Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как 42-ма съветски войници се натровиха с метилов спирт и загинаха "геройски в битка"

Руснаци се жалват от посегателства срещу плочите с имената на починалите

Народният съд не оставя живи свидетели на
трагичния инцидент с червеноармейците

Спор за военни паметници разтърси Бургас тези дни. Според публикация на "Флагман" от 14 май тази година едната от двете плочи с имена на съветски войници в мемориал в местния парк "Света Троица" е била строшена. В статията е цитирана и възмутената руска активистка, която е реагирала остро.

"В Бургас оскверниха братската могила на съветските воини. Не е просто залята с боя, а е разбита мраморната дъска с имената на погребаните. Това вече не е вандализъм, това е фашизъм.

Фашизъм,

който трябва

да бъде спрян”,

възмути се в статус в групата "Ние, рускоговорещите в България" Татяна Липова, която публикува и снимка с щетите.

След това останките от плочата са били махнати, а на тяхно място се появило гневно послание, призоваващо извършителите "да грабнат автомати и да отидат да се бият" - явен намек за войната в Украйна.

Всъщност много преди тези събития и разширяването на монумента отпреди няколко години този паметник, който се намира на мястото на старите гробища в крайморския ни град, скандализира обществото.

Причината е, че преди близо 8 десетилетия в Бургас се разиграва куриозна трагедия. Стотици войници на Червената армия се натъкват на цистерни със спирт. Известни със страстта си към силния алкохол и без да чуват предупрежденията на българския пазач, че спиртът не става за пиене, червеноармейците се нахвърлят да пият от огнената течност, намерена в току-що окупираната ни страна. Вероятно са смятали алкохола за

заслужен трофей

или просто, без много да му мислят, са се поддали на страстите си, но това по никакъв начин не оправдава разказите, че невинният българин, който го охранявал, е бил застрелян от упор.

Оказало се обаче, че наистина са попаднали на негоден за пиене метилов алкохол и резултатът е потресаващ - от повече от 200 военнослужещи били засегнати общо около 190 души, 154-ма войници и офицери потърсили медицинска помощ, а 120 са били хоспитализирани. В крайна сметка от отровата са починали 42-ма съветски воини, а други 6-има са ослепели.

В наши дни в парк "Изгрев", на чието място до 1962 г. са се намирали старите гробища на Бургас,

южно от параклиса “Св. Троица”

се намира немалък по размери общ гроб с два паметни знака. Надписът на единия гласи: "Тук са погребани съветските воини, починали в гр. Бургас", а на другия паметен знак пише: "На освободителите вечна слава! 1944-1945".

Информацията, която ни дават тези монументи, е повече от странна, тъй като, както е известно, след като на 6 септември Съветският съюз ни обявява война, въпреки че България не е прекъсвала дипломатически отношения, Червената армия окупира страната ни, без пушка да пукне. А какво се случва след това, е известно на всички. Точно затова се предполага, че именно там са погребани тленните останки на падналите в борбата с метиловия алкохол воини.

Под страх от най-строго наказание дълги години у нас случаят се разказва от ухо на ухо, докато неотдавна изследователи на историята не извадиха доказателства. През последните години се появи и поредица от публикации, включително и в "168 часа", в които се описваше печалната истина за т.нар. метилов полк.

"Става дума за история от 15-20 септември 1944 г. - разказва бургаският художник и писател Митко Иванов пред "168 часа". - Наистина дълго време тя се разказваше като градска легенда и благодарение на журналиста Николай Цеков от "Свободна Европа" аз първи успях да открия документални следи за случилото се. Става дума за архивни единици от Русия, които, за съжаление, отдавна

отново са засекретени

и които публикувах през 2018 г. Тогава вече стана абсолютно сигурно, че такава случка действително има и тя е цитирана в официален доклад на руски историк."

Изследването на руския историк А. Тимофеев, което е поместено в руското списание "Родина", бр. 1, 2011 г., с. 133-136, под заглавие "Стоит над горою Алеша. Облик красноармейца, освободителя Балкан", предлага обилни факти по случая. Ето преразказ на събитията по дати и с имената на главните участници:

"Бургас е окупиран от Червената армия на 9 септември 1944 г. На 14 септември 1944 г. в складове на територията на града войници открили бидони с алкохол. Полковият командир майор Приходко в присъствието на заместник полковия командир по политическите въпроси Рисин повикал старши лейтенанта от медицинска служба Дяченко и поискал от него да провери годността на алкохола за консумация. Командирът наредил да се извърши експресен анализ с думите:

“Вие сте лекар,

пийте и ми кажете какво е това!”

Дяченко обаче отказал да пие от алкохола и заминал, за да изследва качеството на спирта от склада.

Какво се случва през следващите 60 часа, можем само да предполагаме. Но това никак не е трудно: несъмнено стотици войници и офицери са изпили различно количество от отровата, при това в отсъствието на лекаря Дяченко. Сигурно е обаче, че на 16 септември вече са пострадали тежко някои от консумиралите от спирта. Едва на сутринта на 17 септември складът бил поставен под охрана.

Последствията били потресаващи. Трагичния баланс обобщили в доклад военният следовател от Четвърти механизиран корпус майор Шмуклер, главният медицински експерт Шпиганович и ръководителят на военното санитарно управление на 3-ти украински фронт Неймарк:

"През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас в резултат от

отравяне с

метилов алкохол

били засегнати около 190 души, потърсили медицинска помощ - 154-ма войници и офицери, 120 са били хоспитализирани, 6-има са ослепели. Починали са 42-ма съветски воини".

Прави впечатление, че в това резюме от военномедицинския доклад липсва информация за застрелян българин, но би могло да бъде, разбира се, и просто прикриване на неудобен факт.

"Тогава с разкритието си разбунихме духовете, някои дори ни нарекоха "фашисти" - споделя Митко Иванов. -Най-неочаквано руското посолство чрез тукашния почетен руски консул Тонко Фотев и уж със съдействието на някакъв си комитет на руската общност в гр. Бургас, т.е. хора, които живеят или поне работят тук, през 2019 г. решават изведнъж да поставят паметни плочи с имената на умрелите. Случайно разбрах за новите плочи, тъй като те са поставяни тайно през нощта или рано сутринта, но действието е безобразно и скандално, защото се прескочиха всички процедури. Община Бургас, както и всички големи общини у нас имат много ясно разписан ред за поставяне на исторически паметни знаци.

Той е доста рестриктивен и консервативен и лично аз съм го изминавал няколко пъти, тъй като съм участвал в поставянето на не по-малко от пет плочи. И винаги сме смятали, че така трябва да бъде, защото, ако всеки тръгне да слага каквото си поиска, къде ще му излезе краят? Правим комитети, подписки, чакаме да се произнесат експертни комисии, становище на Министерството на културата и т.н. Докато поставянето на двете паметни плочи беше направено с два телефонни разговора.

Освен това в качеството си на експерт се изяви художникът на общината - той се подписва, че това е допустимо, прави проекта, взема пари за него и го изпълнява. И на моето протестно писмо до община Бургас, че това е безобразие и

нарушава

всички процедури

и прочее, ми отговаря отново той.

И това е само половината от безобразието, а другата е, че отказаха да съобщят кои са тези 44 имена. А при нас има разказани истории, без документи, разбира се, за

изнасилване на малко момиченце Затова зададох въпрос за името на изнасилвача, който веднага е бил разстрелян от НКВД, там ли е? Освен това има мародери и крадци, някои от които също са били разстреляни в България - дори се знае къде, защото хората го помнят. Слагали са им табели на врата, с тях са минавали през центъра на града и са ги закарвали в края на Морската градина, който за разлика от днес тогава е бил доста безлюдно място, разстрелвали са ги и са ги закопавали в безименен гроб. На тези въпроси те просто отказаха да ми отговорят."

До неотдавна на предполагаемата могила на загиналите нелепо съветски военнослужещи е имало стара, но безлична и безименна плоча с надпис: "Тук са погребани съветските войници, починали в Бургас", обясни Иванов. Впоследствие отстрани на досегашния обелиск са добавили два квадрата, излети от бетон, и на тях са залепени две плочи, приблизително метър на метър всяка, с по 22 имена.

"Бърз анализ показа, че много от тях очевидно не са умрели от алкохол - коментира по този повод писателят. - Да, огромната част са умрели на 20 септември, когато е датата на препиването, и малко след това, но има и такива, умрели през 1945 г. Тоест цифрите не съответстват. Точно заради това остро поставих въпроса за мародерите и за изнасилвача, защото и датите на смъртта им не съвпадат. Тъй като според доклада са умрели 42-ма след препиване с метил, следователно останалите трябва да са двама, а то не е така - добавени са други. Отказаха не само да предоставят някакъв документ, а дори и източника на информация - никакви научни публикации или архивни единици."

Оказва се, че по ирония на съдбата недалеч от общия гроб на съветските войници лежат и телата на

разстреляните от Народния съд

Мястото им е идентифицирано от Митко Иванов по информация от бившия депутат Стоян Райчевски, чийто вуйчо също е бил между избитите. Чрез наслагване на стари планове на града и аерофотографии от епохата той установява, че в наши дни през масовия гроб на избитите минава улица.

Но съжителството на руснаци и българи в отвъдното има и едно още по-мрачно измерение. Според някои изследователи ликвидирането на част от хората в района непосредствено след 9 септември 1944 г. е било именно с цел

да се прикрие срамният случай със съветските войници До такъв извод например беше стигнал писателят Петко Огойски при подробните си издирвания за написването на своята трилогия "Записки по българските страдания". И малко преди смъртта си през 2020 г. той сподели с автора на тази статия, че при разговорите с близки и потомци на избити от Бургас и региона е установил, че всички, които по някакъв начин навремето са разбрали за скандалния случай с "метиловия полк", дори лекуващите ги лекари и медицински сестри в местната болница са получили най-тежкото наказание от комунистическия трибунал, за да не останат живи неудобни свидетели на фаталното напиване.

Кои са били отровените съветски войници и офицери според автентични документи - за първи път в следващия брой на в. “168 часа”.