Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Битката за Варшава или Чудото на Висла

Катастрофата на Червената армия често се нарича и Чудото на Висла. За първи път това описание е използвано през 1920 г. от Станислав Стронски, за да изобрази безнадеждното положение на нацията, но след победата то придобива неочаквано ново значение.

Няма друга битка в историята на Полша, която освен усилията на войниците да е подкрепена така широко от цивилно население. Генерал Вейган заявява, че "героичната полска нация се е спасила сама".

Поляците, водени от Пилсудски, успяват да победят съветските войски в 12-дневни сражения край Варшава, водени между 13 и 25 август 1920-а. Затова Полша не без гордост твърди, че е единствената страна, успяла да победи Съветския съюз във военно отношение.

Макар в началото да изглеждало, че войната се е обърнала срещу него, Пилсудски не губи кураж. Френски стратези го съветвали да се концентрира над защитата на Варшава, но той не ги послушал, а направил тъкмо обратното - заповядал на кавалерията да прекоси река Висла югоизточно от Варшава и да нападне Съветската армия по фланга. Тази неочаквана тактика се увенчала с успех - 114 000 червеноармейци се оказват откъснати от помощ и разбити. “Пилсудски имаше повече късмет, отколкото разсъдък”, твърди съвременник на полския генерал. Във всеки случай Чудото на Висла се оказва майсторски ход, макар и крайно рискован.

Заради нуждата от оръжие и боеприпаси командващият изпраща своя министър-председател Владислав Грабски и началника на Генералния щаб Тадеуш Розвадовски на мисия във Върховния съюзен съвет, който тогава заседавал в Белгия.

И наистина

западните съюзници обещават помощ,

но тя или не се осъществява (какъвто е случаят с Великобритания), или пристига твърде късно (от Франция). Въпреки това френско-британска дипломатическа и военна мисия, ръководена от генерал Максим Вейган, е изпратена във Варшава. Пилсудски предлага на Вейган поста началник на полския Генерален щаб, но той разумно отказва и вместо това става съветник на полския генерал Розвадовски.

В този момент

Тухачевски все още напредва на запад, със смелия план за преминаване на Висла при Плоцк, за да може да атакува защитниците на Варшава в гръб. Пилсудски предвижда това намерение и след дискусии с Розвадовски и Вейган в нощта на 5 срещу 6 август 1920 г. подписва своята историческа заповед, че на юг врагът трябва да бъде спрян източно от Лвов (сега в Украйна).

Тя гласи също, че на север левият фланг на полските сили трябва да се окопае и да задържи десния бряг на Висла, за да бъде удържана отбраната на Варшава, а в центъра армия от пет дивизии трябва да бъде съсредоточена на река Вепш за стратегическа маневра, предназначена да разруши тила на съветските армии, когато те се приближават до Варшава.

Полският морал е висок и мисията на Вейган помага за възстановяването на доставките на фронтовата линия. Нови подкрепления са преместени от Западна Полша, а изчерпаните части получават свежи запаси от жизненоважни материали.

Руските сили на юг не предприемат съгласувани действия и изглежда,

не подозират за предстоящата атака Пета армия на генерал Владислав Сикорски на север е първата, която напредва. Едно съветско движение около левия му фланг придобива застрашителни размери и трябва да бъде спряно. На 14 август той изоставя отбранителната си позиция при крепостта Модлин, северно от Варшава, и веднага се натъква на съветската Петнадесета армия. Сикорски упорства в атаките си на 15 и 16 август и хората му се борят решително. След като изпраща прикриващи отряди, които да пазят тила му, той атакува отново на 17 август. Накрая решителността му се увенчава с успех и руснаците се огъват, а отстъплението им

бързо се превръща

в разгром

Самият Пилсудски поема командването на операцията при река Вепш и на 16 август започва да напредва с ударните си дивизии. Ударът срещу левия фланг на съветската Шестнадесета армия е пълна изненада и тя оказва слаба съпротива. През следващите два дни поляците напредват с повече от 80 км. До 18 август съветската Трета армия, която лежала между Петнадесета (унищожена от Сикорски) и Шестнадесета (разбита от Пилсудски), се отдръпва в безнадеждно объркване.

От съветския десен фланг тяхната Четвърта армия, която включва някои от най-опитните полкове на болшевиките, както и кавалерийския корпус, все пак достигат Висла между Торун и Плоцк като част от голяма заобиколна маневра. Четвърта армия се готви да нападне полския ляв фланг, когато Сикорски внезапно напредва. Техните половинчати усилия срещу левия фланг на Сикорски имат малък ефект, а на 20 август заповедта на Тухачевски за общо отстъпление достига и до тях. На 22 август при Млава и на 28 август при Чорзеле те успяват да си проправят път през полските линии, но на 24 август при Ковно се натъкват на Четвърта армия на Пилсудски и почти без да положат усилия да атакуват,

преминават позорно границата на

Източна Прусия

Руските загуби в битката за Варшава са 10 000 убити, 500 изчезнали, 30 000 ранени и 66 000 взети в плен, докато поляците губят около 4500 убити, 10 000 изчезнали и 22 000 ранени.

През следващите месеци още няколко полски последващи победи осигуряват независимостта на Полша и водят до мирен договор със Съветска Русия по-късно същата година, осигурявайки източните граници на полската държава до 1939 г. Политикът и дипломат Едгар Винсент д'Абернън разглежда това събитие като една от най-важните битки в историята, тъй като полската победа над Съветите трайно спира разпространението на комунизма на запад в Европа.