Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Култура на образованието - всеки ден напред ни водят не броят на дипломите, а знанията Граждани поднасят цветя на паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека в София. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Всеки да си го тълкува, както го акъл учи. И да учи, ако има акъл за това. Защото науката независимо в коя област, е слънце. На всички езици

Всяка година около този най-български празник настроението всенародно е приповдигнато и тържествено.

Най-български, казвам, и ще се съгласите с мен. Празникът на нашите букви, една от четирите официално признати азбуки в света, при това с познато и утвърдено с исторически документи авторство.

Ако някой тръгне да оспорва фактите, позовавайки се на като какви се явяват светите братя Кирил и Методий, отде иде баща им Лъв и че първо е създадена глаголицата, пък после Климент Охридски я редуцира до кирилицата.

От девет кладенеца историческа вода да носи,

за да я подлее на Вазовото твърдение, “че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси славяни книга да четат”, няма как да помрачи празника, защото пак този същият Патриарх на българската литература го е рекъл безапелационно - “Тирани, всуе се морите/ не се гаси туй, що не гасне!”.

Толкоз. Ние си знаем кое как е, папа Адриан Втори официално се е произнесъл по въпроса още през 867 г.

Денят на българската Просвета и Култура (нарочно пиша тези понятия с главна буква) все по-често обаче навежда на мисълта как те са изпълнени със съдържание.

Днес, не през вековете. Днес, когато образованието не е сред първенстващите приоритети, а културата е, общо взето, деветата дупка на кавала. И макар празнично, трябва да си кажем истината в очите. Защото, ако мижим, далеч няма да стигнем.

Пътят пред нас става все по-мижав. Днес всяко трето семейство се стреми към идеала да прати детето си, изкласило и повикало екзалтирано цифрите от 1 до 12 (знам, че последните три от тази редица са числа, но така е думата), да се учи в някоя чужбина.

По-престижно е, по-надеждно е, друго е да кажеш, дето мойто го приеха я в “Харвард”, я в “Оксфорд”, я в кое да е известно или недотам учебно заведение в този ред. Колежи и университети дал господ. Не че и у нас не се нароиха, ама друго е, нали?

Значи ли обаче, че това образование дава по-добри знания и по-добра перспектива

Не мисля. И ще се обоснова: всеки, който има достатъчно пари, за да плаща семестрите и всички битийни масрафи на детето си, няма проблем да го проводи на книга да се учи във всяка точка от шарения ни свят. Което не прави наследника по-умен, по-успешен и по-знаещ, а просто платежоспособен.

Оставям настрана спечелилите стипендии, ама и при тях мама и тате трябва да се гърбят, за да го издържат. Няма лошо - все още не е изкоренено у българина изконното и генетично залегнало, че науката е слънце. И слава богу, за наша радост.

Обаче. Дипломата е нещо, което в никакъв случай не означава колко си знаещ и можещ. “Купила” съм си едно изречение от проф. Лъчезар Аврамов, което подарявам на всички, които разберат за какво иде реч.

“Висшето образование ти дава знанието

какво да четеш.” Към какво да насочиш вниманието си, за да се развиваш и усъвършенстваш. В училище те учат на основните неща, дават ти широкия избор коя наука те привлича.

На базата на тези знания ти избираш попрището си в живота.

И започваш да внимаваш как да разшириш познанията си в нея. Ние цял живот се учим (поне така е редно), ако пропуснем някой урок, самият живот взема мерки да ни научи и неговите уроци не са галене по главичката, знаете, че е така.

А ако отказвате да учите - ами за ваша сметка си е. Както викаше баща ми, не може всички да са учени, трябва да има хора за всяка работа.

Ама и улиците да метеш, трябва да научиш чалъмите,

не става с тътрене на метлата или с размахването ѝ.

По целия свят (и у нас, и у нас!) учебните заведения дават знания. Предлагат знания. Как и дали ще ги усвоиш, си е твоя работа - въпрос на капацитет, старание, адаптивност и желание да ги развиваш. С “куха” диплома в джоба и снимки от официалната церемония не става. При това всички сме убедени, че не става.

И затова аз си имам теза - трябва да имаме култура на образованието. Звучи ви нелогично? Не е. Културата задължително включва в себе си възитанието. Домашното. Училищното. Социалното. А възпитанието задължава човека да се отнася отговорно към просвещението.

Своето собствено и оттам в общественото развитие. Не всички ги чака професорска катедра или министерско кресло, но редовият инженер, лекар, юрист, икономист, композитор или актьор са хората, които работят на ползу роду и продължават да трупат знания в собствената си област. Област, която са избрали, никой не ги е вкарал насила баш туй да учат. Понякога грешим накъде да тръгнем по житейския си друм. Няма страшно - като се окаже, че правото не е това, за което си го мислил като материя и дух, избери си друга работа, от която да се чувстваш удовлетворен. Защото, ако не те удовлетворява това, което работиш, как ще се радваш на живота въобще? Слънчев ли ще е денят ти дори под най-мрачното зимно небе?

Няма как, защото

ние слънцето, това на науката, го носим в себе си

Все едно дали в България, Нидерландия, САЩ или ЮАР.

То не трябва да се крие зад тежките облаци на заблудите и самозаблудите. Дипломите, независимо откъде са и колко са на брой, са да си ги закачиш в рамка на стената.

Знанията са тези, които те водят напред ежедневно. И това е, което трябва да трупаш. На това му казвам култура на образованието. Пък всеки да си го тълкува, както го акъл учи. И да учи, ако има акъл за това. Защото науката независимо в коя област е слънце. На всички езици. Защото всички живеем под едно небе. И стъпили здраво на земята, все към него вдигаме поглед. Да ви е празник, защото 24 май е наистина празник, който обединява всинца ни. Напред!