Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кои гранични спорове крият опасност от нови конфликти

от ИВАН БУТОВСКИ

К

ато правоприемник на Съветския съюз Руската федерация е наследила и много територии, за които други държави могат да имат претенции. Между най-спорните от тях са Калининградска област и Курилските острови.

Русия е загубила правата си над Калининград след едностранното анексиране на Крим. Това поне твърди литовският депутат Линас Балсис по време на конференцията "Светът през 2017 година. Гледната точка на Вилнюс". Неговото изявление веднага

разбуни духовете

в Русия

И въпреки че тогава анализатори коментираха пред руската информационна агенция ТАСС, че това изявление не е нищо повече от "политически PR", мнозина в Русия го приеха като провокация, чиято цел е да се изостри обстановката около руския анклав. Според други не е ясна причината Литва да повдига въпроса за статута на Калининград, който е част от Източна Прусия, тоест част от територията на Германия, а за Берлин този въпрос окончателно е урегулиран и страната няма претенции за тази територия.

Според калининградския политолог Александър Носович темата за

статута на анклава

често се повдига именно от политици в Литва, докато за Германия нещата са окончателно решени по време на управлението на канцлера Вили Бранд и с помощта на Хелзинкските споразумения.

Северната част от Източна Прусия, в която се намира и Калининград, е предадена на СССР след края на Втората световна война по силата на Потсдамските споразумения от 1945 г. През 1946 г. областта Кьонигсберг е преименувана на Калининградска, а няколко месеца по-късно започва и масово преселение на граждани на СССР в региона, в който в момента живеят 976,5 хил. души.

Руската позиция е, че Калининград, както и Курилските острови в Далечния изток са дадени на СССР като "отплата за престъпленията, извършени от нацистка Германия и Япония". След Втората световна война Йосиф Сталин дава две трети от Източна Прусия на Полша, а една трета става анклав Калининградска област на Съветския съюз.

Още по-заплетен изглежда въпросът с Курилските острови, които Япония нарича Северните територии. След като при управлението на президента Елцин имаше оптимизъм относно намирането на решение, сега в условията на засилваща се конфронтация

спорните парчета суша в Тихия океан: Хабомаи, Шикотан, Кунашир и Еторофу (Итуруп), сякаш изглеждат все по-голям проблем.

Те са анексирани от Съветския съюз след десант в края на Втората световна война и са под руска администрация като Южен Курилски окръг на Сахалинска област. А Япония, която ги нарича своите Северни територии или Южна Чишима, ги смята за

част от префектура Хокайдо

Япония, както и САЩ твърдят, че докато не бъде сключен мирен договор от Втората световна война между Япония и Русия, спорните острови остават окупирана територия под руски контрол. От своя страна Европейският парламент в резолюция, приета на 7 юли 2005 г., призова Русия да ги върне на Япония.

Русия твърди, че всички Курилски острови, включително тези, които Япония нарича Северни територии, са юридически част от Русия в резултат на Втората световна война и придобиването е било толкова правилно, колкото всяка друга промяна на международните граници след войната.

"Япония също се оказва в центъра на безпокойство относно това какво може да означава кризата за Азиатско-Тихоокеанския регион поради спора й с Русия за Северните територии, което прави островите примамлива възможност за Русия, ако иска да проектира сила в Тихия океан или да раздели приоритетите на Япония - пише по този повод "Токио Ривю". - На стратегическо ниво експлоатацията на Русия на спора за Северните територии дава подкрепа на възникващата теория за ново преустройство в Азиатско-Тихоокеанския регион,

насочване на континенталните сили

на Китай и Русия срещу морските съюзни сили на Япония, САЩ и техните съюзници. Това не само осигурява нежелано разсейване на вече разтегнатите въздушни и военноморски сили на Япония, но също така я поставя в центъра на стратегическото преструктуриране в Азия в резултат на инвазията на Русия в Украйна."

Въпросът за Северните територии е спор за четири острова североизточно от Хокайдо: островите Хабомаи, Шикотан, Кунашири (Кунашир) и Еторофу (Итуруп). Всеки от тези острови е

потвърден като японска територия

от Договора от Шимода от 1855 г. - първия официален договор между Русия и Япония. В последните дни на поражението на Япония във Втората световна война Съветският съюз нахлува и окупира всеки от островите, като в крайна сметка прогонва всички японски граждани през 1947 г. Договорът от Сан Франциско със съюзническите сили впоследствие определя, че Япония "се отказва от всички права и претенции" върху "Курилските острови", но не изяснява, че те ще бъдат предадени на Съветския съюз.

Следващите изявления на Държавния департамент на САЩ конкретизират, че четирите спорни днес острова не са част от "Курилските" острови, следователно все още са японска територия. В замяна Съветският съюз отказва да подпише Договора от Сан Франциско, като заявява, че се противопоставя на това определение за Курилските острови. И до ден днешен официалната позиция на Русия е, че Съветският съюз законно е окупирал островите във войната и че не съществува официален мирен договор с Япония "поради безпочвените териториални претенции на Токио към южните Курилски острови".

Въпреки това спорът понякога е служил и като мотивация за сътрудничество и помирение между Япония и Русия. Японски премиери, най-вече Шиндзо Абе, се опитват

да изградят по-топли връзки с Русия

с надеждата за мирно разрешаване и осигуряване на окончателен мирен договор с Русия. Тази перспектива даде дипломатическа основа за изграждане на по-тесни икономически отношения с Русия в ерата след Студената война, давайки на Япония доходоносен търговски партньор със суровини и енергия.

Няколко лобита в Москва също подкрепиха мирното уреждане на спора. Между тях са и антизападните кръгове около Путин Например в "Основите на геополитиката", публикувана през 1997 г., влиятелният ултранационалист Александър Дугин дори се застъпи за връщането на Южните Курили в Япония като лост за манипулиране на вътрешната политика и формиране на "ос Москва - Токио".

Всъщност последните три кръга на смислени преговори за островите - през 2008, 2013 и 2019 г., изглежда, са били инициирани от самия Владимир Путин, но всичко беше отменено, след като руският президент нареди инвазията в Украйна

Японската позиция също се промени само за броени дни и Токио подписа подкрепените от САЩ и ЕС санкции срещу Русия, като обедини усилията си чрез ООН и Г-7 за дипломатическо изолиране на Москва.

Японският министър-председател Кишида Фумио също се възползва от възможността да обяви Северните територии за "територия, в която Япония има суверенитет", начертавайки ясна линия, която премахна предпоставката от предишни преговори.

Този коментар беше последван от изявление на външния министър Хаяши Йошимаса, че островите са под

“руска окупация без правно основание”

Тази драматична промяна в японската позиция предизвика незабавен отговор на Москва, която изпрати военни хеликоптери близо до северното японско въздушно пространство, предизвиквайки прехващане от изтребители.

На 10 март руският флот изпрати десет военни кораба през пролива Цугару между Хокайдо и Хоншу, а на 11 март руските сили на самите острови на Северните територии проведоха

учение за противовъздушна отбрана,

използвайки усъвършенстваната система С-300.

Показателен е и фактът, че на 26 март тази година руските военни започнаха да провеждат военни учения в района на Курилите, фокусирани върху "противодействието на десантни сили".

Всъщност въпреки подновяването на напрежението с Русия Китай остава основен приоритет за сигурността на Токио.

В тази връзка според японската страна истинската заплаха е при руските провокации Москва да координира военните си усилия с тези на Пекин, като по този начин географски раздели силите й за отбрана, пише още "Токио Ривю".