Ако във Велико Търново посоките на света са три, в гръцкото градче са 5

За да пестят от скъпите търговски лицензи, магазинчета, че дори супермаркети и аптеки работят през ден

Кавала е огромен амфитеатър за 80 000 жители със сцена залив и пристанище на Егейско море. Декор е живият силует на митичния остров Тасос. Географите казват, че

стръмните гънки на града са последните южни склонове на Пирин

планина. А щръкналият над водите Тасос е крайната мраморна гънка на Родопите.

С порасналата ми дъщеря сме канени на гости у скъп приятел от младини. След като изръшкал глобуса, от година-две хвърлил котва (с тераса и тента) над вселенската разкошотия тук. Докато търсел из Северна Гърция къде да се махне от прашна и некъпана София, спрял с алфата на пристана с палмите, яхтите, гларусите, таверните, туристите, кафенетата. Погледнал нагоре към града по хълма, замижал като да рисува. И пеперуда му кацнала на сърцето - Монте Карло, само на 360 км от София! Топ ъф дъ топ! Мечтите са мечти, дори и с посребрени коси. Останал... Сега да видим и ний.

На Кавала се стига и на гуми, и с мускули. Казвам "на", а не "до", защото градът е два пъти по-стръмен от Велико Търново. Поне така ми се стори от зор. Да стигнеш ложе и да отмориш край Егея на тоз координат, се иска яка тренирана стъпка. А дръзнеш ли да катериш с кола – висш автопилотаж.

След прегръдка с домакина дръпнахме нагоре "с крака", както казваше щерката в детския дом. Защото паркоместата из кривите улички и под партерните колони на самите жилищни сгради са заети от местните жители. От паркинга долу на Морската градина до дома на художника Ед Греко (на шега и истина наречен от нас), с багажи и оплезен език мой, бихме нагоре 131 стъпала. Броени. После узнах, че сме усвоили мускулно от 0 до 40 метра надморска височина.

Всъщност досадно старческо охкане и скърцане мое в полет из красотите. Сред грак от

кръжащи чайки и

гларуси по върлото,

между външни домашни врати на самите улички-стълби. Между стари зидове и църкви (в града били 64!), балкони, еркери, небрани диви портокали. Ей така - за красота и свеж въздух, из цветните екзотики на огромна пощенска картичка. С пулс, блъскащ в гърлото. Идвам, де.

Казват, че във Велико Търново – градът на общата ни студентска младост, посоките на света били 3: нагоре, надолу и по стълбите. В Кавала обаче са 5 – споменатите плюс гледките към Егея и остров Тасос. Защото добереш ли се жив до панорама към залива, под краката ти блясва гръцката Ривиера. Митичен спектакъл на живо в античната родина на демокрацията.

Утрото вече е петък, още делничен ден, и оставяме щерката да се труди "хоум офис". А двамата вехти ваятели с елегантна кучка Шарли слизаме на пеши тур по брега на Бяло море, така наричано само у нас. Морската градина е рехава още, само с някой и друг бачкатор или кучкар. "Всяка сутрин се мете, а вечер вратите се заключват", сочи ми Едо. Влезли сме зад стабилна метална ограда около

парк с палми, алеи от бял мрамор, чисти пейки и тънък морски бриз

На всяко дърво, треви или храсти има специална система за поливане, да не изгинат от летните жеги.

Градският плаж, морската градина на Кавала и посоката Атон остават зад нас. В празнични дни паркингът за авто файтони и широкият асфалт на крайбрежната улица се разчиствали, за да станат широка пешеходна зона и фермерски пазар. Умно. Лунапаркът още дреме, рано му е за веселби.

Сядаме на кафе на яхтения пристан – любим кът на художника. И как не. Тук няма нужда да рисуваш. Зевс и Посейдон са махнали широко с ръка и струи светлина – крепостта на хълма отсреща и Старият град Панагия, в далечината под него морската гара, отпред спящите още закотвени яхти. Ранобудни чайки, корморани, рибета в прозрачните води под краката ни.

Приказка! По бетона на вълнолома

пред яхтклуба и назад крачат подранили старци

Люде ведри, обрани, чисти и спретнати, набожни, с броеници. Но пък гърци си – кряскат тихо, ръкомахат, пазят табиетите си. Срещнат ли непознат, поздравяват любезно с "Калимера!" или "Ясус!". Иди гони по вълните мрачните балкански "благословии".

"Утре ще идем до Стария град. В началото му е дюкянчето за сувенири на Лина. Наше момиче, художница, от 20 години работи тук. Ще ви покажа и чашата на Питагор. Но днес е затворено, утре." Оказва се, че в Кавала извън сезона и заради епидемията К19 магазинчета, хлебарнички, касапници, зеленчуци, че дори супермаркети и аптеки работят през ден – заради скъпите търговски лицензи, да пестят. Умно, но не най-удобно за постоянните жители. Свиква се. Само някои големи таверни и кафенета по крайбрежната са нонстоп - покриват си харчовете, сериозни са компенсациите и от държавата.

И ето ни вечерта, кир Йорго Момчил с кир Ед Греко и мило дете наше на сладък лаф на брега на Бяло море в Кавала. По-точно, в таверна "Апико" на сами пристана за рибарските корабчета. Вече местният ни домакин (все пак дядо му е роден в Солун) казва, че рибарите тук предимно са араби, но вършат чудесна работа. От морето – право на масата.

Големи риби със

странни имена в големи чинии с формата на риба

Салати, салтанати, мераклийски мезета, шницели, печени мръвки, порции двойни на нашите – всичко прясно. В гръцка таверна, тоест "ципуриадико" - ракиджийница (от "ципуро" – ракия). Но уви, не на юнашко узо, а само на чашка бяло винце поради дочакана сребърна зрялост.

И за вечерен акцент на раздумката – снимка за спомен пред колониално пищната сграда на община Кавала и огромна ретро панорама на града. Шест метра старо фото на същата сграда, но с море и лодки пред нея. Оказва се, че преди 100 години административният център и тържественият площад със знамената, където стоим сега, са били вълните на Егея! Цели 400 метра и кусур напред - до днешните пристани и крайбрежна улица, са добавени допълнително с мраморни скали.

Заравнени, бетонирани и застроени. Евала, съседи!

По ярко осветената централна улица в нощта спираме и пред очукан паметник на воин от Първата световна. Защитен от посегателства с дебели стъкла, с директно насочени лампи. Написано е на EN, GR, BG: "Статуята на Войника от Балканските войни е поставена през 1938 г. от кмет Ат. Балану, но е построен с грижата на кмета М. Лолидис. С появата на българските окупатори през месец май 1941 г. паметникът е разрушен и изхвърлен, а тялото в Таласа и мраморната глава са заринати в окопите на площада. Общинският орган счита за свой дълг и въпрос на чест да се възстанови, доколкото е възможно, и статуята да бъде поставена отново на мястото й. Преподаването на историята предотвратява повтарянето на грешки, учи на благоразумие и хармонично съжителство, напомня глупави и фашистки политики и осъжда категорично иредентистките тенденции. Да на сътрудничеството, на прогреса, на общия път в семейството на Европа и Балканите, но не на забравата. Защото народ без памет е народ без бъдеще. 2016".

Хората тук, в древната родина на демокрацията, в града, където апостол Павел за пръв път е стъпил в Европа, имат много ясно отношение към богатата си история. Шареното вековно обществено битие е разказано публично със статуи, музеи, паметни знаци. Отразяват и славните, и добрите, и трагичните дни от вечната въртележка на време, нрави, интереси. От основаването на Кавала в средата на VII век пр.н.е. с името Неаполис, през антични битки, средновековни войни, пиратски набези, опустошения и разцвети, османско владичество, нови световни сблъсъци. Тютюнът, търговията, връзките със света, всичко.