Лидерът на ИТН Слави Трифонов заяви, че изтегля министрите си от управляващата коалиция, за сложи "край на агонията". По думите му причините са две - казусът със Северна Македония и бюджета. "24 часа" потърси за коментар политическия анализатор доцент Татяна Бурдужиева и й зададе три въпроса: 

1. Беше ли очакван този ход на Слави Трифонов?

2. Възможна ли е нова управленска конфигурация в рамките на този парламент или ще се ходи на нови избори? 

3. Печели или губи Слави Трифонов и ИТН от това действия. 

Ето и отговорите  

1. Честно казано не. През последните два месеца след 100-те дни на този кабинет заработи коалиционният съвет. Успяха да намерят на няколко проблема изход, макар че не са решения - например плащането на магистралите, което прехвърлиха на парламента. Оръжието за Украйна - също палиативно решение, което не удовлетвори никого, но някак си излезе позитивно. По същия начин и подходиха при избора на гуверньора в БНБ. Беше ясно обаче и никой не е очаквал, че въпросът за Северна Македония ще бъде решен кротко и спокойно. В този смисъл лично очаквах спокойно да дебатират и да приемат актуализацията на бюджета, за да може да се върши работа. И чак през юни, докогато беше отложен въпросът с РСМ, да чакаме по-големите трусове. Предполагам, че е вярно това, което заяви Слави Трифонов - че няма пари в държавата, за което също отдавна различни експерти сигнализираха. И тогава нещата изглеждат някак си много ясни. Невъзможността да участваш в управлението наистина се крепи на два параметъра - фискалната политика на една държава и  политиката на националния идентитет. Това са двата аргумента на г-н Трифонов. Изглеждат очаквани, но дойдоха неочаквано.

2. Възможно е правителство на малцинството. Само че то трябва да бъде гласувано с мнозинство. Не може да бъде гласувано с мнозинство. Трябва да има мнозинство от гласовете на депутатите, които са съгласни да има правителство на малцинството. Ако ИТН продължи да има тази позиция, че трябва да се приключи с тази коалиция, тогава се отива на гласуване в НС, в случай че тези министри си подадат оставките. Впоследствие трябва да има или доверие на опозицията, или да се вкара с мандата на първата политическа сила - ПП, предложение за нов кабинет или промени в правителството. Тогава ще се търси кой ще подкрепи това нещо. Извън депутатите, които участваха в управляваща коалиция, не виждам някой от другите политически сили да подкрепят каквото и да е било участие на ПП в управлението. Големият проблем на коалицията е точно участието на "Продължаваме промяната". Първо - заради действията в управлението, и второ, заради това, че те имат много голяма парламентарна група. Всяка трансформация на управлението вътре в този парламент изисква много сериозно съобразяване с "Продължаваме промяната". А всъщност желанието да се разтури коалицията и да не може тя повече да управлява, е желанието точно ПП да не управлява. Защото наистина решенията, които се взимат, несъмнено са взимат от основно от няколко души в ПП.

3. Хората не искаха да има избори. Западните партньори и редица външни фактори също не желаят в България да има избори. В този смисъл натискът да няма избори е сериозен, но в същото време има много фактори, най-силният от които е рязкото нарастване на негативните позиции в обществото.

Може да се види при рейтингите на политиците - не спада толкова драстично подкрепата към едни или други, колкото нарастват негативните тенденции. Тук въпросът е как точно ще действат и какво ще направят ИТН - зависи от тях самите какво ще направят и как компенсират негативизма на това, че са съборили едно управление.

Има и друго - опитите за различни формули в това НС също ще влияе върху спада на доверието към партиите, които ще го правят. От една страна развалянето на управлението не носи електорални позитиви, от друга - продължаването на този парламент - също.