Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Алкохолът провокира най-откачените проекти

Може би най-мегаломанската сграда е родена под въздействието на японско саке. Да, засега тя е само във въображението на създателите си. Основен проблем на Япония е пренаселеността. Затова колектив от архитекти решава да проектира гигантски град под формата на огромна пирамида, която да "кацне" в Токийския залив. Този град върху морските вълни би дал дом и подслон на един милион японци. В завършен вид мегапирамидата ще бъде около 14 пъти по-висока от Хеопсовата пирамида в Гиза. Ако бъде построена, това ще бъде най-голямата структура, създадена от човешки ръце на планетата. Но… Проблемът е, че за тази огромна конструкция все още не е изобретен достатъчно як материал, който да издържи огромната тежест. Инженерите посочват като вариант използването на въглеродни нанотръби, които биха могли да бъдат достатъчно здрав строителен материал. Тоест бъдещето на японската "Хеопсова пирамида" зависи изцяло от нанотехнолозите.

Холандската изкуствена планина 

Холандците, които официално станаха нидерландци, си имат всичко, за което източноевропейците само си мечтаеха по времето на Студената война: хипарски комуни, дрога на корем, червени фенери (разбирай – либерален секс режим), чудесна бира. Само едно нещо си нямаха - планина - и е напълно естествено да си мечтаят за планински пейзаж… Най-вероятно под въздействието на бирите откачената идея се ражда в главата на холандския журналист Тис Зонвелд през 2011 година. По-късно, след като публикува замисъла си в медиите и вижда интереса на останалите сънародници, планиностроителството се превръща в мисия на живота му. А нидерландците имат богат опит в реализирането на щури мащабни идеи. Още през 1932 година в провинция Флеволанд инженерът Корнелиъс Лели успява да пресуши огромни блатисти зони и езера, и така увеличава обработваемите площи в страната с няколко хиляди квадратни километра.

Нещо подобно се случва и идеята на Тис Зонвелд, която обсеби цялата нация. Той е известен холандски състезател по колоездене, след което става спортен журналист и е командирован да отразява Тур дьо Франс. Холандският национален отбор се представя катастрофално; в автомобила на журналистическия екип, прибиращ се от Париж, цари тягостна атмосфера. Тогава Тис казва на глас: "Ами така е, след като нямаме планина, на която нашите колоездачи да тренират за издръжливост". На следващия ден Зонвелд трябва да предаде редовната си журналистическа колонка. Той няма вдъхновение и докато се чуди за какво да пише, се сеща за своята реплика за планината. Доразвива я в шеговит стил, като добавя и евентуалните ползи за алпийските спортове. На следващия ден пощенската му кутия е затрупана от възторжени съобщения – както от страна на редови запалянковци, така и от инженери и архитекти. В замисъла се влюбват и босовете на Холандската ски асоциация.

Тис Зонвелд очевидно е упорит човек и придвижва методично планинския си проект напред. На официалния уебсайт може да се прочете, че той и неговият екип са провели много разговори с големи компании, инвеститори и са получени множество разрешения за строеж. Според информация от сайта, създателите на планината са получили разрешение и за изграждане на прототип.

Според проекта планината трябва да бъде висока 2 км и широка 5 км. Стига се до идеята, че тя трябва да е куха. Тъй като един такъв масивен планински хребет би тежал около 2,7 милиарда тона, холандците с право се боят, че тази допълнителна огромна тежест би могла да свали надморското ниво в някои области с цели 100 метра, което би било катастрофално.

В крайна сметка, проектът очевидно е "приспан" както поради нуждата от огромно финансиране и очакваното негативно въздействие върху околната среда, така и заради изчисленията, че завършването на проекта може да отнеме до 30 години. А първоначалните оценки от 450 милиарда долара вече стигат до астрономическите 7 трилиона и почти всички "запалянковци" са се отказали. Може би само упоритият Тис Зонвелд продължава да сънува своята Вълшебна планина.

Freedom, плаващият град 

Ето и един мегапроект, който очевидно е вдъхновен с помощта на доста коктейли, изпити на палубата на някой круизен лайнер.

Корабът "Свобода" е проектиран през 90-те години на ХХ век като гигантски автономен плаващ град, способен да обикаля земното кълбо. Според замисъла чудовищният по размерите си кораб трябва да има собствена икономика, магазини, училища, работни места и всичко останало, което е необходимо за един нормален, сухоземен град. 1371-метровият плаващ модул е трябвало да има 25 етажа и да обикаля Земята веднъж на две години, като спира край всички големи пристанища по пътя.

"Край" пристанищата, защото ще е толкова голям, че не би могъл да акостира в нито едно нормално пристанище. Ето защо жителите Фрийдъм-таун, за да посетят Ню Йорк, Лондон или Истанбул, е било планирано да използват летище на горната палуба на кораба. Проектът не е реализиран и до днес не заради себестойността си от около 10 милиарда долара, а заради трудността да бъдат убедени 50 000 души да живеят на борда на един евентуален нов "Титаник".

Кулата “Тирбушон”, която трябваше да засенчи Айфеловата кула

През 1937 г. в Париж е на път да започне строителството на 700-метрова кула със спираловиден път, стигащ почти до самия връх.

За сравнение – Айфеловата кула е висока "само" 324 метра. На върха на новата с вид на тирбушон проектантите са предвидили да има хотел с панорамни гледки от прозорците на стаите, а под него – ресторант за чревоугодници. Нивото под ресторанта пък е било предвидено за паркинг за около 400 автомобила. Монорелсова система е трябвало да контролира скоростта на спускащите се надолу коли, за да не изхвърчат през предпазните мантинели. По пътя нагоре обаче автомобилите са били оставени изцяло под контрола на техните шофьори, което би довело до изключително зрелищни инциденти. Очевидно проектът за кулата тирбушон е следствие от употребата на младо божоле в комбинация с арманяк… 

Да, парижани обичат да са най-, най-, да задават тона на световните мелодии. Легендарният визионер Льо Корбюзие, бащата на модерната архитектура, също не е бил чужд на идеята да остави свой фрапантен "автограф" в Столицата на света.

През 20-те години той предлага да разруши стария Париж до основи, тъй като тази част от града е прекалено замърсена и с грохнал сграден фонд. На освободената площ Льо Корбюзие предлага да построи 18 огромни стъклени кули, които да приютят целия бизнес район на Париж. По една или друга причина неговият грандомански "Plan Voisin" остава нереализиран…

Кои са мегаломанските проекти, които за малко да променят географията на Земята, четете тук