На чаршията можеш да вървиш по тротоара, без да се спънеш и претрепеш като в София

Динята е студена като сърцето на свекървата

На Пирота града голяма една юлска събота бях – ден пазарен на чаршията, и по други сенки. Сега галончето "Зайечарско светло пиво" е полупразно от снощи и пиша важни пътни драски. "Любеница слатка као прва любав", воаяжът с файтон "Хюндай" – също.

Динята е сладка

като първа любов,

пристигането в непознато място - също.

Мислех, че пътят от София дотам е колкото до Пловдив. А се оказа, че въртяхме колелетата само 90 км, сиреч колкото до Пазарджик и нещо. Но в другата посока, на запад към Европата, из Сърбия. С две скромни цели: Първата - прочутата сръбска "плескавица" и втората - важен културен обмен у съседите, с елементи на шопинг.

Минали границата, GPS-ът ни праща първо в кафана "Ладна вода" (студена вода - бел. ред.) в центъра на Пирот. Щото вече е обяд и требе ручак, тоест зареждане хранително. "Изволите!" (заповядайте - бел. ред.) под един възрожденски чардак с червени завеси за сянка, страхотна "Бабина салата" от ябълки, ряпа, моркови, бадеми.

И люта кулинарна шега от мен: "В гозбата има и гърмежи след това? От ряпата, де?". Кимане с усмивчица от сервитьора: "Йесте!" (да - бел. ред.). Някаква мешана разядка от сирена, масло и прочие, докато се опекат мръвките, топъл дъхав кръгъл хляб, правен на място. Придружени с ръчни бомбички бира "Йелен" и газирана вода "Княз Милош" за пилота на "Хю".

И сумтене доволно над кулинарния връх, вълшебството с вилица и нож

“Плескавица

пунена”

(пълнена плескавица - бел. ред.) - с кашкавал и бекон, вътре алангле, лукс и аромат. Голяма чиния "пражени картофи" с "бело" сирене и разни други угоди за екипа като наденици на скара и прочие. Плескавицата е сръбският виенски шницел, пак голям колкото чиния, но без пане с яйце.

Ох, увлякох се.

На Чаршията в Пирот, това малко 40-хилядно градче в Сърбия, можеш да вървиш по тротоара и да се разшеташ, без да се спънеш и претрепеш от разбити тротоари. Като да речем, в столицата на България например. Площад с формата на триъгълник, със

запазени еднокатни къщи и дюкяни от времена преди 100

и више години.

На върха на геометрията – зидана от варовик стара голяма чешма "Ладна вода", останала през годините на метър под паважа. В широката част на площада с пазар – паметник с орел от 1877 г. Не разбрах точно за какво събитие. Пред културата истинският юнак предпочита кюфтетата. Та аз ли?

Дори две-три занаятчийници още от Възраждането са запазени, реставрирани и работят успешно. Зад стъклото и дървените кепенци от XIX век брадвета ковани и точени на ръка, с някои примеси от съвременни железарски инструменти в пластмасови калъфи от XXI век.

В другата ковачница на "Трг Републике" (площад на републиката - бел. ред.), тоест Чаршията в Пирот – печки железни и сръбски метални скари на въглища, ръчно ковани, тукашна изработка. Бая се оглеждах в най-малкото барбекю, хенд мейд, ориджинал. Ще ми пасне идеално на балкона в София. Ама на, остана за друг път.

Удивително е, че 2/3 от магазинчета за хранителни стоки са с натурална стока, произведена тук. В млекарната има "Качкавал Пирот", сирене овче и краве от местни производители (с повечко сол, като нашите), стоки със степенувани цени за бедни и богати, страхотните мешани сметани в кутийка. Една със зелена люта чушка от туршия ми взе акъла! Назива се (казва се - бел. ред.) "Паприка у павлаци Лазар – млечни намаз". М-м-м! Изволите, госпожо! И твърде много пазаруващи българи, подгонени от "високото качество" на машинната храна в супермаркетите, от скъпотията и "растежа" на стабилността.

Чаршията в Пирот, Сърбия. На повече от 200 години. А може би и доста по-стара? За дюкяна на "Бравара" с огромните висящи ключове около табелата, печките и оригиналните скари вече казах. "Менячница" е да си обмениш парички,

“Златара” – ясно,

за чорбаджиите,

"Рибарница" за всеки вкус. И някои по-загадъчни дюкяни като "Вожяра Шрафко шоп" – с нови моди железария и инструменти за градина, плаж, отдих, "Мушки фризерски салон "Ташко" (мъжки фризьорски салон - бел. ред.) – велик сантимент от детството ми, с напълно запазен интериор от миналия век, работещ, със стряскаща ножица на витрината. Добре че беше затворен.

Раздел "Любеници" (дини - бел. ред.) на Трг Републике, точно срещу салон "Ташко", е най-цветист. Вместо да крещят, "продавците" на цели тирове с дини са направили поетични надписи с флумастер на картон, с кегел колкото стоката – за момите, жените, живота. Освен захарно сладките хайку за момите, се срещат и други такива: "Любеницу и жену не можеш изабрати, веч само потрефи" (динята и жената не можеш да избираш, просто трябва да улучиш - бел. ред.), а под пъпешите – "Любеница от Неготина – хладна као тащино срце" (диня от Неготин, студена като сърцето на свекървата - бел. ред.).

"Винара" на Пирот го намерих на щанд в супермаркет "Мармил" 2. Какво да гледам по другите стелажи? Те са за жените.

Дай да прегърна нежно стъкло дюлева, кайсиева или крушова ракия

- за дезинфекция и дегустация, духовна, мисловна и физическа. Сториха ми се насочени към юнаци мангизлии.

Затова се пресегнах и турих в кошницата кило екзотик "Клековаца, яко алкохолно питье". Може би е ракия с клякане? До храст? А, вярно бе, от храст "клек" е, ей го на етикета – нашенската "трънка", кисело-сладкото зрънце със синя кожичка. Като отворих капачката вкъщи, ме лъхна аромат на сладко от сини сливи с карамфил, дето баба го криеше в бурканите отгоре на гардероба. Я да взема и 2 - 3 павурчета (патрончета - бел. ред.) ракийка подарък за приятели, "Шливовица от Таково и "Пелинковац – горки ликьор".