Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Странната смърт на любимия на Путин главен редактор Владимир Путин на посещение в "Комсомолская правда"

Завършва университет благодарение на счупен крак, смятат го за инвалид

Като малък живее в крайна бедност - в казарма с тоалетна и чешма навън

Реанимира “Комсомолская правда” и я превръща в печеливш бизнес

В началото на войната ЕС го включи в санкционен списък за дезинформация и манипулиране на факти

B Русия продължава вълната от загадъчни смъртни случаи на руски пропагандисти. На 68 години внезапно почина главният редактор на "Комсомолская правда" Владимир Сунгоркин. Причината за кончината му не е съобщена официално, но според медици, извикани на място, става въпрос за инсулт.

Според информация на "Интерфакс" журналистът е издъхнал по време на командировка в Хабаровския край, където е събирал материал за книга.

Точно преди две седмици обаче в същия регион при странни обстоятелства почина високопоставен мениджър от руския енергиен сектор. Тялото на Иван Пешорин бе извадено от водата във Владивосток - административния център на Приморието. Необяснимото е, че от началото на войната срещу Украйна той е осмият мистериозно загинал топмениджър. Затова някои смятат, че Владимир

Сунгоркин е поредният в списъка

Въпреки това до този момент не е доказано официално, че някой стои зад тези смъртни случаи.

Владимир Сунгоркин е един от най-важните руски пропагандисти, а ръководеният от него вестник "Комсомолская правда" е определян в медиите като любимия вестник на президента Владимир Путин. За вярната си служба през 2014 г. Путин го награди с орден "За заслуги пред отечеството IV степен", а през 2018 г. е обявен за заслужил журналист на Руската федерация.

В интервю за телевизионния канал "Дожд" още през 2012 г. Сунгоркин обяснява отношенията си с руските власти по следния начин:

“Аз като цяло харесвам Путин - вчера, завчера, утре”

Уважението между двамата е взаимно; руският президент изрази съболезнованията си на семейството и приятелите на главния редактор. "Смъртта на Сунгоркин е голяма загуба за родната журналистика, за всички нас. Той беше патриот, изключителен, творчески надарен и талантлив човек", се казва в писмо, публикувано на уебсайта на Кремъл.

Колегите на журналиста също реагираха с тревога на кончината му. Главният редактор на информационната агенция RT Маргарита Симонян разказва в публикация в телеграм как миналата година е била заедно с него на поход за бране на гъби. Сунгоркин бил весел и жизнерадостен и се шегувал с всичко, най-вече със себе си.

"Както ми казаха, такъв е бил и в момента, когато е починал. Разходки в гората, навън и наоколо. Няма да се учудя, ако се е шегувал и със себе си, и с инсулта си", казва Симонян.

Издателската къща КП, която журналистът оглавява, е една от най-големите и най-влиятелните в цяла Русия.

Таблоидът почти винаги подкрепя курса на Кремъл и само в редки случаи си позволява да критикува отделни служители. "Комсомолская правда" излиза ежедневно в няколко регионални издания и има общ тираж от над 800 000 екземпляра. Уебсайтът на вестника е най-популярният в Русия с 65 милиона посетители месечно.

Владимир Сунгоркин започва кариерата си през 1976 г. като кореспондент на "Комсомолская правда". От 1981 г. е кореспондент на "Советская Россия". През 1985 г. се завръща в "Комсомолская правда", а през 1997 г. става негов главен редактор.

След избухването на войната в Украйна

Сунгоркин заедно със Сергей Михайлов и Олег Добродеев - генерални директори на ТАСС и ВГТРК, са включени в санкционния списък на Европейския съюз заради "дезинформация и манипулиране на факти".

"Владимир Сунгоркин разпространява и легитимира агресивната антиукраинска и антизападна пропаганда на режима на Путин под прякото ръководство на Кремъл в една от най-популярните медии в Русия", се казва в документа на ЕС.

Това бе вследствие на медийния скандал в Русия през март тази година, когато "Комсомолская правда" публикува статия, в която цитира Министерството на отбраната на Москва. Според информацията дотогава в Украйна са

загинали 9861 руски военнослужещи,

а ранените войници били 16 153-ма. По-късно статията е свалена от уебсайта, а Владимир Сунгоркин заявява, че новината е публикувана в резултат на хакерска атака.

Въпреки това журналистът бе един от най-известните медийни мениджъри, защото прави почти невъзможното в Русия: създава печеливш, ежедневен масов национален вестник, чийто тираж расте в страна, където по-голямата част от пресата се издава само благодарение на субсидии.

Преди да стигне до този успех обаче, Владимир Сунгоркин е имал трудно и бедно детство. Той е роден в Хабаровск на 16 юни 1954 година. Нарича себе си "момче от пустошта", което става шеф на най-големия вестник в Русия.

До 14-годишна възраст живеел със семейството си в дореволюционна казарма. Тоалетната и чешмата били отвън. Топлели се на печка, хранели се от зеленчуците, които отглеждали в градината, с прасетата и кокошките в двора. Баща му служел като мичман и нямали почти никакви пари.

"Убеден съм, че човек, роден в бедност, има по-голям шанс да успее - посочва през 2012 г. в интервю Владимир Сунгоркин. - Като цяло не планирам нищо в живота си - това е безполезно упражнение. Както се казва, ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за плановете си.

Имах желания, които родителите ми не можеха да изпълнят,

нямахме пари. Например исках колело, ски и кънки. Но баща ми и майка ми имаха 4 деца, а заплатата им беше 120 рубли. Трябваше сам да изкарвам прехраната си за това, което исках. На 14 години, през лятото в пионерски лагер, миех котли в столовата и така спечелих първите си пари. И си купих колело!"

Спомня си, че когато е VIII - IX клас, съучениците му започват да пият алкохол и да вземат леки наркотици. Сунгоркин пробва и осъзнава, че това не е за него. Излязъл от отбора на готините и разбрал, че не е като всички останали. Вместо да се налива със спиртни напитки, той предпочел да чете в голямата градска библиотека. В нея прочел всички книги от Марк Твен, Жул Верн, Джеймс Фенимор Купър, Майн Рид...

По журналистиката се пали съвсем случайно. Бил в X клас, когато видял обява в младежки вестник, че ще създават школа за млади репортери. Събрал си багажа и отишъл в това училище.

"Наистина ми хареса - посочва в интервюто си още журналистът. - Освен че всичко беше интересно, готино и забавно, плащаха и пари за това. Тогава ми дойде прозрението - работата трябва да носи и удоволствие, и пари. Дадоха ми препоръка и влязох във факултета по журналистика във Владивосток. И тук се случи още един съдбоносен инцидент. Подадох си документите и точно излизам от университета - и се стъписах от гледка: висока планина и море.

Такова нещо виждах за първи път в живота си. Затова си изкълчих и крака. Оказа се счупване. Сложиха ми гипс, с който взех всички изпити. А

в училище едва завършвах с тройки и четворки

Преподавателите ме мислеха за инвалид и когато свалих гипса, бяха шокирани. Знам със сигурност, че влязох благодарение на счупения крак и това беше знак от съдбата."

Бъдещият медиен мениджър започва да учи и да работи едновременно. 5 години поред изобщо не си и помислял за почивка дори през лятото. Пишел за различни вестници, ходел като полеви работник в експедиции с геолози, спелеолози, геофизици, бил и инструктор в лагер. Тогава научава, че ако човек иска да постигне нещо, трябва да работи здраво.

Благодарение на натрупания опит през 1985 г. Жора Пряхин, който тогава е зам. главен редактор на "Комсомолская правда", му се обажда с предложението да го вземат за шеф на Отдела за работеща младеж. Сунгоркин изобщо не се замисля и приема, въпреки че има много добра позиция като кореспондент на друг вестник.

Заварва редакцията в окаяно битово състояние. Якетата на журналистите били натрупани на купчина. Купува закачалка и я заковава на стената, като казва, че всички вече ще закачат дрехите си там. След това пренарежда бюрата. За себе си избира място до прозореца, за да наблюдава всички.

Подчинените му веднага усетили лидерските му умения

Владимир вечно се терзаел от чувството, че всяко нещо може да се направи по-добре. Така организира търговската служба в "Комсомолская правда" през 1988 г. В официалните съветски медии нямало бизнесмени, но законът за кооперациите вече бил приет. Променящото се време диктувало правилата.

"По-късно направих реформи във вестника по същия начин, както забивах пирони - категоричен е Сунгоркин. - Просто бях сигурен, че трябва да се направи, това е всичко. Беше ясно, че имаме нужда от формат, който е лесен за четене, който ще живее и утре. И ако това не се направи днес, вестникът ще умре. Имаше противници, но те нямаха нито един достоен аргумент.

Просто разбрах, че пред нас има камъни и

ако направим един стар черно-бял вестник А2, ще се удавим

За мен беше очевидно. Но не беше лесно. Преди да стана главен редактор и генерален директор на "Комсомолская правда", трябваше да премина през три редакционни войни. И това са интриги, скандали, изблици... В крайна сметка ние взехме властта. А някои от екипа не бяха съгласни с промените и имаше три вълни на напускане на журналисти. Извадих вестника от дъното и го направих успешен."

По-любопитното е, че още в първия си работен ден в "Комсомолская правда" среща бъдещата си съпруга, с която имат 5 деца.

Днес те скърбят за любимия си баща, а колегите му признават, че едва ли скоро ще се появи подобен лидер, който чрез прозорливия си ум и промените в медията ще доведе изданието до нов успех.