Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ангел Василев: Напускам България, като си взема 120 000 лева обезщетение ЗАГАДКА: Убийството на Андрей Луканов все още не е разкрито, а делото е качено на трупчета.

На 19 декември тази година сагата с делото “Луканов" окончателно приключи. На тази дата Върховният касационен съд излезе с определение, че прокуратурата не може да обжалва делото, по което Ангел Василев е осъдил държавното обвинение. Сумата, която трябва да му се изплати, е 120 хиляди лева, но без лихвите.
Шефът на строителната фирма “Колонел" Ангел Василев бе арестуван през 1999 година. Обвинен е, че е организирал убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Една година лежи в следствения арест. На първа инстанция е осъден, но Апелативният съд напълно го оправдава. Същото е решението и на ВКС през 2007 г.. След това бившият строителен предприемач завежда дело срещу прокуратурата за ареста и несправедливото обвинение. Днес и това дело е в историята, а Василев си чака парите. На 67 години той вече е пенсионер. Твърди, че след като му платят обезщетението, ще напусне България.


- Г-н Василев, очаквахте решението на съда, с което осъждате прокуратурата да ви плати обезщетение от 120 хил. лева?
- Да. Резултатът е 19 на 2 за мен. 19 съдии от три инстанции са се произнесли в моя полза. По първото дело - че съм невинен за убийството на Андрей Луканов, и по второто, че държавата в лицето на прокуратурата трябва да ми изплати обезщетение за това, че съм обвинен, съден и разхождан като престъпник, какъвто не съм. Първоначалният ми иск срещу държавното обвинение беше 200 хил. лева, но окончателното решение е за 120 хиляди, които са повече, защото текат лихви години назад.
- За какво ще изхарчите парите?
- Те нямат значение. Но няма да спра дотук. Ще търся и други начини да покажа на тези хора от долнопробно полицейско ниво, че не всичко им е позволено. До деня на излизането ми от ареста,
където стоях 387 дни,
бях готов да им простя, ако бяха дошли да кажат: “Василев, извинявай, стана грешка.” Но не - те продължиха с безумната си теза. Когато ме пуснаха под гаранция, си казах, че ще стоя в България, докато ме оправдаят напълно, докато осъдя държавата, докато си получа парите и после ще се махна.
- Сега ще напуснете ли страната, след като ви изплатят обезщетението?
- Да, разбира се.
- Къде ще отидете?
- Навсякъде, но не и тук. Не виждам как България ще се оправи в близките 200 години.
- Какви щети понесохте от делото "Луканов"?
- Много зле се отрази на близките ми.
Съпругата ми почина, бившата ми жена, майка на сина ми, също. Притеснявали са ги още от момента на задържането ми. Казвали са им: “Той всичко си е признал.” Гнусни лъжи. Заплашвали са втората ми съпруга, че и нея ще подведат под отговорност. Тя се разболя от рак през 2001 г. и почина заради тези изроди през 2004-а. Направихме всичко възможно, за да живее, но не можа да дочака първата оправдателна на Апелативния съд. Убеждавали са широк кръг от хора да свидетелстват срещу мен. Но хилядите, които са ми приятели, и близките ми знаят, че не мога да имам нищо общо с убийството на Луканов и ме подкрепяха през цялото време. Гаврата с близките и приятелите не подлежи на обезщетение, както и посегателството над личното пространство. Благодарен съм на това, че все още съм жив и здрав. Единствено над мен от всички оправдани по делото не е прилагано насилие. Ако бях осакатен или се бях разболял, обезщетението щеше да е по-голямо.
- Бившият шеф на отдел “Тежки престъпления” Ботьо Ботев продължава да твърди, че това са хората, които са виновни за убийството на Луканов. Защо не съдите него, а прокуратурата?
- Защото не мога. Той като държавен служител не носи отговорност за действията си. Пък и казва: “Това са хората”, а не “Ангел Василев”. Защото, ако го каже, ще го осъдя и него, но за клевета.
Ботев е употребен човек, износен в последните години от службата си, преди да го пенсионират. А може би е имал амбициите да стане още по-голям шеф.
После се увъртя около Бойко Борисов и стана съветник в общината. Всичко дойде от него и следователя Богдан Карайотов, който тогава имаше последна възможност да стане шеф на следствието. Разчитаха, че при тях ще потече изобилието, като скалъпят тази недоказуема гнусотия.
Още в началото им
показах среден пръст
с намерението един ден да ги сложа на местата им.
Всичко тръгва от долнопробно полицейско ниво, едва ли някой високо в йерархията на държавата тогава е имал интерес точно мен да нарочат за виновник. Това е измислица на тъпи пияни говеда. Казах им го в очите, и на Богдан и на Ботьо, и на съдиите. На Кокинов, който беше прокурор по делото, са му дали накрая нещо в насипно състояние и са казали: “Трябва да направите нещо от това.” Случаят веднага е докладван при Костов от Божидар Попов, който беше главен секретар на МВР. Следващият етап е това да се свърже с Жан Виденов, партията и да се политизира.
- Съществува ли още тази практика - да нарочат някого за извършител, без да е виновен?
- Още от Древния Рим всеки овластен създава група преторианци, за да го крепят. Но в Рим се стига до момент, в който се задава въпросът: “Кой ще ни пази от преторианците.” В България преторианците са хората, които организират подобни сценарии. Те най-често се занимават и с пари. Особеното за тях е, че ненавиждат съда. Отговорът на въпроса “Кой ще ни пази от преторианците” в една демокрация е правосъдието. Затова в конституцията пише, че върховенството е на закона. В полицията 90 процента от служителите си вършат съвестно работата, въпреки че им е трудно. Но другите са на принципа - добре де, аз какво ще спечеля извън заплатата си, разбира се.
- Как живеете днес?
- Пенсионер съм. Готвя, чета книги, и то много. Радвам се на децата. Имам много приятели. За радост и късмет съм много здрав. То е и въпрос на психика и ген, но
на 67 г. нямам нито кръвно налягане, нито холестерол, нищо, от което се оплакват връстниците ми. Чак ми е неудобно като срещна болен човек. Просто няма от какво да се оплача. От малък съм си казвал, че ми върви, и това е така. Самоуверен съм и живея с чувството, че никога не греша.
- Имахте ли среща с близки на Андрей Луканов след излизането ви от ареста?
- Видях се със съпругата му. Тогава ми каза: “Знам, че не сте вие.” Не знам дали още мисли така. То цялото дело е пълна порнография. На Кокинов са му дали една зелка и са му казали - искаме телешко варено. Няма как да стане.
- На първа инстанция ви осъдиха. Защо се стигна дотам?
- Защото са ги натискали. В мотивите си бяха преписали обвинителния акт и си бяха позволили допълнение, че върху част от подсъдимите е оказвано насилие. Пред Апелативния съд, когато ни оправдаха, един от адвокатите беше направил списък със 176 нарушения на закона по делото. Съдията Румен Ненков от ВКС (днес съдия в Конституционния съд) беше извадил 16 точки, всяка от които достатъчни делото да падне. Една от тях беше за упражненото насилие, както го нарече първата инстанция. После бе квалифицирано не като насилие, а като мъчения. Това са правили с Ленев в къщата в Копривщица. Път дотам 4 часа и бой на почивки. И през цялото време са казвали: “Ти не ни трябваш. Трябва ни Ангел. Той е спечелил милионите, него го искаме.” Ботьо Ботев казва, че не е пипан с пръст, за да говори каквото искат. Да, с пръст не е пипан, а с уреди за мъчения.
- Какви са личните ви впечатления от Андрей Луканов?
- Нямам такива. Не съм го срещал, не съм го виждал. Иначе беше човек с изключителен интелект. Никъде моят бизнес не се е пресичал с негови интереси.
- Свързваха ви с кръга “Орион”. Познавате ли тези хора?
- Всичките ги познавам.
Румен Спасов
 ми беше приятел
Лека му пръст, с него сме изяли поне 2 чувала сол. Казваше на служителите си: “Сега ще постъпват при вас предложения за съвместен бизнес. Трябва да знаете, че с цигари и алкохол не се занимавам.” Той беше на мнение, че това е мръсен бизнес, защото с износа на тези стоки се създават и канали за дрога и оръжие.
- Защо Румен Спасов замина за ЮАР?
- Образуваха дела на съпругата му Веска Меджидиева и тя намери начин да избяга с детето. После и той замина при нея. С мотив, че ако останат тук, ще ги преследват за неща, които не са извършили. Румен си имаше неговия бизнес с износ на селскостопанска продукция, а аз моя със строителство. Ако той е имал отношения с Андрей Луканов, щеше да се оправи сам. Няма такъв вариант да ми възложи убийството му. Пълен абсурд. Бил съм удобен за обвинението, защото сме били близки с Румен Спасов, на тях им е било все едно кой ще е, важно е било да се направи връзка с него и евентуален конфликт с Луканов. Първо, фирмата на Румен дължеше пари на моята, така че той бе зависим от мен, а не аз от него. Как така ще ми нарежда? И второ, никога не съм имал по-малко пари от него. Аз имам голям син, завършил университет, и малки деца. При това семейно положение да тръгна да се занимавам с организация на убийство! И то с шофьора ми и със сина на мой първи братовчед. Това е малоумие.
Нищо не мога да спечеля от смъртта на Андрей Луканов
 - Жан Виденов беше свидетел по делото срещу вас. В какви отношения сте?
- Имам прекрасни впечатления от него. Изключително почтен човек, с висок интелект. Остана такъв докрай. Не съм го познавал в качеството му на премиер, после се виждахме няколко пъти. Според мен благодарение на Жан Виденов България запази голяма част от независимостта си. Той беше сринат от обстоятелствата. Едновременно го удариха от Русия, от Европа и от САЩ. Кой ще издържи в тези условия?
- Били ли сте свързан с партията?
- Не, не съм членувал в БСП, нито в друга партия. Връзката ми е косвена. Баща ми е бил партизанин. Той ме посъветва никога да не се занимавам с партии, за да бъда по-добре. Когато са ме питали защо не съм член, отговарях да проверят кой е баща ми. Те виждат и престават да ме занимават. Не съм ползвал привилегии нито в училище, нито в университета. Като завърших висшето си образование, започнах работа в “Кремиковци”. Хората отиваха там, защото им трябваше софийско жителство и жилище. Аз имах всичко това.
- Как стартирахте бизнеса си с фирма “Колонел”?
- Аз съм в бизнеса от 1988 г. по указ 56. Втора или трета частна строителна фирма. Тогава имаше само Българска народна банка. Директорът на предприятието, в което работех дотогава, и с когото се познаваме, ми даде гаранционно писмо за 500 хил. лева. Срокът бе 1 г. Банката ми ги даде на база на тази гаранция. За 1 г. ги възстанових. Но с тия пари купих камиони, наех складове. Междувременно на няколко сгради правих основен ремонт, докато станат готови проектите, и да строя на частно. Сред тях е и Светият синод. Проблемът тогава беше такъв - трябва да кажеш кой си и къде си работил. Аз им казах - работил съм в “Техноекспортстрой”, познавам 8000 души покрай работата си, ако намерите един, който да каже - този не става, прекратяваме отношения. - Вярвате ли в теорията за червените куфарчета?
- Не. Куфарчета едва ли е имало. Банките ги раздаваха парите след намеса на отговорни фактори, но то и сега е така. Въпросът е дали хората, които са ги взели, са върнали сумите по-късно. Аз го направих легално и за това има документи.
- Днес поддържате ли контакти с другите оправдани по делото за убийството на Луканов? Обсъждате ли делото срещу вас?
- Не. Дори двамата украинци не ги познавам и до днес. Ленев бе мой служител, а Георгиев - син на първия ми братовчед, но какво да си говорим за делото? Все едно да поемаме горчилка като мазохисти.