Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Алкохолици и самоубийци в съветски мемориал в Бургас

15 от общо 44 имена върху плочите са на войници от "метиловия полк"

В предишния брой на в. "168 часа" ви запознахме със скандала около поставянето на паметници на съветски войници в Бургас, които са записани като герои в подновен мемориал на територията на градски парк, а всъщност са загинали при инцидент с отравяне с метилов алкохол. В продължение на дълги години на мястото е имало скромна плоча без имена, на която просто е било обозначено, че на мястото са погребани "починалите съветски войници". Но през 2019 г. в парка се появява разширен мемориал, на който вече са записани имената на "героите", взети от неизвестен източник - факт, който скандализира представители на местната общественост.

Сега четете документалното разследване на вестника за действителните причини, при които са намерили смъртта си бойците от Червената армия, погребани в крайморския ни град.

За целия период след 9 септември 1944 г. в България са починали общо 1396 съветски войници. От тях поне 42-ма души са станали жертва на куриозния инцидент в Бургас, когато повече от 200 червеноармейци се напиват с "трофеен" метилов спирт. Това сочат данните, събрани от съветски архивни документи за периода, установи проверка на "168 часа".

Вярно е, че както обичат да казват самите руснаци,

“на война всичко

е възможно”,

но като се има предвид, че части на съветската армия са пребивавали у нас около две-три години, тези "безвъзвратни загуби", както обикновено се наричат в документите, не изглеждат никак малки.

Да не говорим, че както е известно, въпреки че ни обявява война, на наша територия Съветският съюз не среща никаква съпротива и заради това

няма никакви

бойни действия

Този факт не пречи за част от починалите в графата, предвидена за причините за настъпване на смъртта, да пише "убит". Затова с основание се предполага, че това са бойци, разстреляни по заповед на своите командири според военновременните закони за различни провинения. Любопитно в тази връзка е, че сред жертвите са имената и на дезертьорите.

Новооткритите документи за първи път доказват безспорно и точната причина за смъртта на съветските военнослужещи от т.нар. метилов полк в Бургас, тъй като през годините някои са обявявали случая за градска легенда.

Специално за бургаската братска могила, където на мемориала в парк "Изгрев" край параклиса "Света Троица" от 2019 г. са поставени плочи с 44 имена, се установи, че наред с починалите от различни болести и инциденти фигурират и имената на 15 души, които са отровени с метилов спирт на 17 и 18 септември 1944 г.

В поименния списък на безвъзвратните загуби за тях е записано буквално умрял

“от отравяне с метилов спирт”

или аналогичното "от алкохолна интоксикация". При това на датата, когато е имало най-много жертви - 17 септември, уморената ръка на писаря за по-бързо е продължила да ги записва като "починал от същото" и "погребан на същото място" ("тоже", "там-же" - рус.) За други 23-ма, загинали при

злополучното напиване,

също има документи, сочещи недвусмислено, че са загинали от метилов алкохол и са погребани на същото място, където е било старото гробище на крайморския град, но по незнайна причина техните имена не фигурират на паметника.

За сметка на това на плочите присъстват поредица от военнослужещи, които също няма как да минат като герои.

Такъв е случаят с летеца Вячеслав Павлович Вийченко, за когото просто пише, че е "приключил живота си със самоубийство" на 29.02.1945 г.

И не е само той - старшина Георгий Георгиев Меншчиков през август 1945 г. също сам е сложил край на живота си.

През същата година, но на различни дати са починали и други двама воини от изписаните на плочите - Григорий Иванович Кошуба и Иван Василиевич Борисов. За тях пък в официалния списък е отбелязано: “Потънал в Черно море по време

на къпане”

- едва ли случайно това се случва в летните жеги съответно на 17.06 и 12.08.1945 г. В тази връзка силни съмнения дали изобщо костите им са на уреченото място може да имаме за още петима - един старшина и четирима матроси, които са се удавили при авария с яхтата "Пират" на 30.04.1945 г.

За двама други, младши сержант и редник, е записано, че на 11 септември 1944 г. - само два дни след "освобождението", са загинали при избухването на минохвъргачка. От посочените на плочите значителен е делът на починалите от болести - общо 6-има души. За някои е уточнено, че са починали от тиф или "от раните си", а

други са били препогребани

от двора на тогавашната болница в близкото село Черни връх. В същото време за целия период жертвите на автомобилни катастрофи в Бургас от съветските военнослужещи в паметния списък са общо четири. Още един е загинал при "ЧП (черезвичайно произшествие)", или нещастен случай.

"Още навремето, когато плочата се появи (2019 г. - бел. ред.) аз заявих пред медиите, че този списък е неточен, непълен и конфузен, и това се вижда от едно елементарно съпоставяне на датите - коментира пред "168 часа" бургаският художник Митко Иванов, който пръв повдигна официално въпроса за спорния паметник. - Конфузен е, защото у нас не е имало бойни действия и това не са бойци, паднали в бой, а е неточен, защото очевидно има голямо разминаване в датите с трагичното събитие - масовото отравяне с метилов спирт. В тази връзка като гражданин си позволих да изискам от общината източник на информацията. Макар че е очевадно, че общината не е търсила такъв източник. Според мен тя просто се е доверила на някакъв комитет, който би трябвало да е на близките на загиналите, но аз дори

не знам дали

той наистина съществува...

Това ми се вижда несериозно и е начало на много лоша практика. По тази логика всеки може да направи някакъв комитет, да прави някакви издирвания - с кавички или без, и да поиска поставяне на публична информация на някакво място, което вече е ситуирано като паметник без разрешение. И макар това, което изговорих, да звучи пародийно, всъщност точно това се е случило. В крайна сметка публикацията на "168 часа" в две части, за най-голямо мое съжаление, абсолютно потвърждава моите тогавашни предположения. А така конфузът, вместо да се позабрави, да се позамете по български, той става още по-голям."

За едно от посочените имена на плочите няма данни от какво е починал, но по-голям интерес представляват двама души, посочени като убити - сержант Сюлейман Риспаев на 15 септември 1944 г. и гвардейски лейтенант Анвар Бакаев на 17 септември 1944 г. Дали някой от тях не е разстрелян заради отвратително престъпление срещу цивилното население - изнасилване на малко българско момиче, както от десетилетия разказват в Бургас?

“Трябва ли такива хора да ги честваме като герои?!

- възмущава се Иванов по този повод. - Още тогава поставих въпроса дали в тези 44 имена присъства и изнасилвачът на малкото момиченце, който след това го е и убил, както разказват бургазлии? А многобройните случаи на мародерство, които се помнят?"

От информацията от съветските архиви излиза, че на мястото на скандалния монумент в Бургас са погребани много повече хора, отколкото се смяташе досега, и от посочените на новоизпечения паметник. Извън установените допълнителни 23-ма души, които са отровени със спирт и също лежат, макар и анонимно, там, според писмените доказателства явно са добавени и още десетки безименни войници. Освен всичко документирането на случая с масовото отравяне представлява интерес и за близките и потомците на жертвите.

За разлика от България, където тези иначе важни периоди от историята ни редовно се неглижират, в Русия

култът към загиналите

за родината процъфтява и в наши дни. И близо 80 години след войната все още има хора, които се надяват да научат нещо повече за съдбата на родствениците си, някои от които, макар и не в битка, са оставили костите си в България. Доказва го случаят с руски блог, в който потребител търси къде е загинал дядо му Сергей Алеексевич Чернишов.

"Имам основание да вярвам, че дядо ми, който е бил картечар и е роден през 1904 г., лежи в този масов гроб - пише той до администраторите на руския сайт. - Той е бил в 14-а гвардейска механизирана бригада, 4-ти гвардейски механизиран корпус, 3-та гвардейска армия на 3-ти украински фронт."

Като обяснява, че майка му цял живот безуспешно е опитвала да разбере нещо за съдбата на баща си, руснакът цитира и части от книгата на гвардейски полковник Генадий Обатуров "Пътищата са стръмни. Спомени от участието във Великата отечествена война". В нея съветският военен описва подробно пътя на войсковото подразделение през Втората световна война. По разбираеми причини там обаче не се споменава

нищо за фаталното напиване с метилов спирт в Бургас,

въпреки че жертвите са от същото подразделение.

Иначе в спомените за посрещането на съветските войници в България за разлика от Югославия и Унгария, където по-късно са изпратени да се сражават, пише само хубави неща - неочаквано топло посрещане от местните хора, никакви стълкновения или проблеми.

Със същите впечатления от мемоарите е останал и младият руски блогър.

"Обатуров пише малко за българската операция. Но според него

корпусът не е имал бойни загуби при преминаването

Добрич - Варна - Бургас. Българите поздравяват съветските войски с радост. Очевидно е образувана временна болница в Бургас (с. Изгрев - "Восход", у нас), където са отведени бойци от "небойни загуби" (може би е имало някакви малки сблъсъци)", предполага той и разказва, че според документите, до които се е добрал, дядото влиза в болницата със счупвания на две ребра на 16.09.1944 г. и умира от пневмония на 22.09.1944 г.