Очаква се увеличение на бежанския поток

Освен 300 000 резервисти Путин мобилизира още по 2000 души от 46-те области в страната

Частичната мобилизация в Русия повиши рисковете за националната сигурност на България, макар и не като пряка заплаха, категорични са експертите. Те се опасяват от умишлени аварии, активизиране на паравоенни формирования, кибератаки, увеличен бежански поток и в най-лошия случай ядрена авария, при която страната ни се намира по права линия на въздушния поток от Украйна.

"Директни действия на Москва срещу страна, членка на НАТО, не са възможни, но

провокации не са изключени.

Спомнете си взривовете през последните десетина години във военни складове, асоциирани с действия на агенти на руското разузнаване. Трябва да се вземат необходимите мерки", коментира бившият служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов.

Това означава пълна мобилизация на сектора сигурност и по-тясно сътрудничество с партньорските служби от НАТО. Другия месец в България трябва да пристигне

многонационалната батальонна група,

която ще бъде дислоцирана в Ново село.

"Нормално е да нарасне до бригадна група", допълни Шаламанов. Според него е възможно това да предизвика реакцията на Русия, но не като пряка заплаха от руската армия, а като провокации. Особено като се има предвид, че доста хора в Бълга рия открито подкрепят Путин и войната в Украйна.

"Страната ни е единствената, която награждава представители на Русия, макар и по линия на Българската православна църква, докато в Европа повишават нивото на санкции срещу виновниците за агресията в Украйна и ограничават действията на руските посолства на своите територии", смята още Шаламанов. И даде за пример посланик Елеонора Митрофанова, която заяви през март, че с изгонването на 70 служители на посолството де факто трябва да го затвори. Това не се случи, а тя е наградена с плакет и грамота по повод 120-годишнината от освещаването на храм-паметник "Рождество Христово" - Шипченски манастири, от Старозагорската митрополия. В същото време участва в официални събития близо до президента.

Службите се подготвят и за друг тип действия

- активизирането на паравоенни формирования, подобни на Българско народно опълчение "Шипка" и Военен съюз "Васил Левски", които извършваха т.нар. граждански арести на мигранти през 2016 г. Според разследване на германското издание "Белингкат" те са с проруска насоченост и са подобни на тези в Донбас в Източна Украйна. При ескалация на войната и евентуално ново съотношение на силите в следващите месеци такива групи

може да бъдат агресивни срещу украинските

бежанци.

Очаква се потокът към Европа и към България да се засили, защото "руската армия основно нанася удари по гражданска инфраструктура, за да разстрои нормалните условия за живот", смята Шаламанов.

Следващата опасност са кибер- и хибридните атаки. Българските специалисти в тази сфера имат добра репутация, а НАТО също би могла да ни помогне.

Това не се отчита като проблем от голяма част от българите, но всички знаят какво означава употребата на ядрено оръжие, с каквото Путин заплаши Запада. Според специалистите Кремъл си дава сметка, че САЩ следят абсолютно всеки склад или военна база, в която са разположени пускови установки и ракети с потенциал за ядрени бойни глави; подводници или бомбардировачи са под 24-часово наблюдение. И най-малката подготовка по задействането им ще предизвика ответна реакция, твърдят експертите. Дмитрий Медведев обаче не вярва, че НАТО ще отговори със същото, ако Русия използва ядрен арсенал в Украйна.

Москва разполага с 4500 стратегически ядрени бойни глави.

Сред тях са 1185 междуконтинентални балистични ракети, 800 - разположени в подводници, и 580 - в бойни самолети. Останалите са с по-слаба разрушителна сила и са предвидени за къси разстояния.

Според Федерацията на американските учени 1500 са разгърнати - в готовност в ракетни бази, в подводници или бомбардировачи. Приблизително толкова - 1515, са ядрените оръжия, с които САЩ възпират Кремъл. НАТО следи всяка база, в която опасните ракети са в режим на готовност. Безпилотните самолети АУАКС и "Глобал хоук" постоянно следят движението на руските сили.

Използват се и космически технологии и изкуствен интелект.

Но има още една опасност за националната ни сигурност - вероятността от атомна авария. Международната агенция за атомна енергия предупреди, че е възможно АЕЦ "Запорожие" да избухне, въпреки че почти е спряла работа. В района се водят бойни действия.

Специалистите са категорични, че ако има взрив, последствията ще бъдат по-страшни и от употребата на ядрено оръжие, защото може да настъпи внезапно.

Този сценарий няма как да се предвиди дори от ЦРУ,

което иначе много точно прогнозира началото на военните действия и предупреди своя президент Джо Байдън кога да очаква руско нападение в Украйна. А точните удари на украинците по военни центрове на руската армия също показват, че разузнаването работи добре.

Изпреварващата информация е особено необходима сега, когато Владимир Путин даде заявка за по-сериозни бойни действия, мобилизирайки над 300 000 души. Преди да обяви набирането на резервисти, той нареди на губернаторите на 46-те области в Русия да привлекат като доброволци по 2000 души. Това прави още около 100 000 войници.

Българските служби трябва да имат план за различни ситуации.

“Ако фронтът доближи границите на Молдова

или Полша, може да се стигне до разрастване на конфликта. В момента руснаците са около Николаев, който е на около 100 км от Одеса. Оттам до Варна са 700 км. Страната ни се намира на трета линия от конфликта", коментираха експерти.

От друга страна, заради границата ни с Черно море сме много близо до бойните действия, макар че страната ни няма нито силен флот, нито сериозно натовско присъствие. Румъния и Полша са обект на доста по-засилено наблюдение, тъй като там има концентрация на войници от Северноатлантическия пакт.

Тук не се подготвят украински бойци, няма поток от доставки на въоръжение. Но тръгне ли Путин да използва ядрено оръжие, България е по пряка линия на въздушните маси от Украйна. Това стана ясно при аварията в "Чернобил" през 1986 г. Срещу радиацията нищо не може да помогне.

Има и други рискове за националната ни сигурност, които не са пряко свързани с конфликта в Украйна, но службите ги отчитат. Едната е от ескалация на проблемите между Косово и Сърбия на 400 км от границата ни, а другата - действията на Турция в Сирия заради кюрдите.