава...

Същото е. Картините на тези импресионисти имат голяма стойност и аз мисля, че екоактивистите искат да кажат: "Разочаровани сме от това как живее човечеството, саморазрушавайки се. Затова посягаме на най-ценното му и най-оценяваното". Това върши работа за тяхната кауза. Затова избират знаков за цивилизацията обект.

Второ - това е акт на вандализъм и тероризъм. Тероризъм идва от латинската дума terror - страх. Оформило се е позитивно и негативно разбиране за това понятие в зависимост за каква кауза се използва. Тези млади хора от организацията "Последно поколение" са обединени от каузата да се спре добивът на фосилни горива. Те казват: "Купчината сено на Моне е сцена, а заснемането на посегателството над картината прави хората публика". Така те отговарят на насилието с насилие. Съответно тази постъпка нямаше да има никакъв смисъл, ако не беше заснета. Използва се метод от концептуалното изкуство. Но дали този отчаян акт за привличане на внимание е градивен за спасяване на Земята?

- След като посегнаха на шедьовъра на Моне, те казаха: "Ако заливането на една картина с картофено пюре е необходимо действие, за да се промени обществото и тези горива да не се използват повече, тогава ето ви картофено пюре върху картина.

- Трябва ли да се отнеме нещо много ценно, за да осъзнаем къде сме? За мен проблемът на съвременното общество

не са фосилните горива, а свръхконсумацията

Тези горива, ако обслужват един по-прост живот, няма да застрашават климата. Проблемът е в това, че има съвременна тенденция за още, още и още. А това изисква повече продукция. Една химикалка, когато я изразходвате, я изхвърляте и купувате нова. Произвеждат се милиони такива продукти, които после се изхвърлят. Купих си писалка и я зареждам с мастило. Започнах да си рециклирам боклука, нося го по-далеч, но знам, че нещичко правя за тази Земя. Съществуването на планетата ни е лична отговорност на всеки от нас.

- Какъв е основният проблем?

- Екоактивистите протестират срещу това, че "бизнесът си продължава както обикновено", затова техният акцент би трябвало да бъде: "Живейте по-просто и спрете да свръхпродуцирате". Светът, в който живеем, ни измъква от сутринта в едно бързо темпо, в което не можем да отглеждаме децата си както трябва, не можем да чувстваме, нямаме време да бъдем с истинската си вътрешна потребност. Трябва постоянно да даваме труд и енергия, за да имаме повече и повече.

Като си купим нещо, му се радваме 11 минути

и след това трябва да си купим друго. Но това не решава проблема. Огромната маса хора днес, откъснати от тялото, душата си и от природата, са неудовлетворени и затова са тласкани към свръхконсумация, което създава свръхпроизводство.

- Да, обаче те казват, че хората няма да има какво да ядат, а същевременно използват храна, за да изцапат картините.

- Тези жестове трябва да се разчитат правилно. Те неслучайно използват доматена супа и картофено пюре. Защото има много райони, в които нямат изобщо храна. Активистите предупреждават че ако продължаваме така, човечеството ще трябва да се бори за оцеляване, защото няма да има вода, храна и земя.

От затоплянето на климата ледниците се разтапят, морското ниво се покачва и стотици крайбрежни градове и държави ще изчезнат. Представете си как в този потоп ще плуват картините на Моне и Ван Гог заедно с отломките на нашия живот. В режим на оцеляване културата първа е застрашена. В този смисъл техният акт

може да се сложи в графата позитивен тероризъм,

защото е с кауза. Но така е много лесно. Въпросът е творчески - можеш ли по някакъв начин да предупредиш човечеството, без да рушиш нещо свръхценно? Лесно е да счупиш и да нарежеш една картина.

Освен името ти да стане известно, нищо друго няма да се случи. Това е пропускът в тази акция. Трябва да измислят нещо, което истински да покаже проблема, а не да се превръщат в разрушение - в бедствието, което ни застрашава. Изкуството е крехко. Не би трябвало да се съпоставя с категории като глад или оцеляване. И в най-тежките военни години първо са се опаковали и криели ценните картини, за да ги запазят. Това е белег на цивилизованост. Акцентът трябва да се измести върху това как живеем.

Защото, ако живеем само за да консумираме, то този живот не би си струвал. Изкуството е искрата, която осветява тъмнината на ежедневието, и затова не мисля, че това е начинът човечеството да бъде събудено.

- Как си обяснявате залепянето на ръцете им по стените и картините? Те споделят, че изкуството не е засегнато, но кожата им кърви.

- Самонараняват се, за да се идентифицират с това произведение, за да не страда само то. Нараняват себе си, за да покажат степента на нараняване на човечеството, което ще бъде в много по-голям мащаб, когато започнат катаклизмите в природата. Те казват: "Аз съм тази картина и това, което правите на света, го правите на мен, на изкуството, на цивилизацията". Това поколение, чието бъдеще е застрашено от климатичните промени, става все по-агресивно или автоагресивно.

То се бори за правото си на бъдеще

И всеки един от нас, а и обществото като цяло трябва да се замислим как преработваме фрустрациите, които цивилизацията ни нанася. И в това отношение изкуството е един от начините да преодоляваме тези състояния и да се унищожават шедьоври, е също толкова вандалско, колкото безхаберието на икономиката и политиките, които погубват планетата с алчността си.