• През 2021 г. българите дадоха мандат на партиите на промяната, сега - не. Посланието на вота е - сядайте и говорете
• И да няма правителство, НС може да работи до Коледа за жизненоважните закони
• ГЕРБ няма интерес от паянтов кабинет по време на тежка зима
• При следващ вот трудно ще се роди нов играч и резултатът ще е същият при още по-ниска активност
• Единственият изход да не вървим към избори е ГЕРБ да склони ДБ за базова програма
• Христо Петров може да не знае, но изследванията се правят на територията на България - а като изключим вота от чужбина разликата ГЕРБ - ПП е 7%, казва политологът пред Мила Гешакова от "24 часа"

- Лидерите да се отдръпнем, готов съм на всякакви компромиси, заяви завчера Бойко Борисов, Лорер от ПП реагира, че това е добро начало, а според лидера на ДБ Христо Иванов трябва да се научим да си говорим. Какъв знак дават, г-н Ганев?

- Изброените от вас позиции съответстват на посланието, което се чува от обществото под формата на изборни резултати. Да се върнем малко по-назад. На изборите през 2021 г. имахме съвсем ясен мандат, даден от българите – ГЕРБ да остане в опозиция, а партиите на промяната да формират кабинет. Съотношението и на трите вота беше от рода на 60 на 40. Да, не стана през април, не стана през юли, стана чак през ноември. Но въпреки това и на трите вота през 2021 г. имахме ясно мнозинство, което беше срещу ГЕРБ.

Посланието днес е различно. Българите не казаха на ГЕРБ да се върне, така както управляваше 12 години, но и партиите на промяната не получиха мандат да продължат да управляват. Ако трябва да търсим послание в изборните резултати, то без съмнение е – сядайте и говорете. Българите искат кабинет и данните от социологическите проучвания също са категорични в това отношение. Именно поради тези причини, виждаме и тези политически реакции, които вие изброихте във въпроса си. Ако някоя формация си позволи да каже, че при никакви условия няма да говори с другите и не направи поне символичен жест в тази посока, то тя може да понесе щета на следващите избори, получавайки обвинения за продължаваща политическа криза.

- А вие виждате ли възможност за решаването на политическата криза и съставянето на редовен кабинет?

- На този етап съм скептичен. Вижте какво се получава. Очевидно, ако има някаква възможност за кабинет, тя е около първата политическа сила. Всички други варианти, изглеждат научна фантастика.

В същия момент обаче втората по големите формация - “Продължаваме промяната”, изгради изцяло политическото си позициониране около противопоставянето с ГЕРБ. При партията на Петков и Василев политическото съдържание е на практика само анти-ГЕРБ. Това е легитимация чрез противопоставяне. Ако те например тръгнат на по-сериозно взаимодействие с партията на Борисов, добре си дават сметка, че на другия ден половината от избирателите им ще си тръгнат. Същото важи и за евентуална колаборация с ДПС.

Вторият вариант, който стои пред ГЕРБ, е да започнат да оформят някаква изключително трудна конфигурация с подкрепата на ДПС, “Български възход”, търсейки подкрепата в парламента на още някой. Това обаче, първо, освен че изглежда трудно да се сглоби, ще бъде не особено стабилно и със сигурност няма да изглежда красиво в очите на привържениците на изброените партии и най-вече на самите гербери. Кажете ми тогава каква е логиката за ГЕРБ да се наеме да прави подобен много паянтов и некрасив кабинет, с който да посрещне ударите на социално-икономическата криза и предстоящата зима и всичко това преди най-важните за партиите избори – местните.

- Да разбирам ли, че на практика изключвате възможността за редовен кабинет?

- Не я изключвам, но я намирам за малко вероятна. Трябва да се тръгне все пак в някаква посока, а единствената възможна за мен е ГЕРБ да успее да склони “Демократична България” за евентуално партньорство върху някаква базова програма и върху тази програма да се водят разговори с тези партии, които споделят основните точки в нея. Примерно постигна се някакъв консенсус за еврозона, съдебна реформа, Украйна и прочее и се канят партии като “Продължаваме промяната” и други, които биха подкрепили такъв дневен ред на едно редовно правителство и от тях се търси подкрепа. Това изглежда като най-логичен път.

- В изборното ни тв студио издателят на “24 часа” Венелина Гочева прогнозира, че вариантът експертно правителство може да е работещ - за кратко, с ясна програма, подкрепа и контрол от парламентарно представените партии. Какъв е шансът му?

- Ако има някакъв шанс за съставяне на правителство, това е само този. Правителство без ярки партийни лица. Напълно невъзможна е коалиция във вида, в който сме свикнали да я виждаме – тип “Станишев”, тип “Борисов” 2 и 3, или тип “Петков” – в която лидерът на най-голямата партия става премиер, а основните партийни лица – министри. Ако се постигне някакъв консенсус, той може да е за експертно, технократско правителство, с ясно разписана програма и ограничен хоризонт. Това е единствената работеща формула, за да могат партии да оправдаят сътрудничество помежду си в парламента. Така те могат да отговорят на очакванията на хората за редовен кабинет и да не инкасират прекалено тежки щети от избирателите си. Или по друг начин казано – сътрудничество с отвращение.

- Ако този вариант не се получи, накъде вървим?

- Към предсрочни избори. Те няма да бъдат много бързи. Предполагам, че ще се постигне политически консенсус, в който президентът да използва конституционните буфери, за да се остави 48-ото народно събрание да работи поне 2 месеца, за да могат да се приемат някои жизненоважни закони. Най-малкото трябва да се приеме бюджет за 2023 г., има пакет от законодателни промени и нови закони, които са необходими за усвояването на парите по плана за възстановяване и устойчивост. Така Народното събрание може да работи до края на годината, а изборите да са в ранна пролет.

- Какво да очакваме от такива раннопролетни избори? Повече от същото или?

- Имайте предвид, че всички партии в момента действат и като потенциални участници в нова предизборна кампания. Политическият пъзел е толкова сложен, че всички си дават ясно сметка, че вероятността да има нови избори е голяма, и съобразяват действията си с това. Защото при нови избори българите ще оценяват партиите и по поведението им в следващите няколко месеца. Така например ще се задава въпросът кой е виновен, че няма кабинет, кой отстъпи от червените си линии, кой беше конструктивен и т.н. Но не мисля, че на едни следващи избори напролет например, резултатът като структура ще бъде много различен. Общо взето при такава ниска активност излизат да гласуват най-вече твърди електорати, които доста по-трудно променят гласа си. Не виждам и откъде може да се появи нов политически субект, който за малкото месеци да набере достатъчно сили, за да размести сериозно електоралните пластове. Основният риск е свързан с избирателната активност. Тя може да падне още повече. И освен че това ще доведе до повишаване на тежестта на партиите с твърд електорат, ще нанесе и удар върху легитимността на следващото Народно събрание и евентуално следващо правителство.

- Накрая искам да поздравим и “Тренд” за добре свършената работа с последните проучвания преди изборите и с точната ви работа при екзитпола. Критики, разбира се, пак имаше - Ицо Хазарта ви потърси сметка за по-голямата разлика, която давахте между ГЕРБ и “Продължаваме промяната”. Искате ли да му отговорите?

- Не само “Тренд”, но и другите водещи социологически агенции на тези избори си свършиха добре работата. Нямаше големи разминавания в данните ни. Проучванията преди изборите показаха точно не само победителя, но и структурата на вота. Нещо повече – формулата, която използвахме ние “6+2” формации в новото Народно събрание се оправда напълно. Колкото до разминаванията – първо – социологията не е точна наука, тя прави моментни снимки. По данни от екзитпола ни 18% от всички гласували са взели решението за кого да гласуват в последните няколко дни. Това е огромен дял, който никой не може да улови. Колкото до Христо Петров и неговата критика - той вероятно не е наясно, но аз държа да го уточня - изследванията на всички агенции се правят на територията на България. И разликата между ГЕРБ и “Продължаваме промяната”, като изключим чужбина, е 7%. Предварителните проучвания даваха разлика между 8 и 9%.

CV

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна

Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там

Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход

Съосновател е на изследователския център “Тренд”