Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В Мексико Людмила изпада в транс, лъжат, че е болна След няколко дни в транс, Людмила излиза наконтена в бял костюм и шапка, готова да обикаля Мексико.

При слизането от самолета за честванията на 1300-годишнината на България тя е в полусъзнание, заключва се в апартамент в хотела

Прекарва няколко дни така, а след като се буди, знаела всичко, което се е случвало в нейно отсъствие

Предрекла на президента на Мексико, че страната не трябва да се страхува от земетресения, защото скоро няма да има

Няколко месеца преди смъртта си Людмила Живкова посещава Мексико, където се открива официално събитие по случай честванията за 1300-годишнината на България. Там се случва нещо, за което много малко хора говорят открито, а медиите у нас изобщо не разбират и предават напълно измислена информация.

Още с пристигането си в Мексико Людмила Живкова не е добре, но журналистите у нас предават нейни думи и посещения, на които тя изобщо не е присъствала. Истината за нейното пребиваване там разкрива посланикът ни в Мексико Богомил Герасимов в своята книга "Дипломация в зоната на кактуса". Той обяснява, че дъщерята на Тодор Живков телом е

била там, но духом – в други светове

през първите няколко дни на март 1981 г.

"Още преди да дойде в Мексико, Людмила ми поръча да опиша всичко, станало там от момента на пристигането ми в страната, за да останело за историята – пише Герасимов. – Аз й казах, че в такъв случай ще трябва да напиша истината и за нея. Тя помисли малко и отсече: "Естествено. Когато е за историята, не се лъже и не се преувеличава". Това поръчение изпълнявам с чиста съвест..."

На 28 февруари 1981 г., събота, в късния следобед Богомил тръгнал за летището, за да посрещне българската делегация. С него бил и мексиканският министър на образованието Фернандо Солана. Всичко било организирано до най-малката подробност и той не очаквал провал. За тържествата бил ангажиран лично президентът на Мексико.

"Чакахме с нетърпение да се покаже нашата първа дама – спомня си Герасимов. - Вратата се отвори, но вместо нея видях офицера от УБО Димитър Мурджев. Очите му трескаво ме търсеха и като ме видя, ми махна рязко с ръка. Влязох в самолета с най-хубавата си усмивка,

но тя бързо замръзна, когато видях лицето на Мурджев

Зад него безмълвно стоеше прав зам.-председателят на Комитета за култура Пейо Бербенлиев. Попитах ги къде е Мила (Людмила), а той ми отговори, че тя не е добре и няма да има нито разговори, нито пресконференция. Аз се възпротивих, но той допълни, че Людмила не е в състояние да се яви пред журналисти. Поисках да я видя и я намерих в помещенията на първа класа. Лежеше като безжизнена на седалката. Лицето й бе бледо и изпито. Тя гледаше към мен, но не ме виждаше. Наведох се над нея и нежно прошепнах: "Какво ти е, Мила? Отвън те чака Фернандо Солана." Тя не отговори. Мисля, че изобщо не чуваше какво й казвам. Седеше отпуснато като човек, който е в полусъзнание, който си отива. Обърнах се отново към Мурджев. Той ме гледаше гневно, сякаш аз бях виновен за състоянието на шефката му."

Всички решават да закарат дъщерята на Тато в хотела и да повикат лекар. Министърът на образованието веднага изпратил медици. Изнесли Людмила на ръце, но толкова бързо, че струпалите се хора изобщо не разбрали, че почти не е в съзнание. Настанили я в апартамент в хотел "Камино реал" и тогава тя

наредила никой да не влиза при нея и лекарският екип - също.

Богомил Герасимов бил приятел с Людмила и няколко пъти се опитал да влезе при нея, но Мурджев не му позволявал. Тогава той издебнал момент и се промъкнал в апартамента.

"Едва затворих вратата зад гърба си и се спрях като закован – споделя Герасимов. - Мила беше там, почти гола, седнала върху бял чаршаф на пода, с кръстосани крака. Тя притискаше длани пред гърдите си, както правят в Индия, когато поздравяват или се молят. По ръцете и лицето си беше нарисувала някакви цветни линии. Пред нея бяха наредени различни предмети, които вероятно носеше в тайнственото си куфарче. Уверен бях, че Людмила

носи в куфарчето си такива окултни средства,

които се дъвчат или гълтат, когато посветеният иска да изстреля душата си в орбита. Друг е въпросът защо трябваше да го прави точно в Мексико и точно в навечерието на най-тържествения ден. "Мила!", прошепнах аз с широко отворени очи и почти замръзнали челюсти. Не ме чуваше, не ме виждаше. Не смятам, че в момента се молеше или медитираше. Тя просто не беше в апартамента, изпаднала бе в онова състояние, при което според окултните науки душата напуска тялото и се юрва в други светове или в отвъдното. Знаех, че е опасно да я "събуждам" от това скитосване между звездите. Не посмях да направя тази глупост и бавно се измъкнах навън.

Мислех си, че никой не ме е видял. После забелязах, че Мурджев ме гледа сърдито. След години призна, че ме е видял

да влизам при Мила,

но било късно да ме спре. След още известно време той забрави не само какво ми е признал, но и всичко, което се случи от първия до последния ден на тази делегация в Мексико. Бях ядосан на Мила, че точно в този момент бе намерила за необходимо да се моли на своя бог или на своите "учители", че накара всички да се тревожим за здравето й. В същото време бях и по-спокоен, защото явно не беше болна."

Точно тогава Богомил Герасимов осъзнава, че дъщерята на бившия Първи е изпаднала в транс. Известно е, че Людмила Живкова е придобила ясновидски способности през последните години от живота си и явно в този момент е

трябвало да “научи или изпълни нещо”

Всички се страхували от неизвестността и от това дали Людмила ще се възстанови. Решили, че трябва да уведомят Тодор Живков за състоянието й и да дойде лекар от България, който е запознат с положението й. Въпреки че Тато бил в Москва, те успели да се свържат с него. Той ги попитал как е тя, а Мурджев настоял да се изпрати правителственият самолет с медицински екип и на него да бъде Иван Славков.

"Ние направихме всичко по програмата без Людмила – допълва посланикът ни в Мексико. - Българските вестници предаваха без капка срам какво е казала тя на тържественото откриване на изложбата, как изтъкнала значението на този 1300-годишен юбилей. Всъщност тя изобщо не присъстваше и не напусна хотела и аз предполагам, че дори не е променяла и позата си. "Заболяването" й или по-точно усамотяването й за космически пътешествия наложи някои изменения в програмата."

Всичко можело да се промени или отмени, но не и посещението в Пуебла. Губернаторът Гийермо Хименес Моралес бил много добър приятел на Герасимов. По това време милионният град чествал 450 години от основаването си и губернаторът смятал за особена чест да приветства в щата пратениците на страна, която има 1300-годишна история като държава. Била подготвена и специална церемония, с която една

улица да бъде кръстена с името “София”

Тържествата минават по план, но без участието на Людмила Живкова. На следващата сутрин отново всички били в хотела и се опитвали да решат следващия сериозен проблем, чакали и самолета от България. Около 8 часа се случило нещо изненадващо. Вратата на апартамента се отворила и "болната" първа дама се появила свежа, наконтена в бяло, с безумната си шапка.

"Всички я гледахме зяпнали, сякаш виждаме привидение – спомня си Богомил. - Тя се засмя: "Какво ме гледате? Хайде, не е ли време за тръгване?". Спогледахме се с Бербенлиев. Той не посмя да й каже, че всичко е свършено. Аз намерих гласа си и попитах почти грубо:

“Тръгване закъде, Мила?”,

а тя допълни: "Няма ли да откриваме изложбата?". Казах й, че е открита вчера, а тя се надяваше да отиде в Пуебла. Когато разбра, че сме ходили и там, почти се разплака, влезе в апартамента си обратно и ме извика да поговорим: "Аз не бях болна, Богомиле. Не ме разпитвай пред другите. Разбирам, че ви поставих пред трудно изпитание, но нямаше друг избор. Ти си казал каквото трябва от мое име". Попитах откъде знае, а тя ми отговори със загадъчна усмивка и каза, че трябва да отиде на всяка цена в Пуебла заради катедралата и камбаната. Накара ме да позвъня на губернатора и да уговоря цялата церемония да се повтори и тя да му даде Димитровската награда. Губернаторът беще луд. Покани ни на обяд на улица "София", където церемонията наистина се повтори. После се разходихме из града, посетихме катедралата, убедихме се, че и на ангелите не им е било много леко да вдигнат тежката камбана, и следобед седнахме пред същите отрупани маси в резиденцията."

Когато си тръгнали обратно към столицата на страната, Мурджев информирал Людмила, че правителственият самолет с лекар е пристигнал от София. Тя го смаяла с въпрос, сякаш всичко това вече й било известно: "И Ванчо е тук, нали, Мурджев?".

През последната вечер в Мексико на церемония в двореца "Лос Пинос" Людмила произнесла прочувствена реч, а президентът й отговорил с кратко слово. След това той дал малък коктейл за българската делегация. Людмила, Герасимов, президентът и още няколко души се настанили на фотьойли в елегантната зала, отворена към тераса с много цветя. Разговорът се насочил към природните бедствия в Мексико и Живкова внезапно казала, че в близко бъдеще страната не трябва да се страхува от земетресения.

"Така ли? – засмял се президентът. – Откъде знаете?" А тя му отвърнала безгрижно с усмивка: "Аз се помолих за Мексико и за България там, където бях през последните дни".

Мурджев после

смъмрил преводача, че си е позволил да преведе това

на мексиканския президент. Людмила Живкова предсказала, че в Мексико няма да има земетресения, и това се оказало вярно. За тези нейни състояния обаче много малко хора си позволяват да говорят дори и днес.