Според последния доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи, усложнявайки щетите от пандемията COVID-19, руската инвазия в Украйна увеличи забавянето на световната икономика, която вероятно навлиза в продължителен период на слаб растеж и повишена инфлация. Това увеличава риска от стагфлация с потенциално вредни последици за икономиките със средни и ниски доходи.

Очаква се глобалният растеж да спадне от 5,7 процента през 2021 г. до 2,9% през 2022 г. - значително по-малко от 4,1%, които се очакваха през януари. Прогнозите са той да се движи около това темпо през 2023-2024 г., тъй като войната в Украйна

прекъсва стопанската дейност, инвестициите

и търговията

в близко бъдеще. В резултат на щетите от пандемията и войната нивото на дохода на глава от населението в развиващите се икономики през тази година ще бъде с близо 5% под тенденцията отпреди пандемията.

"Войната в Украйна, блокирането в Китай, прекъсванията на веригата за доставки и рискът от стагфлация удрят растежа. За много страни рецесията ще бъде трудна за избягване - коментира по този повод президентът на Световната банка Дейвид Малпас. - Пазарите гледат напред, така че е спешно да се насърчи производството и да се избегнат търговските ограничения. Необходими са промени във фискалната, паричната, климатичната и дълговата политика, за да се противодейства на

неправилното

разпределение на капитала

и неравенството”

Докладът за глобалните икономически перспективи на Световната банка от юни предлага първата систематична оценка на това как настоящите глобални икономически условия се сравняват със стагфлацията от 70-те години на миналия век. Тогава възстановяването е изисквало рязко повишаване на лихвените проценти в големите развити икономики, което изиграва важна роля в предизвикването на поредица от финансови кризи в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики.

Според експертите на Световната банка сегашната ситуация наподобява 70-те години на миналия век в три ключови аспекта: постоянни смущения от страна на предлагането, подхранващи инфлацията, предшествани от продължителен период на силно адаптивна парична политика в големите развити икономики, перспективи за отслабване на растежа и уязвимости, пред които нововъзникващите пазари и развиващите се икономики са изправени с грижа към затягането на паричната политика, която ще е необходима за овладяване на инфлацията.

В същото време има и многобройни отлики: за разлика от тогава доларът е силен, процентното увеличение на цените на стоките е по-малко и балансите на основните финансови институции като цяло са силни.

По-важното е, че за разлика от 70-те години на миналия век централните банки в развитите икономики и много развиващи се икономики сега имат ясни мандати за ценова стабилност и през последните три десетилетия те

са натрупали надежден опит в постигането на своите инфлационни цели, изтъкват още от международната финансова институция.

Очаква се глобалната инфлация да се понижи през следващата година, но вероятно ще остане над поставените цели за инфлация в много икономики. Докладът отбелязва, че ако инфлацията остане висока, повторението на разрешаването на предишния епизод на стагфлация може да доведе до рязък глобален спад заедно с финансови кризи в някои нововъзникващи пазари и развиващи се икономики.

Докладът също така предлага разчети за това как последиците от войната върху енергийните пазари замъгляват перспективите за глобален растеж. Войната в Украйна

доведе до скок в цените

на широка гама от

енергийни стоки

По-високите цени на енергията ще намалят реалните доходи, ще повишат производствените разходи, ще затегнат финансовите условия и ще ограничат макроикономическата политика, особено в страните - вносителки на енергия.