Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Трети златен медал и място в историята за
джентълмена Баршим

Катарецът спечели трета поредна световна титла в скока на височина и сега очаква да го наградят богато в родината му

На олимпиадата в Токио той се прочу по света, след като предложи да си подели първото място с приятеля си Джанмарко Тамбери

Началото на кариерата му въобще не изглежда чак толкова обещаващо. В семейството възлагат повече надежди на големия брат, защото малкият Мутаз приема тренировките повече като убиване на времето и идеална възможност да се измъкне от домашните. Но хората предполагат, а съдбата или една по-висша сила разполагат. Спортовете явно му се отдават и след известно лутане между бягането и скока на дължина Мутаз Еса Баршим най-сетне намира своето призвание, когато отива да се пробва в скока на височина. Успехите са бързи и следват един след друг. Печели титли при юношите, после е първи сред младежите и в един прекрасен ден се окичва със слава и при професионалистите.

"Истината е, че за мен никога нищо не е било на всяка цена. Отидох на стадиона само защото баща ми беше бивш бегач на средни и дълги разстояния. Имам четирима братя и една сестра и всичките ние трябваше да спортуваме под строгия поглед на татко.

Мислех си, че само ще отбивам номера, докато му омръзне да се занимава с мен, но се получи друго. В началото скокът на височина за мен беше едно невероятно забавление. Исках цял живот да се хвърлям над летвата, без да я докосна. Въобще не съм се замислял, че това може да стане моя професия", разказва години по-късно катарецът, чийто родители са от судански произход.

Забавните тренировки за него приключват, когато идват успехите. Няма смисъл да изброяваме титлите при юношите, защото и в професионалния спорт той има достатъчно поводи за гордост. Само преди броени дни Баршим спечели титлата в скока на височина на световното първенство в американския град Юджийн, преодолявайки 2,37 метра, което е и най-добър резултат за сезона. Това е трета поредна световна титла за 31-годишния катарец, с което той записа името си в историята като първия мъж с подобно постижение.

"Зарадвах се също толкова силно, колкото и при първата ми световна титла през 2017-а и при следващата през 2019 г. За мен рекордите не са от толкова голямо значение. Опитах се, разбира се, и на това състезание да вдигна летвата възможно най-високо, но не изпитвам разочарование, ако не запиша рекорд. Достатъчно е, че съм станал първи и то в компанията на изключителни спортисти. Щастлив съм, но много повече съм горд", заяви след състезанието трикратният световен шампион.

Успехът му го вкара отново под светлината на прожекторите, но той в никакъв случай не е непознато лице за спортната общественост. Прочу се с джентълменската си постъпка по време на олимпиадата в Токио през миналата година. Тогава катарецът преодоля 2,37, но такова беше и постижението на италианеца Джанмарко Тамбери. Впоследствие и двамата се провалят на 2,39 и съдията им предлага да продължат надпреварата. Присъстващите на стадиона усещат, че Баршим е по-свежият спортист, но именно той изненадващо предлага: "Нека поделим златния медал."

Тамбери моментално се съгласява, съдиите също нямат нищо против и така двамата стават първите лекоатлети от 1908 г. насам, които споделят олимпийското злато. Преди повече от век Алфред Гилбърт и Ед Кук печелят с еднакъв резултат в овчарския скок на игрите в Лондон.

"Предложението ми да застанем заедно на върха на почетната стълбичка беше един вид послание към по-младите състезатели, че в спорта победите и медалите са важни, но не са единственото, за което се борим.

Ние трябва да сме приятели с хората около нас, защото най-хубавите ни години минават на пистата и ще е глупаво да ги пропилеем в безсмислени вражди и интриги", категоричен е катарецът.

Той съвсем не случайно предлага на Джанмарко Тамбери да си поделят олимпийското злато.

Двамата са първи приятели както на пистата, така и в живота. Дори се контузват тежко по едно и също време и заедно преминават през ужаса на бавното възстановяване, за да бъдат отново на върха.

Всъщност италианецът е по-зле и докторите го предупреждават, че има голяма опасност да не се завърне на пистата.

Но финалът е добър и той печели златен олимпийски медал, който с удоволствие разделя на две със своя голям другар.

На световното в Юджийн Тамбери не успява да се сбори за медал, но дори и да се беше повторил куриозът от игрите в Токио, двамата с Мутаз Еса Баршим нямаше отново да се прегърнат на почетната стълбичка.

Още преди световното роденият в Катар световен и олимпийски шампион заяви: "Ако пак сме с един и същи резултат, ще се състезаваме, докато единият не победи другия Разбрахме се никога повече да не повтаряме това, което направихме в Токио".

Сега него го очакват куп чудеса в родината му, където знаят как да се отблагодаряват щедро на своите шампиони.

Феновете на жълтите истории обаче ще останат разочаровани, защото едва ли ще узнаят как точно възнамерява да похарчи парите от наградата си за световната титла новият шампион. Защото той е също толкова талантлив в опазването на личния си живот, колкото и в скока на височина.