Близо две години Гърция бе основният виновник за трудното преодоляване на кризата и за опасността от нова рецесия. Вече е ясно, че сделката по гръцкия дълг ще бъде финализирана по един или друг начин. Независимо от загубите за инвеститорите, никой не очаква домино ефект и сериозен катаклизъм. Причината е, че процесът е под контрол, а финансовите буфери за преструктурирането на гръцкия дълг са налице. Но преекспонирането на гръцкия проблем толкова дълго време замъгли редица тежки проблеми, които сега излизат на преден план.
Суровата реалност,
пред която сега се изправят редица икономисти и политици, се дължи и на недостатъчно надеждните традиционни измерители на общото състояние на икономиката. На първо място е Брутният вътрешен продукт, като основен измерител на икономическото развитие. Академично изследване в САЩ за 2010 показа, че 83% от годишния икономически прираст е отишъл в 1% от населението. При подобно разпределение на новосъздадената стойност, и при хроничен търговски дефицит, БВП е твърде ненадежден показател за развитието на производството и потреблението, както и за ефекта от фискалната политика. На второ място са фондовите пазари, като барометър на икономическата активност. Пак в САЩ, 40-45% от приходите на компаниите идват от операции в чужбина. Съответно борсовите индекси могат да се покачват вследствие на икономически растеж и
експанзия в чужбина, при стагнация у дома
Проблемът с ненадеждността на основни индикатори допринесе за ниската ефективност на фискалната и монетарната политики. Тези политики се оказаха твърде неадекватни и спрямо метаморфозите в банковата система. Например през последните години големите банки започнаха да трупат физически позиции в енергоносители и суровини. Някои от тях вече са на ръба да загубят лиценза си за банкова дейност и да се превърнат в обикновени търговски дружества. Редица банки се опитват да заобиколят това регулаторно ограничение чрез придобиване на дялове в компании, добиващи или притежаващи стратегически стоки. Но това само ги доближава до статута на обикновени холдингови компании.
Причина за това поведение на банковите финансови институции е не само търсенето на по-висока доходност. В условията на ускорена парична емисия от централните банки и евтино рефинансиране, притежаването на стратегически стоки е сигурно убежище за стойността. Предишната вълна на предоставяне на ликвидност за банките в САЩ директно покачи цената на петрола и потисна крехкия растеж, при нищожното отражение върху кредита. Прекрасна илюстрация за кривите огледала, пред които е изправена монетарната политика отвъд океана.
В Европа кривите огледала са още по-многобройни. В еврозоната вече свикнаха да наблюдават икономическите индикатори, изключвайки гръцките. Криво е и огледалото на бюджетния дефицит, който в различните държави е с различна достоверност, породен е от различни фактори, и дори на места се задълбочи от наложената отвън политика. Оценката на дефицита допълнително се изкривява и от силната политическа доминанта при неговата интерпретация. Например от 13-те държави с дефицит над 3% първа бе наказана Унгария, с цел упражняване на натиск за отмяна на законодателни решения. Това създава подозрения за използването на фискалния пакт и свързаните с него санкции за теснополитически цели. Твърде показателна е и метаморфозата в монетарната политика на еврозоната. Не е тайна, че предоставянето на дългосрочно рефинансиране от ЕЦБ срещу
все по-хлабаво обезпечение
подпира доходността на дълговите книжа в закъсалия юг. Това все пак може да се окачестви като изпълнение на политическа поръчка. Но идват и чисто търговските поръчки - редица големи индустриални компании от еврозоната имат лиценз за банкова дейност и вече кандидатстват за рефинансиране от ЕЦБ. Ако техните искания се изпълнят, ще имаме ново изкривяване на конкурентната среда, съзнателно причинено от централната банка. В същото време банките в страните от ЕС извън еврозоната са лишени от достъпа до този евтин кредитен ресурс, независимо от качеството на обезпечението. Тази политика допълнително ще увеличи пропастта в конкурентоспособността между отделните части на Европа.
През последните седмици набира скорост дебатът за икономическия растеж в ЕС. Поне на думи, защото мерките и политиките за растеж се трупаха на хартия през годините, успоредно със реалното задълбочаване на кризата. Сега прилагането на
политика на растеж допълнително се усложнява от селективната монетарна политика в еврозоната, за която стана дума. Същевременно натискът за унификация на фискалната политика, и най-вече на данъчната, продължава независимо от разликите в производителността и доходите, демографската структура на населението, нивата на задлъжнялост и нуждата от инвестиции в отделните страни и т. н. Един от важните фактори, който рядко се отчита в общоевропейските мерки за растеж, са особеностите на валутния режим в отделните страни. Имаме страни с единна валута, страни във валутен борд и страни с плаваща национална валута. Това предполага различна степен на свобода при вземане на решения, различна гъвкавост при външни шокове, различни буфери и необходимост от поддържане на резерви. Но всичко това не пречи на бодряшкия европейски призив - имаме разписани мерки за растеж, прилагайте ги де!