Разбирам симпатиите към Никола Минчев, който е възпитан човек и смислен парламентарист. Същевременно не приемам широко тиражирания аргумент в негова полза - “правнук на убития от комунистите Сирко Станчев”.

Произходът е важен, но той не трябва да е привилегия, а задължение и в този смисъл не смятам за морално, че той е приел да бъде в коалиция с партията, която продължава да почита престъпния комунистически режим. И накрая нека да е ясно, че длъжността “Председател на Народното събрание” не е конкурсна, а политическа и тя е функция на парламентарното мнозинство.