Отвъд майтапите с невежеството на Трифонов.

Полупрезидентските режими са най-различни, в някои случаи като Австрия правото на пряко избрания президент да разпуска парламента и да насрочва нови избори практически не се практикува и системата не е много различна от нашата, с церемониална функция на държавния глава. В други, като Русия, тя просто прикрива монархическата функция на президента.

Интересен и доста сложен е френският вариант, където по традиция (но не знам дали е записано в текстовете!) президентът отговаря за външната политика и отбраната, премиерът - за икономика и вътрешна политика.

Когато има мнозинство, президентът контролира правителството и обикновено изполва премиера като бушон, който поема отговорността за провали. В един президентски мандат обикновено се сменят до 3-4 премиера.

Смисълът на тази система е в това, че единият гледа надалеч, прави стратегии, изобразява страната пред света, другият има по-конкретни вътрешни функции и често в чужбина така и не научават името му/й. Не знам дали страна като България, която няма амбиции за външна политика и стратегии има нужда от подобна фигура.

Впрочем френската система зацикля, когато в парламента партията на президента няма мнозинство - наричат го коабитация, (неприятно) съжителство на президент от една партия и премиер, зад който стои парламентарното мнозинство, от друга. Те взаимно се блокират и работата заприлича на обичайна парламентарна република без единен център на власт.

(При президентската система, например САЩ, както знаем просто няма премиер, президентът е глава на изпълнителната власт)

(От фейсбук)