Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Хитлер мрази есперантистите, защото са евреи, Сталин ги избива - били шпиони

Фюрерът издирва фамилията на създателя на езика на мира, избива всички в концентрационни лагери

Еврейският лекар Людвик Заменхоф го създава, защото мрази насилието и иска враждуващите групи по-лесно да общуват

В края на 1800 г. град Бялисток, който някога е бил полски, след това пруски, по-късно руски, а днес отново е част от Полша, е център на многообразието - с голям брой поляци, германци, руснаци и евреи. Всяка група говори на своя език и гледа на членовете на другите общности с подозрение.

Години наред Людвик Заменхоф – евреин от Бялисток, който е бил обучен за лекар в Москва – мечтае за някакъв начин различните групи да общуват лесно и да живеят в мир.

На 26 юли 1887 г. той публикува това, което сега се нарича Unua Libro, или Първа книга, която въвежда и описва есперантото. Език, чието конструиране отнема на Заменхоф години, надявайки се да

насърчи мира сред хората по света

Речникът на есперанто е съставен предимно от английски, френски, немски, гръцки, италиански, латински, полски, руски и идиш - език, който говорят евреите ешкенази. Причината е, че с тях Заменхоф бил най-запознат. Граматически, есперанто е повлиян предимно от европейските езици, но интересното е, че някои от иновациите в него поразително приличат на

характеристиките, открити в някои азиатски езици

като китайския например.

Днес, 135 години по-късно, Европа отново е раздирана от война, а обещанието за мир чрез общ език отдавна е забравено. Въпреки това все още има около два милиона души, говорещи есперанто по света. И колкото и странно да звучи, този език все още се разпространява, макар и бавно.

Израснал в мултикултурната, но недоверчива среда на Бялисток, Заменхоф посвещава живота си на изграждането на език, който да насърчи хармонията между враждуващите групи хора. Целта не е да се замени нечий първи език. По-скоро идеята на есперанто е да служи като универсален втори език, който ще ускори международното разбирателство и постигането на траен мир.

Есперанто се учи лесно. Съществителните имена нямат граматически род, в него няма неправилни глаголи, така че не е нужно да се запомнят сложни таблици за спрежение. Освен това правописът е изцяло фонетичен.

В Unua Libro Заменхоф очертава 16-те основни правила на есперанто и съставя подробен речник. Тази книга е преведена на десетки езици. В началото на всяко издание Заменхоф окончателно се отказва от всички

авторски права

върху творението си и обявява есперанто за "собственост на обществото".

Скоро след това той започва да се разпространява в Азия, Северна и Южна Америка, Близкия изток и Африка. От 1905 г. говорещите есперанто от цял свят започват да се събират веднъж годишно, за да участват в Световния конгрес.

Между 1907 г. и смъртта си през 1917 г. Заменхоф получава 14 номинации за Нобелова награда за мир, но така и не печели наградата.

Продължавайки работата на Заменхоф, Универсалната асоциация на есперанто - организация, която се стреми да насърчи отношенията между хората чрез използването на есперанто, е

номинирана за Нобелова

награда за мир

повече от 100 пъти като признание за нейния принос към световния мир, позволявайки на хората от различните страни да общуват без езикови бариери.

След Първата световна война Обществото на народите - предшественикът на Обединените нации - е основано с надеждата да предотврати бъдещи конфликти. Малко след това иранският делегат в Обществото на народите предлага есперанто да бъде приет като език на международните отношения.

Върху предложението е наложено вето от френския делегат, който се опасява, че френският език ще загуби позицията си на най-авторитетния в дипломацията. През 1922 г. френското правителство отива още по-далеч и забранява преподаването на есперанто във всички френски университети, тъй като се предполага, че е инструмент за разпространение на комунистическа пропаганда.

В Съветския съюз пък се налага мнението, че есперантистите са част от "международна шпионска организация". Много от тях са преследвани и по-късно загиват по време на Голямата чистка на Йосиф Сталин.

Според лидера на нацистка Германия Адолф Хитлер есперанто е доказателство за еврейския заговор за превземането на света. По времето на Третия райх Гестапо получава конкретни заповеди да издири потомците на Заменхоф. Затова и

трите му деца загиват в Холокоста,

както и много говорещи есперанто.

Въпреки всички тези събития през 1954 г. Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) приема резолюция, признаваща Всеобщата асоциация на есперанто. Именно този документ отваря вратата за есперантското движение и оттогава представителите му участват на всички събития на ЮНЕСКО, свързани с езика.

През 1985 г. тя приема нова резолюция, насърчаваща страните да добавят есперантото към училищните си програми. От години в няколко китайски университета то се преподава, като в единия

дори има и музей на есперантото

Програмата по интерлингвистика в университета "Адам Мицкевич" в Полша всъщност е концентрирана върху есперантото.

ЮНЕСКО обяви 2017 г. за Годината на Заменхоф и оттогава списанието Unesco Courier има издание и на есперанто, публикувано на всяко тримесечие.

Днес

есперанто се говори от ентусиасти

по целия свят, включително в Антарктида.

Самата дума “есперанто” означава “този, който се надява”. Може би защото Заменхоф приживе се надява, че насилието ще е много по-рядко, ако един неутрален език помогне на хората да преодолеят различията си.