Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На 29 август 100  000 души на космическия полигон Кейп Канаверал и още милиони онлайн ще могат да наблюдават началото на тази нова небесна одисея.
На 29 август 100 000 души на космическия полигон Кейп Канаверал и още милиони онлайн ще могат да наблюдават началото на тази нова небесна одисея.

Новите астронавти ще трябва да изградят база близо до Южния полюс на земния спътник и космическа станция в орбитата му

На 29 август, ако условията го позволят, НАСА ще изстреля най-голямата ракета в света, на която се разчита в скоро време да върне хората на Луната повече от половин век след като първият човек стъпи на нея, съобщиха от космическата агенция.

През декември 1972 г. капитанът от военноморските сили Джийн Сърнан решава да изпише до отпечатъка на крака си на лунната повърхност инициалите на малката си дъщеря, преди корабът му “Аполо 17” да полети обратно към Земята. Тогава астронавтът е убеден, че е последният човек, стъпил на Луната, и никой повече няма да унищожи, макар и неволно може би, този малък сантиментален жест.

Днес вече е очевидно, че любящият баща няма да се окаже прав. Следващия понеделник НАСА ще отброи старта към Луната на своята мегаракета, която трябва да върне на човечеството надеждата, че то отново ще сложи крак там. Тя е

първият досега космически кораб, който е създаден да пренася едновременно хора и товари

На 29 август 100  000 души на космическия полигон Кейп Канаверал и още милиони онлайн ще могат да наблюдават началото на тази нова небесна одисея.

Задачата на астронавтите от програмата “Артемис” ще е доста по-различна от това да се разходят по лунната повърхност и да съберат образци от скали. От тях се очаква да останат, докато успеят да изградят база до Южния полюс на земния спътник, както и космическа станция, която ще обикаля в орбитата му. Строителството на тези два обекта ще позволи на НАСА в бъдеще да изпробва нови технологии и оперативни процедури за още по-далечни бъдещи космически мисии, като например тези до Марс някъде около 2040 г., както и за пътувания до астероиди.

От повече от 50 г. НАСА не е пращала ракета в дълбокия Космос. Затова и в научния свят се чака с огромно нетърпение дали мисията “Артемис” на струващата $ 19 млрд. ракетна Система за космическо изстрелване и капсулата “Орион”, която тя носи на борда си, ще се окаже успешна. Американската космическа агенция има прозорец от 120 мин, за да стартира полета, ако го пропусне, следващият опит ще е в началото на септември.

98-метровото гигантско съоръжение, което стърчи колкото 23 етажа над стартовата площадка в Кейп Канаверал, пристигна миналата седмица. Ракетата е само малко по-къса от “Аполо Сатурн V”, с която астронавтите стигаха до Луната през 60-те и 70-те години. Тя притежава 4 двигателя RS-25 - същите като на совалката и захранвани с течно и твърдо гориво (“Сатурн” използваше само течно заради нивото на тогавашните технологии). Благодарение на това сега скоростта ще достигне 24 500 мили в час (40 000 км/ч). Ракетата ще се отдалечи на 240 хил. км от Земята, а капсулата ще отиде на 450 хил. км и ще измине още хиляди километри в орбита в продължение на 6 седмици,

преди да падне в Тихия океан

“На пръв поглед ракетата може да ви се стори ретро. Но в действителност тя е много усъвършенствана”, казва администраторът на НАСА Бил Нелсън, който е бивш астронавт. 

По план “Артемис 2” през 2024 г. трябва да отведе екипаж от 4-ма астронавти в близка орбита, след което през 2025 г. да последва кацане на лунната повърхност.

С “Артемис 1” няма да пътуват хора, но ракетата няма да тръгне празна. В нея ще има три кукли манекени с човешки размери. Те ще са разположени в капсулата “Орион” на върха на космическия кораб и по тях ще има много сензори, които да мерят радиацията и вибрациите. На мястото на командира ще лети куклата Муникин Кампос - в чест на инженера Артуро Кампос, изиграл ключова роля за успешното завръщане на мисията “Аполо 13” (при нея едва не се стигна до трагичен инцидент) през 1970 г. Манекените ще допълнят сведенията на учените от НАСА какво изпитват хората по време на полета до Луната. На кораба ще бъдат натоварени и 10 наносателита “Кюбсат”, чиято задача е да търсят вода. Те ще бъдат разположени по дължината на маршрута.

В гръцката митология Артемида е сестрата близначка на Аполон и НАСА неслучайно е избрала това име за мисиите си. Всичките 24 астронавти, пътували до Луната, 12 от които стъпиха на нея, бяха мъже. Сега космическата агенция иска да се сложи край на тази доминация на силния пол и да изпрати в Космоса и жени. Затова и другите 2 манекена, които ще седят на пътническите седалки, се наричат Зохар и Хелга, което подчертава това намерение. Те са направени от материали, които наподобяват женски тела, органи и кости. Те ще бъдат натъпкани с 5600 сензора и 34 детектора за радиация, за да се разбере на какви нива на радиационно облъчване ще са изложени астронавтите по време на полета.

Единият от манекените ще носи специална жилетка за защита от радиация, а другият не. Различните органи имат различна чувствителност към космическата радиация и да се разбере това, ще е от ключово значение за по-дългосрочните пътувания.

При жените има по-голям риск от развитие на рак,

защото техните органи са по-чувствителни на радиацията - специално яйчниците и гръдните тъкани.

Бъдещите космически мисии ще са не само по-разнообразни по отношение на пола, но ще са и много интернационални. В програмата “Артемис” са включени 10 космически агенции. НАСА е обещала на Япония и Европейската космическа агенция по едно място при следващия полет.

Що се отнася до списъка на “пътниците”, в него ще има и още по-големи изненади. С ракетата ще лети и плюшена версия на овцата Шон, скъпия приятел на анимационните герои Уолъс и Громит – тя ще напомня за участието на Европейската космическа агенция в мисията. Използваният през 1969 г. лунен модул също носеше името на анимационен герой – кучето Снупи, и къдрава негова разновидност сега ще пътува към Луната. С “Артемис 1” ще понесат нагоре и различни видове растителни семена като част от тестовете как ще им се отрази космическата радиация. На отглеждането на растения в Космоса се гледа като на основен фактор за успеха на дългосрочните мисии, защото става въпрос не само за доставянето на храна, но и на кислород.