Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Гунди на офертата на "Милан": В "Левски" съм се родил, в него ще умра Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков загиват на 30 юни 1971 г.

На 30 юни 2022 г. се навършват 51 години от нелепата смърт на двама от най-великите български футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков.

Съотборниците загинаха при катастрофа през 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина. Автомобилът „Алфа Ромео“ с двамата легендарни футболисти, управляван от Аспарухов, движещ се с висока скорост по главния път, се удря в камион, излизащ на платното без предимство от второстепенен пресечен път.

На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на трима загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалия именно на него вътрешен министър Ангел Солаков.

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, играе като централен нападател. 

Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.

През 1999 г. Гунди е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век, а на 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От есента на 1961 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.

В историята влизат мачовете за Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66, когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „Бенфика“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „Милан“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята:

„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор "Левски", може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“, е отговорът на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година.

Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „Ботев“ в КНК) и 18 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на Англия на Уембли (1:1). Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 г. Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. Голът на Гунди през 1968 г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.

Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач и 1 гол), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор на България в мача срещу Унгария (1:6). Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола и класира България за финалите в Англия); 1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.

Никола Тодоров Котков (9 декември 1938 – 30 юни 1971 г.), наричан по прякор Котето, също е нападател, една от легендите на "Локомотив" (София), където играе 12 сезона. След това за кратко е част от ЖСК "Славия". Умира в автомобилна катастрофа на 32-годишна възраст, като действащ футболист на "Левски" (София), заедно със съотборника си Георги Аспарухов.

Котков изиграва общо 322 мача в „А“ група, в които бележи 163 гола. Футболист № 1 на България за 1964 г. В периода между 1962 и 1968 г. записва 26 участия с 12 гола за националния отбор на България. Участник на световното първенство в Англия'66.

Котков е считан за един от най-добрите български футболисти на своето време. Впечатлява с отлична техника и точни пасове, като вещо организира атаките на отбора си. Притежава мощен и точен удар с левия крак. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно влиза в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство в първенството през 1970 г.