Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо пропагандата на Кремъл вижда навсякъде нацисти?

Така наречената специална операция за денацификация на Украйна продължава вече шест месеца, но истината е, че през тези месеци самата Русия все повече показва признаци на нацизъм.

Руски културолози и историци посочват много признаци на тази тенденция - украинската нация се признава за второстепенна, а и вече не става дума само за "денацификация", но и за "деукраинизация", зад която всъщност се крие геноцид

В същото време в самата Русия се репресират всички противници на войната. Населението подхваща милитаристичната реторика на властта, проявява се култура на изобличаване и уволняване на хора само заради убежденията им. В крайна сметка се появи и своеобразна свастика - буквата Z, която украсява машините на руските войски и която хората лепят върху собствените си коли и тениски. Към тях можем да добавим военна диктатура и цензура, забрана на свободните медии и милитаристична пропаганда от телевизионните екрани. Мнозина вече обръщат внимание даже на сходството на реториката на Путин и

реториката на Хитлер

по време на нападението над Полша.

Още по-фрапантни са някои други аналогии с националсоциализма в Германия, като публичното изгаряне на украински книги и създаването в окупираните територии на младежки формирования, които вече получиха красноречивото наименование "Путлерюгенд".

Стигна се дотам, че наскоро Тверският районен съд в Москва наложи глоба от 50 000 рубли на момиче, което излезе на протест с плакат "Фашизмът няма да мине". А в съставения протокол се посочва: "Съдържанието на визуалната агитация е ясно изразено негативно отношение към въоръжените сили на Руската федерация".

"Сегашното прераждане на символите, които в СССР се свързват с Втората световна война, има дълга предистория и в него могат да се разграничат две фази - пише по този повод в руската независима медия "Медиазона" Иля Кукулин, литературен критик, кандидат на филологическите науки и бивш доцент във Висшето училище по икономика. - Първата фаза е от 90-те години на миналия век, когато жителите на постсъветска Русия откриват, че нямат друг начин да се чувстват като единна смислена социална общност без

пропагандните тези, развити в

съветско време

Всички тези празници - 1 май, 7 ноември - се оказаха безсмислени, защото държавата, която ги въведе, вече не съществуваше. И само Денят на победата, отбелязван в СССР и постсъветска Русия на 9 май, се оказа, както казват учените,

“място на паметта” за цялото общество

или за значителна част от него."

Според Кукулин един от основните проблеми на руското общество през 90-те години на миналия век е, че лидерите на страната, често преследващи добри цели за демократизация и изграждане на пазарна икономика, за съжаление напълно са били изгубили от поглед истината, че са поставени от хода на историята в положението на колективни психотерапевти. А в тази ситуация както политиците, така и журналистите трябваше да обясняват на хората от поколенията, прекарали няколко десетилетия под съветската власт, че животът им не е изживян напразно, въпреки факта, че са работили за една рухнала държава.

"От съветската пропаганда и изказванията на партийните чиновници следваше, че смисълът на живота е да служиш на държавата, да поддържаш нейното съществуване и да осигуриш светло бъдеще с помощта и благодарение на държавата, което, разбира се, е дълбоко неморално, защото смисълът на човешкия живот не може да бъде поверен на такива идоли - коментира по този повод литературоведът. - Животът на хората е бил смислен само когато са обичали своите съпрузи, съпруги, деца и внуци и са помагали на ближните си."

Но това

трагично недоразумение

има далечни, дори по-страшни исторически последици, смята Кукулин. Празнуването на 9 май беше украсено като символ на победата, и то не във Втората световна война, а във Великата отечествена война - изкуствено изрязано парче, необходимо, за да се разглежда отделно войната между Германия и Съветския съюз, като същевременно изобщо не се забелязва началният период, когато Сталин и Хитлер са били съюзници.

Много малко се отделя внимание на

преследванията на нацистите срещу евреите, циганите

или хомосексуалистите. Войната беше представена в книги, във филми, в речите на партийни номенклатурчици като нещастие, преживяно от всички заедно. Но същото нещастие им дава право да твърдят: оцеляхме във войната, което означава, че можем да преживеем всякакви трудности, защото сме герои.

Вторият етап започва малко след като Владимир Путин идва на власт. Отчасти в резултат на тази смяна на властта, отчасти просто в резултат на трансформацията на руските политически елити към все по-голям цинизъм държавата започна да използва такъв "вторичен съветизиран" спомен за войната за политически цели. Тя се превръща в инструмент за създаване на нова гражданска религия.

Тази гражданска религия предполага, че днешна Русия уж наследява Съветския съюз като страна победителка. Враговете в тази война бяха нацистите. И сега с усилията на политически технолози в съзнанието на хората се втълпява мисълта: който се противопоставя на руската държава, той е наследник на нацистите.

"Сега думата "нацист" е абсолютно, както казват хуманитарните учени, семантично празна - пише Кукулин в тази връзка. - Това е понятие, в което можете да вложите всякакъв смисъл, който властите и пропагандата искат. Мисля, че заради подобно "анексиране на паметта" тази дата или изобщо ще престане да бъде празник, или ще я празнуват само упорити поддръжници на сегашния режим. Думата "нацист" вече ще изисква много дълго семантично почистване на руския език. Като цяло значението на всички думи, свързани с нацизма и антинацистката съпротива, ще трябва

да бъде “изчистено”

и преустроено при преподаването на съответните раздели от историята в училищата и институтите."

Всъщност съвременното тълкуване на понятията в Русия служи на съвсем практични цели.

"Езикът, създаден по време на войната срещу фашизма, ясно дефинира: това е добро, това е зло. Основната история на Втората световна война е

как се появява абсолютното зло,

нацизмът, и как коалиция от държави го унищожава, а Съветският съюз е част от тази антихитлеристка коалиция - пише по същата тема Иван Курила, специалист в областта на историческата памет, доктор на историческите науки и професор в Европейския университет в Санкт Петербург. - Въпреки факта, че самият Съветски съюз не беше свободна страна, той беше на правилната страна - заедно с демокрациите срещу абсолютното зло. Бори се и победи заедно с Англия, заедно със САЩ. Езикът също беше важна част от тази картина на света. И ако сега се използва за наричане на настоящите им врагове със същите думи, тогава тази употреба има обратна страна. В този момент целият език, който беше толкова яростно използван от пропагандистите през последните години (от 2014 г., когато за първи път започнаха да пишат за лошите украинци и добрите милиции в Донбас), всичко това ще премине към Втората световна война. Мисля, че ще бъде невъзможно вече същият език да се използва и за Втората световна война. Същите тези думи ще означават нещо друго и това разрушава цялата историческа картина на света, върху която се гради идентичността на руснаците и съветските хора в продължение на няколко десетилетия, ако започнем с Брежнев.“

Според известния историк това, което се случва, е именно крахът на опита за изграждане на идентичност, започнал след разпадането на Съветския съюз. В потвърждение на думите си той дава пример с

употребата на съветски символи,

която се е увеличила драстично през последните месеци в Украйна, като руските войски използват червени знамена, а на места дори и Ленин е реабилитиран.

"Ако погледнете мемориалната картина на света, около нас има и монархически паметници: възстановен е царят, около Кремъл сега има монархическа Александровска градина, а на крачка - Ленин. Наблизо може да има революционери и царе, бели и червени, някъде стои Колчак, някъде все още Чапаев. Тази еклектика отличава Русия през последните 30 години. По-интегрална, особено в контекста на война срещу съсед, е съветската идентичност. Става дума за Съветския съюз някъде при Сталин, когато той анексира Западна Украйна, Западна Беларус, балтийските държави и хората смятат, че тази символика отразява по-добре това, което се случва днес. Мисля, че това ще приключи с поражението на руската армия и се надявам, че ще завърши с поражението на сегашния режим. И тогава руснаците ще трябва да създадат някаква нова идентичност. Дори да не завърши директно с поражение, а със стагнация, все още не може да се върне към тази идея за страната, тя вече се променя. Сега тя се променя към съветизация, но все още е трудно да се каже как ще се промени след поражението. Но нещо също ще се промени“, посочва в заключение авторът.

"Сега Русия, в която бушува негодувание, наводняващо нейното колективно съзнание, продължава да дърпа въображаемо одеяло към себе си, крещейки: "Това съм аз, това е мое, аз съм главният, трябва да ме уважавате, аз победих всички и ще отнема всички играчки, ще стъпча вашите пясъчни замъци"." Всичко това изглежда много инфантилно, за съжаление, но има чудовищни, съвсем не инфантилни последици в съседната държава, която Русия нападна - пише и културологът д-р Ян Левченко, бивш преподавател във Висшето училище по икономика. - Победата в случая е единственото нещо, което Русия си е оставила като символичен капитал. Имайте предвид, че нищо друго не остава: нито полетът на Гагарин в Космоса, нито проучването за нефт, нито ВАЗ, нито КАМАЗ. Никой не иска да си спомня за напояването на пустинята, въпреки че това беше много важна задача за времето си. Сега

в Русия има

само Победа,

която се разбира като много абстрактен, неадресиран акт. Като победа над целия свят. Русия създава митология от празен лист, която не се колебае да приложи като своя основна програма. Но победата, за която сега говорят, няма нищо общо с това, което се случи на 8 май 1945 г., когато нацистка Германия подписва капитулацията.

Ужасно е да се мисли какво ще дойде в момента на изтрезняване."

В същото време наблюдатели обръщат внимание и на многобройните противоречия в руската пропагандна реторика. Така например Путин обвинява Ленин за "създаването на Украйна", а руските войски възстановяват статуи на Ленин, разрушени от украинци. А ако всичко, свързано с победата във Втората световна война, е свято за руските власти, тогава защо държавата не прави нищо за ветераните, които са все по-малко?