Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Матей Преображенски сънува първото си изобретение Матей Преображенски

Той е потвърждение на правилото "Каквото четеш – такъв и ставаш". Ражда се през 1828 г. в търновското Ново село. Едва 9-годишен, по време на поредната чумна епидемия остава кръгъл сирак. Образова се и се просвещава в българските и светогорските манастири. Съдбовен за него се оказва престоят му в

Хилендарската

света обител,

която по онова време е българска. В богатата манастирска библиотека освен черковни жития, канони, акатисти и молитвени правила открива и трудове по физика и механика.

За първата си машинария получава откровение насън. "И погледнах вътре в реката едно желязно колело право, ама много голямо, от този край на реката чак до онзи, и са въртеше от нас към онзи край", описва преживяното той в съчинението си "Чудное повествование".

Придумва игумена на манастира, който му дава близо 8000 гроша, за да сътвори своята "морска мелница", която да използва силата на морските вълни. Когато става ясно, че проектът няма да заработи, за да не бъде опозорен публично, българският изобретател се качва на борда на една гемия и бяга към остров Тасос.

После отец Матей изобретява за воденицата на търновския първенец Ст. Карагьозов специален елеватор за житото. По-късно измисля двуклапанни водни помпи от бутален тип. През 1864 г. селектира специален сорт червени чушки, станали известни впоследствие като "отчематейки".

Негов е слънчевият часовник в Къпиновския манастир край Велико Търново. После изработва от върбово дърво два модела на пушки с магазинно пълнене, които търновският майстор Иван Тюфекчията извайва от метал. Прави проект за 12-цевна картечница. Създава и свой вариант на вечен двигател – "перпетомобил". Накрая конструира триколесен велосипед. За съжаление, си отива от този свят твърде млад – когато умира от ухобол, е на 47 години.

Ломчанинът

Димитър Юлев търси

енергия от въздуха

Друг българин с леонардовски дух е Димитър Юлев от Лом. Той използва за своето изобретение обикновен въздух под налягане.

"Когато искаме да се почне движението - обяснява изобретателят, - пускаме въздух в двигателния механизъм, кухините се напълват с въздух и турбината почва да се движи." Добре, но го набеждават, че се опитва да прави перпетуум-мобиле.

"Всъщност тя, турбината,

не е вечен двигател

На перпетуум-мобиле силата иде отвътре (от самия него), когато силата на нашия двигател иде отвън, както в парните машини", така се защитава изобретателят. Когато му омръзва да убеждава българските маловерци, изработва два модела на своя механизъм и заминава за Париж. Сред французите също има скептици, въпреки това българинът успява да убеди мнозинството в достойнствата на своя проект. Така през 1910 г. французите признават откритието и Димитър Юлев триумфално се връща с патент за изобретението си.

Но скоро започват трите поредни войни и българската машинария потъва в забвение.

Михаил Зидаров

иска да впрегне

морските вълни.

Не е известно кога и откъде старозагорецът Михаил Зидаров е получил вдъхновение, за да изобрети своя "вълномотор". Но в началото на ХХ век той показва по панаири и сборове макет на своя двигател, който трябва да оползотвори огромната енергия на морските вълни. Тъй като телевизията все още не е изобретена, по този начин бай Михаил разчита да стане популярен, а оттам и да получи и подкрепа за откритието си.

В принципа на действие няма нищо нереално - като се потопи във водата, машината обира енергията на морските вълни и я преобразува във въртеливо движение.

"Не, това не е перпетуум-мобиле", застрахова се изобретателят. Успява да спечели на своя страна писателя Тодор Влайков, който в качеството си на негов PR пледира в Народното събрание да се отпуснат средства за реализацията на

този енергиен проект.

"Господинът Зидаров е с едни особени възгледи, дошъл е почти в отчаяние и няма с какво да живее", моли се писателят. Но очевидно "въглищарското" лоби е било твърде силно тогава и "зеленият" проект на старозагорския техничар не получава финансиране. Все пак през 1913 г. той получава авторски гаранции във Виена. Връчват му два патента с № 59872 и № 59880. Но за съдбата на "вълномотора" няма повече информация.

Сава Канев прави “умножител на енергия”

Последният леонардовец в списъка е Сава Канев от пловдивското село Оризаре. По подобие на Михаил Зидаров той също успява да се добере до българския парламент. През лятото на 1992 г. бай Сава шокира в кулоарите някои от депутатите със своя "умножител на енергия". Прототипът на неговия механизъм със своите дървени конструкции, система от полиспаст и топуз от стар кантар по всичко напомня на перпетуум-мобиле от първи род. Изобретателят от Оризаре прави опит да влезе в кабинета на тогавашния председател на НС - Благовест Сендов, но академикът математик отказва да го приеме. Под предлог че Сава Канев няма патент за изобретение от ИНРА.