Неведоми са пътищата на съдбата! Преди 3 дни трябваше да пътувам до Албания – пътуване, което чакам от 3 месеца и което трябваше да ме отведе към друга история. За първи път в живота си не съм чула алармата, която е трябвало да ме събуди в 3 ч. през нощта. Синът ми също си бе навил алармата за всеки случай, но и той не се е събудил.

Изпуснах самолета. Трябвало е да се случи. Днес по неясни за мен причини нещо ме накара да вляза в килер, който не съм отваряла от години и да посегна към книга, която не знаех дори, че имам.

И там открих ключа към идея за роман, който обмислям от години, но все нещо му липсваше. Днес открих най-силния липсващ елемент. И вместо да включа и албански исторически герой в сюжета, открих напълно забравен български, чиято история трябва да бъде разказана.

Така се случи (но по други поводи) и с появата на ключовата идея за романите ми „Божият ген“, "Където се ражда Слънцето" и „Войната на буквите“. Да видим какво ще се получи този път – чака ме много работа, но си струва! Споделям случката като пример за знаците на съдбата, които ни водят ненадейно и не бива да пренебрегваме. Всичко се случва с причина!

П.п. А сега се сещам и че ключовата идея за романа ми „Войната на буквите“ се появи тъкмо в деня на Св. Константин и Елена, какъвто е и днес, по време на земетресението близо до Перник (многократно съм го споделяла), което разтърси и София. Синът ми се казва Константин и затова запомних и деня.

От фейсбук