Може да не е за вярване, но момчето върна парите във време, когато лъжата е на почит
МОЖЕ ДА НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ, НО МОМЧЕТО ВЪРНА ПАРИТЕ
Едва ли има човек, на когото не са искали пари на улицата. Стотинки или левчета, за които е ясно, че нуждаещият се няма как да върне. И всеки е постъпвал според джоба си, но и според способността си да съчувства.
В случая обаче ставаше въпрос не за два-три лева или за пет-десет, а за повечко. Непознатият младеж, който се доближи до нас в кварталната градинка, нямаше вид на изпаднал. И докато обясняваше за какво са му нужни парите и как утре ще ги върне, се опитвах да разбера дали е искрен, или за своите около тридесет години вече се е изпекъл в лъжите.
В предишното време не бих пристъпил към тази тема. Пък и никой не би прочел написаното. Честността дотолкова се беше превърнала във всекидневие, че беше ненужно и дори неуместно да се морализаторства. Станала беше ценност, казано на днешен език.
Спомням си онези кътове на честността по време на ученическите лагери и бригади. Зареждаха се с вафли, бисквити, детски закуски, бонбони, лимонади, всеки взимаше, каквото предпочита, пресмяташе колко струва и оставяше нужната сума на определеното място. Ако нямаше точни пари, даваше повече и сам си взимаше рестото. Без продавач и без дежурен учител, който да следи някой да не открадне. Без охранители и без камери. И винаги сметките излизаха точни.
Честността беше характерна не само за децата, но и за възрастните. Още ми е пред очите касиерът в първата ми работа. При получаването на заплатите чак се разгневяваше, ако си позволиш да му оставиш лев-два - бързо ти ги пъхваше в ръцете или в джоба. А ако излезеш, зарязвайки стотинки на бюрото му, отваряше вратата и ги хвърляше след теб в коридора.
Сега е друго. Лъжата е на почит - не само в политиката, но и в бита. Всеки ден по телевизиите и в социалните мрежи потърпевши се оплакват как са били измамени от приятели и дори от най-близки роднини. Някои пък публично се заричат, че повече няма да помагат на никого.
Да, всичко това ми е ясно. Аз самият съм бил разочарован не от един или двама, на които съм откликнал в труден за тях момент. Но… дадох парите.
Ден по-късно момчето ми звънна, както се бяхме уговорили. Трябвало да остане до късно в работата и нямало как да дойде на уречената среща. Не, не исках веднага да си кажа, че започват познатите увъртания, може би защото ми се щеше поне да отложа болката от поредната загуба на вяра. Добре, че не прибързах. Момчето излезе почтено и след още един ден ме зарадва истински. И не заради върнатите пари - част от тях му оставих като поощрение за честността. А заради приятното чувство, че все още се срещат такива хора, и то млади. Заради надеждата, че не всичко е загубено.
Със съпругата ми бяхме толкова окрилени, та чак почистихме до шушка кварталната градинка.
От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Галерия Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Никой никога няма да засенчи Ален Делон
В неговата феноменална кариера върховете са няколко. Първият е, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори - Клеман, Антониони и Висконти