Нежеланието на някои парламентарни групи да поканят Посланика на Русия при откриване на 48 Народно събрание може да се равнява само с желанието на други Парламентарни групи да я поканят.

И проблемът не идва толкова от това кои са по-големи Евроатлантици. Получава се нещо като: "Моят атлантизъм е по-голям от твоя атлантизъм"... Можеше ли да се избегне този безсмислен сблъсък?. Разбира се, че можеше. Ако имахме Национална доктрина, в която да бъдат записани външнополитическите приоритети, независимо коя политическа сила идва на власт.

Вероятно ще е малко пресилено, но ако в тази доктрина влезе клауза, която най-малкото замразява всякакви връзки със страна, ако тя е агресор спрямо друга приятелска страна. Така няма да стигаме ние самите до изолация, защото съответните страни ще знаят единомислието по този въпрос. Мисля, че Гърция доказва нагледно какво значи Национална доктрина дори по отношение на Северна Македония.

Леви и десни правителства идваха на власт, но не отстъпиха дори на йота (дори и тука ползваме гръцката азбука) от стратегията си спрямо Македония. Ако ние имахме Национална доктрина, в която да бъдат заложени външнополитическите ни стратегии, вярата (не религиите), а етичните постулати на изповядваните религии тук, ако се включи идеята за обща политическа отговорност - защото никога една управляваща партия само не носи вина, ако няма конструктивна опозиция...

Но това можеше да стане деветдесета година на Кръглата маса, на която се парцелираха партийните влияния, но нямаше поглед напред. Тогава бе почти като сега - омразата на едните не доведе до любов на другите. Защото българинът е споделя никога любов. Българинът споделя омраза. Та, нека да си представим една Национална доктрина колко неща би променила...

Вярно е, че твърде идеалистично гледам на това... Но при натрупана толкова омраза нищо друго не му остава на човек, освен да се скрие в идеализма. А нали знаем, че най-кървавите революции са родени в главите на най-големите идеалисти...