За пръв път чух за Сванте Паабо, когато преди 12 години получих имейл от колега от факултета ни в Оксфорд, който казваше: "Утре Сванте Паабо ще изнася семинар. Трябва да отидем рано, за да можем да седнем".

На пръв поглед вчерашният избор на популационния генетик Паабо за нобелов лауреат за медицина и физиология е странен. Сванте Паабо е известен със сравнителните си изследвания на човешкия геном, спрямо този на други родственици на Homo sapiens, като неандерталците и денисовските хора и е един от водещите специалисти в областта на човешката еволюционна генетика, и един от пионерите на изследването на археологически ДНК молекули. Негова и на негови колеги е колосалната заслуга за възстановяването и разчитането на неандерталския геном.

Това е къртовски и аналитично сложен труд по възстановяване на полуразградени и фрагемтирани части от генетичен материал от изкопани кости на хора живели преди много хиляди години. Паабо също прави сензационното откритие за съществуването на неподозиран доскоро член на рода Homo – Денисовския човек, първия установен чрез геномна идентификация - след изолиране на ДНК от изкопана фаланга от човешки пръст в Денисовската пещера в Сибир. Отделно, негови генетични анализи показват също че в миналото е имало генетично примесване между неандерталци и Хомо сапиенс.

Смисълът на наградата като награда за медицина идва от голямото значение на човешкото генетично разнообразие за предразположението на хората към заболявания, включително и в резултат от примесването в генофонда на Хомо сапиенс на неандерталски гени, както и за чисто фундаменталните измерения на работата Паабо за разбиране на човешката природа и произход.

Наградата също така е и, закъсняло и дълго очаквано осъзнаване от страна на медицинското съсловие за голямата важност на еволюционната теория като обяснителна система на всички анатомични, физиологични и патологични феномени, които хората изследващи и грижещи се за човешкото здраве познават. Напомняне, че думите на влиятелния украино-американския еволюционен биолог Теодосий Добжански "Нищо в биологията не може да бъде разбрано, освен в светлината на еволюцията", важат точно със същата сила и за медицината.

Паабо е полу-Швед, полу-Естонец роден и израснал в Стокхолм. Негова алма матер е университетът в Упсала. Основател и директор е на факултета по генетика на института по еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг. Куриозното е че неговият баща Суне Бергстрьом също е носител на нобелова награда за медицина за работа върху човешките простагландини.

От фейсбук