От Мила Гешакова

• Дойде ли служебен кабинет, този път ще е технократски, Радев няма да играе ярко в кампанията
• За кабинет в този парламент трябва нов премиер и отцепване на още депутати от ИТН
• След избори част от двата лагера може да си стиснат ръцете за надпартийно програмно правителство
• Петков и Василев получиха сюжет, който да разказват, това ще спре ерозията на “Промяната”
• Нов кабинет около ГЕРБ е изключен. Коалиция около ГЕРБ с кого? Някакъв коалиционен Франкенщайн с ДПС и “Възраждане” не само изглежда невъзможен, но би бил и самоубийствен за участниците в него
• Гласуването с хартиена бюлетина би подпомогнало БСП, ДПС и ГЕРБ

- Г-н Ганев, в сряда ще се гласува вотът не недоверие срещу правителството. Какъв очаквате да е резултатът?

- Правителството загуби мнозинството си в парламента още преди две седмици. В Народното събрание вече има ново мнозинство и то беше тествано при отстраняването на Никола Минчев. Между отстраняването му и гласуването на вота на недоверие само един депутат от “Има такъв народ” премина в лагера на управляващите. По тази логика би трябвало вотът да мине. Друг е въпросът, че инструментът на политическия анализ не може да даде отговор дали един, или повече депутати ще решат по определени подбуди да сменят днес позицията си, която вчера са заявили.

- Ако бъде гласуван вотът на недоверие, следва оставка на кабинета. След това ще има опити за съставяне на ново правителство. Има ли възможност според вас да се състави ново правителство в рамките на това Народно събрание?

- Не съм склонен напълно да отписвам такъв сценарий, но ми се струва малко вероятен.

Забележете, че Кирил Петков в последните няколко дни споменава за опит за съставяне на кабинет с първия мандат. Има се предвид, че след успешен вот на недоверие президентът връчва отново мандат на първата политическа сила, за да опита да формира нов кабинет. Ако има въобще някаква възможност за ново правителство в това Народно събрание, то може да бъде само около коалицията, която управляваше досега – ПП, БСП, ДБ и с определена подкрепа от ИТН. И то да бъде кабинет с ново коалиционно споразумение, с нов министър-председател, вероятно и с нов финансов министър. Всичко това, разбира се, изглежда изключително трудно да се осъществи заради силно изострените отношения с Трифонов.

Много тежки думи се казаха в последните две седмици, бяха прекрачени много линии и това несъмнено минира пътя към подобен вариант. Но при всички случаи ще се направи нов опит да се отцепи още някаква група от депутати на ИТН.

Колкото до евентуална подкрепа от ГЕРБ – това ми изглежда твърде екзотично. Как Борисов ще обясни пред избирателите си, че влиза в някаква форма на коалиция с тези, които преди няколко месеца го арестуваха? А нов кабинет около ГЕРБ е изключен. Коалиция около ГЕРБ с кого? Някакъв коалиционен Франкенщайн с ДПС и “Възраждане” не само изглежда невъзможен, но би бил и самоубийствен за участниците в него.

- Да разбираме ли, че изборите са най-реалистичният вариант по тази логика?

- Да. Но дори преди вота на недоверие да се събере някакво минимално мнозинство или при първия мандат, това само ще удължи агонията с няколко месеца. В България не може да се управлява със 121 мандата. Помним каква мъка с кворума беше година и малко при Орешарски. Подобен развой на събитията ще купи няколко месеца живот на управлението, но няма да го зареди с нова легитимност и обществена подкрепа. Напротив. И в крайна сметка няма да промени крайната развръзка – предсрочни избори ще има.

- Какво да очакваме от нов предсрочен парламентарен вот?

- Неизвестното е едно – дали в изборите ще се върне хартиената бюлетина. Казвам това неслучайно, защото този фактор неминуемо ще повлияе върху изборния резултат. При паралелно машинно и хартиено гласуване избирателната активност ще бъде малко по-висока, защото пред урните ще се завърнат част от хората, които изпитваха притеснение да гласуват с машина.

Гласуването с хартиена бюлетина би подпомогнало партии като БСП например, защото част от техните гласоподаватели имат технологична бариера. ГЕРБ и ДПС вероятно също биха спечелили.

и Василев влизат в полето

на либералното градско, но

губят масовия българин

Гласуването с хартиена бюлетина би подпомогнало партии като БСП например, защото част от техните гласоподаватели имат технологична бариера. ГЕРБ и ДПС вероятно също биха спечелили.

Отвъд това единствено неизвестно социологическите проучвания от последните месеци показват най-общо три групи формации в зависимост от тяхната големина.

Първата група е на партиите и коалициите, които са най-близо до бариерата, но все пак над 4-те процента. Това са “Има такъв народ”, новата партия на Стефан Янев и “Демократична България”.

Втората група са средните формации с около 10-те процента сред гласуващите – това са ДПС, БСП и “Възраждане”.

“Продължаваме промяната” бих я категоризирал между втора и трета група. В третата група с резултат над 20% от гласуващите е само ГЕРБ. Правя уточнението и дебело подчертавам, че това бяха нагласите на българите преди труса, който Слави Трифонов предизвика с излизането си от коалицията. Несъмнено новата политическа ситуация след оттеглянето на ИТН ще породи динамика в електоралните стойности за отделните формации, но по-чиста картина ще имаме чак в средата на юли. Сега е необходимо да изчакаме развръзката в този епизод и най-малкото да стане за всички ни ясно ще оцелее ли кабинетът, или ще има друг, или се отива на избори. Тогава вече социологическите агенции могат да пуснат терен на проучване, което да даде по-реалистична картина.

- Вие лично каква динамика в подкрепата за различните партии очаквате?

- Събитията от последните няколко дни все пак очертават една нова и по-различна картина.

През последните няколко месеца всички социологически агенции регистрираха тенденция на спад в подкрепата за формацията около Петков и Василев.

Напускането на коалицията от Трифонов и възможността за оставка на това правителство, политическа криза и нови избори даде нов сюжет на “Продължаваме промяната”. Ако тази коалиция беше устояла още 5-6 месеца, подкрепата към кабинета и към партията на Петков и Василев щеше да продължава да ерозира. Неслучайно още преди няколко седмици Борисов заявяваше, че не иска да има избори сега - на ГЕРБ му трябваше още време не само защото подкрепата за “Продължаваме промяната” пада, но и защото самият ГЕРБ постепенно излизаше от изолация.

Докато сега, забележете, се води битка на интерпретации. Петков и Василев вече си имат разказ. От единия лагер, в който влизат партиите от управляващата коалиция, залагат на моралния разказ – битка срещу мафията, добрите срещу лошите и т.н. От другата страна има друг разказ – правителството е провал, изпусна се инфлацията, предадоха Македония. Всеки един от тези два разказа ще се опитва да убеждава публиката, че неговата позиция е правилна.

- Очаквате ли “Продължаваме промяната” да стабилизира позиции?

- Напълно е възможно поне спадът към тяхната формация да спре. Тепърва ще видим дали ще възстановяват подкрепа. Но това, което ясно се вижда на улицата, е, че познатата ни от други протести либерална градска общност застава плътно зад Петков и Василев и вероятно “Продължаваме промяната” ще успее да консолидира голяма част от нея под знамената си. Само по себе си това е добра новина за тях, но потенциално лоша за техния партньор “Демократична България”.

Крие обаче и известни рискове за “Продължаваме промяната”. Пълното приемане на дневния ред на либералната градска общност затваря Петков и Василев в едно относително ограничено електорално поле. А тяхното голямо постижение на изборите през ноември миналата година беше именно че стигнаха не само до либералната градска общност, но успяха да интегрират дневния ред и на по-масовия българин. За това, разбира се, доста помогна и легитимацията от страна на президента Радев, която сякаш вече е загубена заради очевидния конфликт между управляващата коалиция и държавния глава.

- Какво правителство да очакваме след нови избори?

- Първо да видим дали въобще ще може да се състави някакво правителство. Опитът ни от миналата година показа, че няма никаква гаранция след избори да се стигне до редовно правителство. Но да се надяваме, че партиите ще проявят отговорност и няма да оставят страната без редовен кабинет и с разпуснат парламент месеци наред, докато бушува социално-икономическа криза и се води война на няколкостотин километра от нас.

Отношенията между различните партии и политически лидери обаче са в особено ниска точка. От така описаната картина съставянето на правителство изглежда много трудно. При всички случаи, ако се състави кабинет, ще имаме отново много сложна, пъстра и разнородна конфигурация.

Преди малко очертах два лагера, но въобще няма да се учудя, ако част от единия лагер след изборите, си стиснат ръцете с част от другия лагер. Така например може да се направи експертно, програмно правителство, което да бъде формирано около базов евро-атлантически консенсус. Така и на отделните партии ще им е по-лесно да се оправдават след изборите защо са си стиснали ръцете, след като преди това са се заклели, че няма да правят коалиция с този или онзи. Отговорът ще е, че се подкрепя само експертен, програмен, надпартиен кабинет, а не става дума за коалиция.

- Преди изборите обаче ще минем през служебен кабинет. Какъв ще е съставът на поредния служебен кабинет, чийто архитект ще е президентът?

- Политическата ситуация предполага президентът да конструира различен по характер от служебните правителства на Радев през 2021 г. Фокусът тогава беше върху анти-ГЕРБ линията, действията им също бяха насочени към ревизия на управлението на Борисов.

Начело на предстоящия служебен кабинет вероятно ще видим технократ, чийто фокус ще е насочен към овладяване на социално-икономическата криза. Надали и президентът ще си позволи да играе по-ярко в предизборната кампания, както направи миналата година.

CV

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна

Бакалавър и магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там

Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход

 Автор е на книгата “Пътят към конституцията", която излезе през 2018 г.

Съосновател на изследователския център “Тренд”