Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

О, неразумний, поради що псуваш майката? Шопски пазар пред Централни хали в София, 1910 г.

В миналото народът ни е имал 359 клетви, но нито една не е била така вулгарна и изтъркана духовно

Катран те стопил, огин да пиеш, прах и пепел да станеш, са само част от цветистите попръжни в историята ни

Вежливият човек у нас е обречен на страдания, толкова ли обедня българският, че всичко е “Мамка ти”

Оня ден, около десет вечерта, телефонът в къщи звънна. Кой ли може да е? Сложих електрониката на ухото и чух мутиращо гласче на мъжле: "Ало, гробището ли е?". Отвърнах троснато: "Не, тук е Раят!". Изяснихме се, така да се каже, с две думи и си залягах отново. Втори звън обаче ме накара пак да хвана малкия стъклен господар на световните комуникации: "Ало, казахте, че сте Раят? Е, тогава да ви еееее...!". Чрез върховни връзки в Космоса и Глобуса бедното човече ми фрасна най-елементарната

сексуална клетва

Уви, към милата ми, нищо неподозираща майчица.

Моят доброжелател, доволен от "оригиналното" си пожелание за лека нощ, разкърши слушалката с лигав алкохолен смях. С някои фалцети и хълцания от предъвквани мезета. Около него се чуваха музики, весели подвиквания, кикот. Явно, имах великото удоволствие да присъствам дистанционно на тийн парти, тоест купон.

Сънен и ядосан, но с любезен тон заредих мил отговор: "Ооо, вие значи сте в сръбско кафене – "кафана"? Да ви поздравя и аз". И подкарах оная дългата, съседската: "Да ви (турих същия глагол за оплождане) къщата, лелята, пепелта в огнището, магарицата, дима в комина и всички роднини на 300 метра околовръст!". Бамнах червеното копче на телефона и се разкисках. Все пак съм филолог, изучавал съм сравнителни граматики и поназнайвам и балкански, и някои други чуждоземски попръжни. Няма да се излагам, я! А младият господин така е зяпнал от завист, че е забравил да грабне гимназиално перо и да тури на лист вулгарния шедьовър.

Легнах си пак, а в черепа ми кънти взаимното просташко изригване. Бива ли така бе, старо? Можеше доста по-елегантно да насвиеш малкия, че между ушите му е празно и вее вятър. Какво ти, бял кон с развята грива препуска из пустошта. И няма какво да го спре. Или пък не? Така ще ме помни по-дълго. Нека. Е,

сапунисах ушите на тарикатчето,

но оставих вежливостта да виси между панелните блокове на града тъжна като старо прано бельо.

Вежливостта. Каква рядка птица стана тя. Дори си мисля, че в България е застрашена от пълно изчезване. Браним какво ли не – световния мир, екологичния баланс на планетата, газопроводи, зелена енергия, убежденията, мечтите, достойнството си, правото на свободен избор и изказ, а възпитанието подритваме като скъсана обувка край кофа за боклук.

С риск да стана банален, ще разкажа и една случка в трамвая. Мой колега, бързащ и изнервен,

се друсва на свободно място

в мотрисното возило. Доволен, че ще отмори малко, усеща обаче, че някой опитва да остави чанта на рамото му. Обръща смръщен поглед – млад мъж с официален костюм. "Моля за извинение!" – чантата, неволно подпряна, мигом изчезва. "Станах пишман от любезности! То молби за прошка ли не бяха, засрамени погледи ли, що ли? Като заслизах, оня лъскавия ме изпрати чак до вратата с четвърто или пето извинение. Идеше ми да му дръпна една майна, дано ме остави на мира. Хич не бях на кеф."

Хубаво, уморил се от вежливости колегата – ще си почине. Ама какво са виновни майките ни, та летят така често в гнева, яростта, радостите, че дори и във възхищението ни? О, неразумни, поради що псуваш майката?

Питал съм се неведнъж защо българите на Дунав сме един от плюнатите от дявола народи, които често, невежо и по навик ругаем сексуално майката. Създателката на живот, прамайката от Древността, Божата майка, утробата на човешкото сътворение, възпитателката, пазителката?

Безогледно, безбожно,

под път и над път, обиждаме най-святото – майката.

Сърбите със сигурност ни бият по вулгарност. Две мнения няма. Руснаците много рядко употребяват нашата сексуална клетва в прекия смисъл, а в по-лекия вариант. Пожелават на врага сам да си свърши работата – "Трахни свою...". Но пак е идиотско. За разлика от любимото им, милиони пъти употребявано на ден "Пошел на х...й:, наскоро превърнало се и във военен украински девиз.

Индустрията в Холивуд сътвори

детска песничка на 21-ви век

от грозното "Мадъ факъ". С оправданието, че отразява действителността в бедните градски квартали, че се позовава на езика на престъпниците. Гледано откъм Балканите, тази вулгарна фраза ни побратими културно.

В трилъри и екшъни на БГ екран хвърчат такива люти клетви към плодителката на живот, че може да ти окапят ушите. Иначе американският плебс се "фъка" за щяло и нещяло, но помежду си. За жалост, и гугъл преводачът е поел

епичната ни простотия

като на fuck you дава значението "Мамка ти!". Но в оригиналната сексуална закана не се забелязва никаква майка, а само любезната охота на поданиците на Чичо Сам към бузите на гърба на противника. В подкрепа на скверната теза изскача и прословутият им израз Asshole! (задник).

Британците често се пращат "По дяволите!". Слушал съм поляците да изригват с "Йезус Мария!" (Исусе, Марийо). Немците подвикват често "Mein Gott!" (Мили Боже), но пък се сещам и един виц за тях. Дето крадци под прозореца на хотела си подавали тухли през нощта и тихичко си шепнели "Битте шойн!" – "Данке шойн!" (Заповядайте, моля! – Благодаря, моля!). По горещите испанци не съм специалист, но те са ревностни католици (като поляците) и носят статуи на Богородица в унес, а не я псуват. От наши бачкатори там знам само, че най-голямата обида е да нагрубиш някого, като наречеш дъщерята му "блудница". Сещай се за по-кратката разговорна дума.

С изящния френски език съм имал близки срещи, но предимно като по- млад. Лингвистично обаче сме скарани тотално. Затова, проучвайки новата тема, се позовах на новите технологии. И тук електронно лъсна дълбоката простотия и безбожност на примитивното ни общуване. Троен превод показа следното: "мамка ти - va te faire foutre - kiss my ass". И французи, и англичани, и американци се хокат предимно с любимото "Целуни ми задника!", което, погледнато аналитично, е израз на по-висока сексуална култура. Пак майката е само в БГ главите ни, неразумний!Дали сме били така духовно изтъркани и в предишни години? Реших да проверя в устното творчество на предците ни. В последния том 7 на една разкошна поредица "Българска народна поезия и проза", издание на БАН от 1982 г., са събрани изрази с общо наименование "Клетви". Направих си труда и изброих цели 359 заплахи, клетви и наричания, използвани от народа ни в моменти на психическа възбуда. Триста петдесет и девет! В замяна на една-единствената гнусна и обиждаща всички ни фраза. В някои среди дори употребявана днес

вместо "Добър ден!" или "Как си?". Падение.

Ето къде се спря пръстът ми из злите народни проклетии: "Мравки да те разнесат по бунищата", "Огин те стопил", "Отрова и катран да пиеш", "Папоко (пъпа) му да се развие", "Прах и пепел да станеш", "През иглени уши да се провираш, да би дал Господ", "Риба да те глътне", "Свети Илия да го скъ(л)ца със топузо", "Три чуми да го ударят, та от една да не се куртулиса". Само малка част от т.нар. "попръжни" (псувни) на българите. Интересни, дори забавни на места, нали? Но не и отблъскващо вулгарни.

Друго е важното. Освен богатството на изразните средства, цветист език и пикантерия за днешния човек, това е и малка картина (илюстрация, имидж) на душата на българите от ония "тъмни", но богобоязливи години. Никъде не се посяга на пантеона на майката съзидателка! Как да осквернят женската утроба, съхранила племето ни векове наред? Как да плюят в очите, дето насън и наяве са бдели над нас? Как да наругаят ръцете, които

забравихме

да целуваме? Забравихме, защото при болшевишката власт целуването на ръка бе "буржоазна отживелица". Докато в Унгария, и в най-мрачните години на комунизма най-популярният поздрав към дама бе и си остава Kezet csokoltam! (Целувам Ви ръка).

Защо вежливият човек у нас е обречен на страдания? Толко ли обедня българският език, че за щяло и нещяло боботим гневно "Мамка ти!". Или онова долното, с размахания фалос? По-скоро не. Не ни е виновен езикът, а това под лъжичката готово да хапе зверче, настръхнало от немотия, завист, неволи. То е. Свитото ни сърце. Така е и е много, много тъжно. Ако нямаш вяра в Бога, уважавай себе си поне, бивайки любезен.

Странно е, че и в жаргона – този съвременен фолклор, презиран от "високите естети", почти не се среща образът на майката. Да надзърнем и в него, разговорния език от улицата в моята младост през 1980-те, пък който иска, да не слуша: "Оди бери джоджан", "Кво се правиш на шита госпожица", "Ще те понеса като пръскачка из лозе",

"Оди бричи комари", "Пикай, па се гмуркай", "Ще ти свири духовата музика", "Оди (ходи) стрижи калинки", "Ще гушнеш карамфилите". И какви ли не измишльотини, пръкнали се в идиотски ситуации. Не визирам тежкото каруцарско-хамалско грачене, което замества делничния поздрав с люта закана към родословното ти дърво. Там става дума вече за друг биологичен вид.

И друг плюс на жаргона – женската красота много рядко се уязвява. Стане ли дума за елегантно, топящо погледа момиче или жена, в езика на улицата се появяваше евфемизмът. С други думи, изказване на чувството с по-меки и топли думи: "маце", "коте", "рибка", "зайче", "пиленце", "катеричка", "бонбонче", "пеперуда". И ред други сладки и игриви сухопътни, водоплаващи или хвъркати природни обитатели.

Може би всичко, казано дотук, е грешно? Знам ли? Само Бог, знание и съвест над главите ни. Но и бъдеще. Затова имам скромна молба към великите телевизионери – преводачи, режисьори, артисти озвучители. Пожалете я поне малко българската майка.

Вникнете по-дълбоко в смисъла на поругаването й чрез милионното тиви възпитание. Дори и по-голям простак да се изявява "героично" на екрана, намерете вариант да се смилите над продължителката на племето. Има синонимни гнезда, лингвистите могат да се занимаят по-специално, става.

Иначе чат-пат от детски площадки и градини ще продължават да се пукат такива вулгарни псувни, че не паднали ангели, а срутили се от срам керемиди от главите български могат да ни строшат краката.

А това не вещае нищо добро.