Ако зловещата истина за болшинството на т.нар. Руски народ е, че това са едни латентни сталинисти жадуващи величие, че те са затаени в тинята на своето блато събудени от Путин великоруски империалистически зомбита, мечтаещи за реванш на своето унизено нищожество, за възстановяване на една престъпна империя на Злото, за наказване с ядрена война на онези, които са останали свободни и са били успешни като хора и като общества?
Ако е истина, че такова е 85% от населението в тази огромна и уродлива държава, въоръжена с ракети и водородни бомби, светът е изправен пред голяма заплаха. Като психиатър ми се е налагало да преговарям с пациент, който трепереше и халюцинираше сам в своята далечна къща нейде из софийските села, пред телевизора пуснат на макс, опитвайки се да го убедя да дойде с мен да се лекува, докато той държеше зад гърба си огромен кухненски нож. Беше втренчен в телевизора и едва ли разбираше какво искам да му кажа, но разчете в лицето ми, че му мисля доброто и накрая остави ножа върху масата.
Но неговата беше благородна лудост, която можеше все пак да се лекува. Тази, Всенародната, Могучая Лудост, обхванала 100 милиона души, сякаш няма лечение, освен унищожителна война, в която да завлекат цялата човешка цивилизация. Колко лесно е всъщност да подлудиш един народ с пропагандата и с телевизора и да го доведеш дотам, че само неговото пълно физическо изтребление да е средството за вразумяване? Колко по-лесно е да се излекува един психотичен пациент, отколкото един цял народ, обхванат от милитаристично безумие?