Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Крият от Желю Желев за смъртта на дъщеря му в Кувейт

Момичето прави два неуспешни опита да се самоубие, но третият е фатален, разказва в спомените си Иван Гарелов

Държавният глава смята, че нападките към него след “Боянските ливади” са причината тя да сложи край на живота си

В миналия брой на "168 часа" ви разказахме няколко от преживяванията на Иван Гарелов в Гърция, които той споделя в новата си книга "Писма до Маргарита". В този брой ще ви представим колко близък е бил журналистът с бившия президент на България Желю Желев.

Иван Гарелов никога няма да забрави как близкият му приятел - президентът Желю Желев, разбира за смъртта на дъщеря си.

"Отразявах посещението на президента в Кувейт, когато научих от охраната му, че малката му дъщеря се е самоубила, не можейки да преживее хулите и обвиненията срещу баща си – споделя Гарелов. - Казаха на Желю трагичната вест едва когато се качи на самолета за връщане в България. Бях близо до него и се впечатлих силно от мъжеството, с което посрещна смъртта на детето си. Той пазеше авторитета на президентската институция. Но от този ден

загуби своята свежест и живост."

Годината на трагичната смърт е 1993-а. Докато Желев е на държавно посещение в Кувейт, малката му дъщеря Йорданка се самоубива в резиденцията в "Бояна". Във вила №23 на вътрешната стълба я открива майка й Мария Желева. С часове закъснение службите съобщават тъжната вест на бащата, за да може той да завърши ангажимента си в чужбина.

Според близките й причината е, че не можела да издържи нападките срещу баща си. След като случаят започна да се разплита, стана известно, че това е третият опит за самоубийство на момичето.

Преди да увисне на въжето, първо пробвала да си среже вените, но я спасили. Втория път опитала да се отрови с медикаменти. Някои твърдят, че преди да се влоши състоянието й, тя се оплаквала, че непрекъснато чува гласове, и била

убедена, че някой я трови с радиоактивна храна

"Уверен съм, че заради нападките след "Боянските ливади" дъщеря ми посегна на живота си – казва Желю Желев години след смъртта на дъщеря си. – Такъв мотив съм сигурен, че има, защото тя беше изключително чувствителна. Възможно е да са й упражнили някакъв натиск, да са я заплашили и в крайна сметка посегна на живота си. Точно тогава се подготвяше да вземе шофьорска книжка, излизаше с една група приятели."

Тази трагедия затвори семейството на Желю Желев и съпругата му Мария се дистанцира от повечето му публични изяви. Години след смъртта на Йорданка на гроба й хората забелязвали непрекъснато свежи цветя. Родителите й засадили там

вечнозелени кипариси

Идвали непрекъснато и оставяли любимите сладкиши на дъщеря си. На гроба била забелязвана и сестра й - художничката Станка, която бе до държавния глава през последните години от живота му, особено след като почина и Мария Желева.

Президентът понесе тежко и нейната смърт, тъй като двамата били изключително близки.

През тези години от живота му и по време на мандата му Иван Гарелов е близък с Желев и има немалко истории, които може да разкаже.

"Имах големия шанс

да се сближа с Желю извън професионалните си задължения – разказва журналистът в книгата си. - Често ми се обаждаше и ме канеше в кабинета си към края на работния ден. Затваряхме се в малката му стаичка за отдих, отваряхме бутилка уиски и започвахме разговор. Дори Юлия Гурковска (Джу), която беше началник на кабинета му, не ни прекъсваше освен по изключителен повод. Особени разговори бяха нашите. Вместо аз да слушам умния и сладкодумен човек, по-често бе обратното. Той ми задаваше въпроси по обстановката в страната, за нашите съседи - гърците, за царя и монархията. И ме слушаше много внимателно, без да ме прекъсва и без да оспорва моите мнения

сигурно си сверяваше часовника,

като приемаше това, с което бе съгласен, и вътрешно отхвърляше това, което не му допадаше. Все пак знаех, че няма особено доверие на гърците и не се поддаде на моите призиви да посети страната и да се убеди сам, че има съществена разлика между познатата ни от историята византийска политика и характера на обикновените гърци."

С не по-малко недоверие Желю Желев се отнасял и към царя. След като се срещат в Севиля обаче, където имат неофициален разговор, президентът коренно променя отношението си към Симеон Сакскобургготски, но не и към монархията.

Гарелов не крие, че държавният глава

имал много врагове сред водещите фигури в СДС,

защото не можели да му простят т.нар. Боянски ливади - пресконференцията на Желев на 30 август 1992 г., когато той отправя остра критика към правителството на Филип Димитров. Обвиненията са, че е обявило война на медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Много политолози смятат, че тази пресконференция подпалва искрата за свалянето на Стефан Савов от председателския пост на Народното събрание и води до разцепването на парламентарната група на сините. Президентът Желев пък е заподозрян, че е предприел коварната стъпка, защото повече не можел да управлява СДС задкулисно, а старите му зависимости ставали все по-явни.

Изявлението предизвиква ефекта на земетръс

и се налага премиерът Филип Димитров да поиска вот на доверие към правителството. При гласуването на 28 октомври 1992 г. ДПС отказва да го подкрепи, предават го и някои от сините - така първото правителството на СДС пада от власт.