Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В Първата световна война Русия напада България в гръб

Империята осуетява всичките ни опити за национално обединение

B началото на ХХ век България продължава да е изложена на ударите на руската дипломация. Северната империя дори и при новия император Николай II води отявлена антибългарска политика.

Тогава тя е съсредоточена към целта да не се допусне ново Съединение с останалите под османска власт български земи. Съдържанието й е обобщено от руския посланик в Цариград Зиновиев, който казва:

“Политиката на Русия е

Македония да

не стане никога българска”

За целта осъществява натиск българските владици в Македония да се сменят със сръбски. През 1902 г. издейства берат за сръбски владика в Скопие. Особено отрицателно е и руското отношение към Илинденско-Преображенското въстание.

Руското правителство изпраща специална нота до българското, с която го предупреждава да не се намесва в предстоящото въстание. В нея четем:

"...Необходимо е Княз Фердинанд и неговото правителство твърдо да решат да действуват съгласувано с изконната защитница на славяните Русия и ако въпреки очакванията, революционните агитатори успеят да предизвикат всеобщо въстание във вилаетите - да съблюдава пълна ненамеса, недопускайки населението от Княжеството до участие в общия смут, а напротив да оказва пълно съдействие за прекратяване на революцията".

А след кървавото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през ноември 1903 г. войната остава единственият начин за разрешаване на българския национален въпрос. Точно това е и причината България да се включи в Първата световна война, и то на страната на Централните сили.

На 14 октомври 1915 г. Царство България обявява война на Кралство Сърбия. Още на същата дата, когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от руския Черноморски флот атакува българската морска столица Варна. Бомбардировката е точно когато

българските войски успешно настъпват

срещу сръбските части в Моравско и Македония и вече освобождават тези стари български краища. Затова тя представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния "освободител", наказание на България за нейната национална политика.

Рано сутринта на 14.10.1915 г. във Варна бият църковните камбани. Щабът на бреговата охрана е известен, че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. В 7,30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.

Въздушната бомбардировка е прелюдия на артилерийския обстрел, започнал час по-късно след изтеглянето на хидропланите. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки включва 17 военноморски единици - 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Тoва са корабите на руския Черноморски флот "Императрица Мария", "Св. Йоан Златоуст", "Св. Панталеймон", "Евстафий", "Кагул" и "Памят Меркурия". Те са въоръжени с мощни 305- и 203-милиметрови оръдия.

Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие обект на

артилерийския обстрел

стават изключително централната част на града и особено гъстонаселените му квартали.

Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по безжичния телеграф разбират за започналите бомбардировки, те незабавно се отправят към Варненския залив.

Подводниците атакуват ескадрата, като от UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - "Св. Панталеймон". Последва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.

Последствията за цивилното население са тежки. На място загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени, а в близките дни общият брой на убитите достига 27 души.

Ранени са 24-ма мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. На някои от тях са ампутирани крака и ръце. Материалните загуби се оценяват на повече от 2 млн. лева - сума, надвишаваща годишния бюджет на Варненската община.

"Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация", пише вестник "Балкански куриер" след бомбардировката на Варна.

Обществените реакции срещу извършителите са толкова остри, че се стига до

преименуването на храм-паметника

"Св. Александър Невски" в София в "Св. св. Кирил и Методий", и този акт е приет с пълен консенсус в парламента. И дори отявленият дотогава русофил, обичаният народен поет Иван Вазов, приветства преименуването.

По-късно, когато на 1 ноември 1916 г. България обявява война на Румъния, за да си върне Добруджа, руските сили отново са изпратени срещу нас. Въпреки численото превъзходство на румънци, сърби и руснаци българската армия успява за малко повече от седмица да освободи цяла Южна Добруджа.

Първият сблъсък с войските на "Освободителката" е край Добрич. Там на 5, 6 и 7.09.1916 г. се водят жестоки кръвопролитни боеве, влезли в нашата история под името "Добричката епопея". Руската 61-ва дивизия, подпомагана от 6 ескадрона, атакува българските позиции край града. Руските ескадрони са избити до крак от атакуващите български батареи. С огромни загуби са отблъснати и руските пехотинци.

В следващите дни се разразяват боеве по цялата линия от Дунав до Черно море. Към Добрич руснаците изпращат нови 2 дивизии. Българското командване противопоставя на тях само нестроеви войници – готвачи, санитари и граждански доброволци, въоръжени с пушките на убитите през миналите дни. Тази набързо скалъпена войска атакува на нож с "Ура!" руските редици. Руснаците отново набързо са пометени и след кратък бой побягват назад.

След провала при Добрич руско-румънските войски се оттеглят в Северна Добруджа на готовата Кубадинска позиция на няколко километра от линията Кюстенджа - Черна вода. През пристанището на Кюстенджа руската армия стоварва попълнения, артилерия, казашка конница. На свой ред румънците насочват натам цяла нова армия. След неуспешната атака на Кубадинската позиция (17-19 септември) българската армия минава временно в отбрана срещу

три пъти по-многобройния противник

На 1 октомври цял ден бойците на 3-та армия, неколкократно по-малко от руснаците, отбиват атака след атака. Привечер в контраатака се впуска конницата на ген. Колев и обръща руснаците в паническо бягство. На 19 октомври 3-та българска армия започва атака на Кубадинските позиции и за два дни ги пробива. Особено страшна е битката при Кубадин, в която 4-та пехотна дивизия се бие "на нож" с руснаците цели 6 часа. Накрая руската дивизия е унищожена, а бойното й знаме - пленено. По-късно са пленени и знамената на другите две дивизии - трите флага и днес се пазят във Военноисторическия музей.

На 6 декември български, германски и турски войски влизат триумфално в Букурещ. Оцелелите руски части се предават на българите и Българо-руският фронт се измества чак по река Серет в Молдова.

През това време руското командване, което има предимство по море, насочва ударите си срещу Балчик и Каварна. Балчик е атакуван три пъти: на 7 септември, на 9 ноември и на 13 декември 1916 г., и е почти напълно сринат.

На 12 декември държавите от Централните сили правят официално предложение за

спиране на

бойните действия

и възстановяване на мира в Европа. В тази връзка българският министър-председател Васил Радославов връчва и официална нота на чуждестранните дипломатически представители в София. Точно в този исторически момент Русия предприема наказателна мярка - третата унищожителна бомбардировка на Балчик. При неприятелското нападение и бомбардировката са убити 4-ма и ранени 5-има жители на черноморския ни град. Финансовите измерения на щетите също са много големи. Но най-жалкото е, че бомбардировката на български граждански обекти е напълно безсмислена. Затова и по света този акт, който няма никакво военно значение, е възприет като чисто отмъщение за пораженията, които руснаците търпят в битките по сушата.

В същото време от август руснаци воюват срещу българите и на Македонския фронт. С тяхна помощ през есента на 1916 г. сърбите превземат Лерин на 23.09.1916 г. и Битоля на 19.11.1916 г. 4-та руска бригада пък влиза в състава на 3-та сръбска армия. На 28-30.11.1916 г. тя участва в

настъплението

срещу българите

на Солунския фронт. През май 1917 г. руските войски са привлечени в пролетната офанзива на Антантата в завоя на р. Черна, чиято цел е пробивът на българската отбрана.

При подготовката му съглашенските войски са обединени в ударна групировка под командването на френския генерал Леблуа. Тя включва френски, италиански и руски войски. Съглашенците са разбити от българите, а до края на май 1917 г. руските загуби на завоя на р. Черна достигат 1200 души. Междувременно в самата Русия настъпва хаос, особено след Октомврийската революция от 1917 г. В крайна сметка с унизителния Брест-Литовски мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя), от една страна, и Русия, от друга, се слага край на руското участие в Първата световна война.