Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Григор Вачков, който иска нечовешки роли, не обича Митко Бомбата

Умря като Постол войвода, на 26 май щеше да навърши 90 години

През пролетта на 1951 г. един рошав, нискочел и със странно скосени очи момък застава пред входа на Държавното театрално училище в София. Тогава ковачницата на артисти се намира срещу паметника на Патриарх Евтимий, в която сега е Художествената гимназия “Проф. Илия Петров”.

На вратата стоят двама студенти от по-горен курс, за да упътват новите кандидати за слава. “Ти къде, бе?”, питат те младежа, облечен с вехта полушубка и с дървен куфар в ръката, в който има само 2-3 хляба.

“Тук, за театралния”, обяснява той. “Аа, не! Ти не си за тук, ти си за по-надолу. Върви по този тротоар на “Толбухин” до № 15.”

Младежът стига до посочения адрес срещу сегашното Министерство на младежта и спорта и вижда, че там се намира Зоологическата градина. Връща се и заявява на двамата зевзеци: “Аз съм за тук! И ще стана артист!! А вие, ако искате, идете на “Толбухин” 15...”

Според много хора от артистичната гилдия единият шегобиец е бъдещият известен актьор от Военния театър Любомир Димитров, а другият остава в миманса на професията някъде в провинцията.

Ето така започва артистичният път на Григор Вачков Григоров от с. Трънчовица, Плевенско, завършил лозаро-винарското училище в Плевен с директор Руси Русев, бащата на художника Светлин Русев.

Според тогавашните правила преди официалното кандидатстване има задължителен едномесечен подготвителен курс. През 1951 г. го води младият преподавател Гриша Островски. В началото той пита всеки:

“Ти защо кандидатстваш?

Какво искаш да играеш?”.

Става младежът с екзотичен вид, поглежда страховито учителя и каза: “Аз искам да играя нечовешки роли!”. А през цепките на дръпнатите му очи сякаш излитат пламъци.

Григор печели комисията с любимите си хуморески на Чудомир, а Д. Б. Митов лично се заема с обучението му. Носи му книги от своята библиотека, привиква го в кабинета си и нарежда: “Като ги върнеш, искам да ми ги разкажеш...”

Приетите студенти започват обучението си при проф. Филип Филипов, но през втората година ги поема проф. Стефан Сърчаджиев. В този випуск са бъдещите големи актьори Татяна Лолова, Никола Анастасов, Гинка Станчева, Досьо Досев, Хиндо Касимов, сестрата на Стефан Данаилов - Росица...

Един ден няколко души от групата излизат от някогашното кино “Славейков” на едноименния площад. И близо до мястото, където скулпторът Георги Чапкънов сложи да седят Петко и Пенчо Славейкови, развълнуван от филма, Григор Вачков се провиква: “Дойде нашият ред! Вече ще сме ние! Няма да мине киното без нас!".

И позна!

На 31 декември 1958 г. 26-годишният Григор се жени за 17-годишната Силвия Петкова. Докато им дойде редът в райсъвета, отиват в ЦУМ, все още голямата атракция на София, където току-що са пуснали красиви шалове. И опашката за тях - километрична.

Гришата прави фуния с ръце и извиква с йерихонския си глас подобно на Боримечката над Клисура: “Ееей, хорааа! След малко ще се женяяя! Дайте път да купим един шал на невестатааа!”

Тогава Вачков все още е абсолютно неизвестен, но хората от опашката весело ръкопляскат и пускат красивата булка до щанда.

Актьорът е на снимки в първата си роля във филма “Дом на две улици”, когато се ражда дъщерята Мартина. Той е навътре в морето и след като напразно го викат по радиоуредбата на плажа, композиторът Светозар Донев доплува до него, за да му каже.

От щастие и вълнение

Вачков едва

не се удавя

Семейният албум пази снимка, на която той току-що е излязъл от морето, мокър, с весело вдигнати ръце и щастлив, щастлив...

Така към щастието от първата по-голяма роля се прибавя и щастието от първородната дъщеря. В “Дом на две улици” играе легионера Гуни Хуната с особено вдъхновение. “Беше един такъв крив - разказва Силвия Вачкова - с цирей на врата и много злобно излъчване. Бях впечатлена как на един толкова добър по душа човек така лесно му се удава да бъде лош на екрана. Но тогава нямах и представа какъв голям актьор ще стане от него.”

Не само заради хронологията трябва да уточним, че всъщност първото участие на Григор Вачков е миниатюрна безмълвна роля на монтьор в работилница във филма “Звезди” на немския режисьор Конрад Волф. Този филм на сценариста Анжел Вагенщайн излиза на екран през 1958 г. и на следващата година печели специалната награда на журито на фестивала в Кан.

Не такова щастие обаче спохожда Григор Вачков, когато снима най-обичания си филм - “Последно лято” на Христо Христов, по сценарий на Йордан Радичков. Тогава Силвия е бременна за втори път и актьорът таи надежда за син. Навръх 24 май обаче, когато е в петия месец, такси удря шофираната от нея кола на кръстовището до ЦДНА - Военният клуб в Софиия.. Започват проблемите и Силвия често лежи в болница.

Снимат “Последно лято” край язовир “Пясъчник” до Съединение и почти всяка нощ Гришата идва с кола от Пловдив да види Силвия и да й даде кураж.

В средата на септември тя ражда

мъртво бебе, пак момиче

През цялата нощ Гришата будува с лекаря, молейки се да не се случи най-лошото и с жена му.

На сутринта влиза в стаята заедно със Сузи, съпругата на Йордан Радичков. “Носеше огромен букет, засмян, с грейнали очи, сякаш наистина съм му родила син. Какво му е коствало да изиграе тази роля, сам си знае. Но аз знам, че на душата му е било страшно тежко. След този случай изведнъж се състари...”, спомня си Силвия.

Между двата съдбоносни за актьора филма - “Дом на две улици” и “Последно лято”, за около 13-14 години той изиграва куп роли - на селяни, работници, шофьори, зевзеци и най-често на някакви чишити с комедийна окраска.

Особено щастлив е когато получава ролята на Александър Карев във филма на Владислав Икономов и Любомир Левчев “Гибелта на Александър Велики”. Тя е първата му главна и истински драматична роля. Играе бригадир на голям строителен обект, който обаче се противопоставя на матрицата на соцсистемата и затова тя го изхвърля.

В този филм дъщеричката на Карев участва Мартина, тогава 7-8 - годишна. В епизода с нея Вачков - с блеснали очи и грейнало от щастие лице, е най-истински, просто чудесно изигра себе си.

Може ли един петел

да бъде женски?

Може! Каза го капитан Димитър Бомбов, по-известен като Митко Бомбата, и то в Париж - сърцето на Франция, която е избрала петела за свой национален символ.

Култовата реплика “Но петелът е женски, господине!” Григор Вачков в ролята на Митко Бомбата произнеся в епизода “Трите удивителни” от сериала “На всеки километър”. След неговото излъчване по БНТ Григор Вачков и Стефан Данаилов стават най-популярните българи, а приятелството им - пословично

Двамата са поканени за сериала без пробни снимки, но с различен филмов опит зад гърба си. Вачков е точно с 10 години по-голям, вече се е снимал в 19 филма и е една от ярките звезди на Сатиричния театър. Данаилов тъкмо е завършил ВИТИЗ и е пратен по разпределение в Пловдив. Има участие в 7 филма, но в “Следите остават” е още дете, “Понеделник сутрин” е забранен, а “Първият куриер” още няма премиера. За сериала го препоръчва Любомир Шарланджиев, единият от двамата режисьори на сериала, снимал го “С дъх на бадеми”.

Данаилов и Вачков се познават, но не са близки. Когато се разбира, че ще са заедно в “На всеки километър”, Ламбо се притеснява дали няма да им изграе лоша шега възрастовата разлика, тъй като по сценарий са почти връстници. От самото начало на снимките обаче Гришата сваля възрастовия гард и е толкова добър и коректен, че опасенията на Стефан изчезват.

Още в един от първите епизоди Гришата произнася към него репликата “Брат ми, брат ми!”. Нямаше я по сценарий, той си я измисли и тя се превръща в най-честото обръщение между двамата.

През 1969 г. БНТ излъчва първите 13 епизода от “На всеки километър”. Снимането на тях и на следващите 13 откъсват за почти 5 години Григор Вачков от театъра, но му създават такава популярност, каквато май не е имал нито един друг български актьор. Народът го нарича Митко Бомбата по името на филмовия му герой.

Творческият колектив на сериала има над 500 срещи със зрителите. Помня как във Видин развълнуваната като море спортна зала буквално онемя, когато Гришата започна да обяснява как е снимана прословутата сцена с питона. После хората от първите редове се юрнаха и го вдигнаха на ръце.

На ръце го носят и в Перник, а един мъж непрестанно го щипел. “Защо ме щипеш?”, пита учуден актьорът. “Па отде да знам!”, отвърнал ошашавеният от близостта си до Митко Бомбата “винкел”.

В Созопол баща моли Вачков да гостува в дома му. Имал болно дете и то щяло да се зарадва, ако види и пипне Бомбата. Гришата отива и го взима в прегръдката си. “То се гушка в мен и чувам как сърчицето му тупка, тупка, ще се пръсне от радост”, споделя актьорът със съпругата си Силвия.

С тази изключителна популярност и невероятна обич към актьора много пъти се сблъсква и най-добрият му приятел Йордан Радичков. Двамата са на Пловдивския панаир.

“Беше много неудобно, защото Григор Вачков гледаше панаира, а от своя страна панаирът гледаше него - пише Радичков. - Подир актьора вървеше цяла тумба мургави хлапаци, а три жени се дърпаха за фустите и си викаха една на друга: “Глей, ма! Глей, ма!”. Те така извъртат главите си, за да гледат актьора, че пропадат в една дупка пред монтираната на открито австрийска валцова мелница.

А на циганска сватба в берковско село толкова се впечатляват от присъствието на мургавия като самите тях актьор, че го слагат до 14-годишната булка, а 15-годишния младоженец пращат да цепи дърва за огньовете, на които къкрят сватбарските манджи.

Артистът не обичал прякора си Митко Бомбата, а популярността го притеснява. Веднъж в София го среща подпийнал мъж и свойски го тупа по рамато: “О, Бомба! Как си бе, Бомба?”. Вачков го отблъсква и ядосан казва: “Какъв Бомба съм ти аз, човече?”. После въздъхва пред Силвия: “Защо никой не смее да бутне Чочо Карамитев и да му викне: “Как си бе, Любимец 13?”.

През 1980 г. Георги Дюлгеров започва снимките на “Мера според мера” и търси актьор за Постол войвода, който да му прилича физически. А като човек войводата бил сухоляв, с изпито лице - “средно на бой, со мустаки, но файкеше место”.

Току-що приятелят на Дюлгеров - Едуард Захариев, е заснел Григор Вачков в “Мъжки времена”, където актьорът прави изключително силна драматична роля. Един ден Вачков вози двамата режисьори с колата си. “И изведнъж в огледалото за обратно виждане съзирам само очите на Гришата. Страхотни очи! С много мъка в тях, с много доброта, с много ум, пълноценни едни такива... И си казвам: Къде съм тръгнал да търся портретна прилика за Постол войвода?!”, обяснява Дюлгеров избора си на Григор Вачков.

Ролята на Постол войвода

е втората централна в сериала

“Мера според мера”

Той е бащата и патриарахът на македонското четническо движение, който в един момент влиза в конфликт с главния герой Дилбер Танас. От 20 епизода Дюлгеров успява да заснеме само два.

И в двата актьорът игре толкова гениално, че не се налага втори дубъл. Просто прави нещата от раз. Въпреки това кара режисьора да снимат още дубли, но той не го прави. След смъртта на Вачков му идва да се гръмне, че не го е послушал. Ако имал такива дубли, е можело да ги използва в другите серии.

Дюлгеров иска да започне живота на Дилбер Танас (Руси Чанев) като чобанин със сцена как той изражда агне. Само че повечето от овцете вече са се оагнили, бременни са няколко кози.

Един ден овчарят казва, че ще се агни овца, но агнето ще е мъртво. Все пак снимат раждането и Дюлгеров разказва това на Свобода Бъчварова, по чиято книга “Литургия за Илинден” е писан сценарият. “Ау, това е много, много лоша поличба!”, възкликва писателката.

Снимките на “Мера според мера” започват на 3 март. Гришата винаги носи със себе си хапчета и когато облича дрехите на героя си, ги дава на Дюлгеров: “Вземи ги, че може да изпаднат от пояса ми. Ако ме заболи сърцето, ще ми ги дадеш.” При аутопсията се разбира, че сърцето е най-здравият орган в цялото му тяло.

На 8 март Вачков вдига купон за дамите в снимачния екип, на 10 март снима и си тръгва за София. На 12 март Силвия Вачкова се обажда на Дюлгеров да изпрати Мартина, която във филма играе ролята на Лимбийка, веднага в София, а той да си търси друг актьор за Постол войвода.

В нощта срещу 12 март Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствената болница. На 18 март издъхва, без да дойде в съзнание.