Почина си от рак, но дочака извинението от американската филмова индустрия

Актрисата Сашийн Литълфедър, която отказа "Оскар" от името на Марлон Брандо през 1973 г., почина на 2 октомври в дома си в Новато, Северна Калифорния. През 2018 г. на индианката са й открили рак на гърдата в четвърти стадий.

Всъщност още през 2012 г. тя влиза в ремисия, но през последните години Сашийн сподели в интервю, че туморът е метастазирал към десния й бял дроб и се бори с него.

Активистката за правата на индианците е родена с името Мари Луиз Крус на 14 ноември 1946 г. в Салинас, Калифорния. Нейната майка, Джеролдин Мари Барниц, имала френски, немски и холандски произход. Изкарвала парите си чрез щамповане на кожа. Баща й, Мануел Ибара Крус, бил

от индинаското племе апачи

Двамата развиват бизнес със седла, а майка й го продължава, след като Мануел умира през 1966 г. на 46 г.

Сашийн имала трудно детство, защото баща й бил алкохолик и пребивал сестрите и майка й. Затова Джеролдин го напуска и започва да живее при родителите си. Въпреки това, докато расте, актрисата все повече се фокусирала върху своя индиански произход.Тя участва в окупацията на Алкатраз през 1970 г., въпреки че като студентка не може да живее на острова на пълен работен ден. Точно тогава приема името Сашийн Литълфедър. Тя избира него, защото така я нарекъл баща й, преди да умре - "литъл федър" е малкото перо, което тя винаги носела в косата си.

Сашийн става говорител на Националния съвет на американските индианци и протестира срещу бюджетните съкращения на президента Никсън за федералните индиански програми през февруари 1973 г. Междувременно е имала няколко

незначителни роли в киното,

а още през 1970 г. тя се запознава с легендарния Марлон Брандо. По това време той е силно заинтригуван от защитата на индианските резервати и избиването на индианците от военните. Двамата планират съвместни акции и актьорът използва известността си, за да даде гласност на проблема чрез наградите на Академията.

На церемонията по връчването на "Оскар" през 1973 г. Сашийн излиза вместо Марлон Брандо, който е отличен за най-добра мъжка роля в "Кръстникът". Когато й подават статуетката, индианката прави знак с ръка, че няма да я приеме. Разтваря лист хартия и казва: "Името ми е Сашийн Литълфедър. Аз съм апачи и представлявам Марлон Брандо тази вечер. Той ме помоли да ви кажа в една много дълга реч, която няма да мога да споделя с вас сега заради времето, че за съжаление, той не може да приеме тази прекрасна награда. Причината за това е отношението към американските индианци във филмовата индустрия".

Речта й е посрещната с освирквания и обидни жестове. При слизането й от сцената филмовата звезда Джон Уейн се опитва физически да се саморазправи с нея, но е задържан от шестима телохранители. По-късно индианката разказва, че е била обект на

присмехулни шеги

от страна на популярните телевизионни водещи, без никой да я покани в шоуто си, за да разкаже за случилото се от своята гледна точка. Въпреки това целта е постигната - церемонията била гледана от 85 млн. души.

Появата й явно е разгневила много хора, защото, когато след събитието тя отишла в дома на Марлон Брандо, малко след влизането й надупчили входната му врата с куршуми.

След това тя е включена в черния списък от холивудската общност и получавала заплахи, а в медиите не спирали да се сипят обидни фалшиви новини по неин адрес.

Шумотевицата около скандалната вечер по връчването на наградите утихва и Сашийн започва да работи в хоспис. Кариерата й на актриса почти приключва, като след това участва в 2-3 незначителни проекта. Разбира се, продължава да помага с акции, свързани със здравето и индианците, и продуцира филми за племената.

През целия си живот обаче се бори да остане жива, защото имала сериозни здравословни проблеми. Още на 4-годишна възраст се разболява от туберкулоза и е лекувана в кислородна палатка, докато я хоспитализират. Сама разкрива, че има склонност към

депресия и самоубийство,

затова прекарва една година в психиатрично заведение. Получава вътрешен кръвоизлив, от който едва я спасяват, а когато е на 29 години, белите й дробове колабират. Приписва своето възстановяване на холистичното здраве и хранене и на индианската медицина. През 1991 г. е оперирана от рак на дебелото черво, като туморът е изцяло премахнат.

Смъртоносната болест обаче отново се завръща. Въпреки това Сашийн си отива щастлива от този свят, след като получи нещо, което е чакала 50 години. През юни тази година Академията й изпрати извинение за непристойното отношение към нея през 1973 г.

"Това е сбъдната мечта - отговори Литълфедър. - Ние, индианците, сме много търпеливи хора, това отне 50 години. Трябва да запазим чувството си за хумор през цялото време. Това е нашият метод за оцеляване. Днес никой нямаше да е чувал за Движението на американските индианци, ако не беше моята 60-секундна реч. Нямаше да се говори, че правителството на Съединените щати е планирало да построи военна база в индиански резерват и нямаше да има преустановяване на този план."