Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Неоценимите заслуги на Гладстон за нашето Освобождение Марга Горанова, оцеляла след Баташкото клане, пред входа на църквата, където е извършено клането. С кости е написано “Останки от 1876 г.”.

Без застъпничеството му нямаше да има нито Съединението, нито независима България

Държавник, оратор, писател, човеколюбец, християнин, Уилям Юарт Гладстон (1809-1898) е най-ярката личност във Великобритания, която се е застъпвала за българите в най-драматичните моменти от нашата история. Цели четири пъти избиран за премиер на Британската империя по време на най-големия й разцвет, той е подкрепял националната ни кауза и до края на живота си е запазил интерес към страната ни.

Безспорен факт е, че ако не бяха личната намеса и всеотдайността на няколко доблестни мъже,

удавеното в кръв Априлско въстание

на българите през 1876 г. щеше да остане в историята само като едно от многото злодеяния, отшумели и заглъхнали без последствие.

Дори и в наши дни е трудно да си представим водещ политик в най-силната държава по такъв начин да пренебрегва собствените си национални интереси в името на справедливостта и идеалите си.

Получил образованието си в Итън и Оксфорд, през 1931 г. той завършва с най-високи научни отличия. Поради предаността си към религията първоначално искал да стане свещеник, но баща му, който бил член на парламента, го накарал да избере политиката. Така още на 22-годишна възраст е избран за народен представител, а на 33 вече е министър на империята.

А като разнороден талант той се изявявал блестящо на всички поприща. Естественото му влечение към математиката го прави блестящ финансист, а бюджетите, които е съставял на огромната Британска империя, и до днес се изучават в училище. Освен това владеел перфектно 5 езика и е автор на десетки томове. Искрен, честен и добросъвестен, той заслужено е наричан "слава на Англия" и "съвест на християнска Европа". И именно заради

високите му нравствени качества

и авторитета, който е имал, когато започва кампанията си в защита на българите, на никого не му идва и наум да обвини тогавашния водач на опозицията, че прави това единствено по политически съображения. Нещо повече - той, както никой друг, си позволява да влезе в конфликт с интересите на собствената си държава само за да защити правдата и угнетените, но никому неизвестни тогава наши сънародници.

Разбира се, неговият интерес към България е провокиран от жестокостите при потушаването на Априлското въстание. Вече доста възрастен, докато пишел трактат по някакъв религиозен въпрос в дома си в Харден, през лятото на 1876 г. той попада на разтърсващите репортажи за събитията на американеца Макгахан в "Дейли Нюз". По свидетелства на съвременници бил покъртен от подробните разкази за кланетата в Пазарджишко.

И когато се заема с

подкрепата на българската кауза,

той пише на своя приятел лорд Гренвил: "В политиката добри резултати рядко могат да се постигнат без страст, а сега от година насам съм обхванат от една праведна страст".

В началото на септември 1876 г. въпреки налегналото го заболяване Гладстон, верен на тази своя страст, написва и публикува знаменития си памфлет "Българските ужаси и Източният въпрос", който взривява общественото мнение. За много кратко време изданието се печата в 250 000 екземпляра, като само за първите три дни се разпространяват 40 000 екземпляра от него - небивал тираж за онези времена, и бързо се превежда на повечето европейски езици.

В това произведение Гладстон, позовавайки се на съобщения в пресата, на публикувани анкети и репортажи, изважда на показ жестокостите над въстаналите за свободата си българи и предлага алтернативна на провежданата дотогава политика по Източния въпрос. Отдръпнал се от политиката, той се завръща в парламента, където държи огнени слова в подкрепа на българите. А произнесената от Гладстон по този повод реч в Блекхийт се сочи като шедьовър на риториката от викторианската епоха. Този митинг е последван от стотици други в различни малки и големи градове из цяла Англия. На тези митинги се съставят и гласуват резолюции в подкрепа на българите и се настоява за промяна на правителствената политика спрямо Османската империя.

Често представят Дизраели и Гладстон един срещу друг като големи съперници. Но според историците

конфронтацията им е доста преувеличена

и те не са били преки антагонисти през по-голямата част от политическата си кариера. Всъщност първоначално и двамата са лоялни към партията на торите, църквата и поземлените интереси. Дори през по-късните години, когато се изявяват различията им по отношение на парламентарната реформа, ирландската и църковната политика, личните им отношения остават доста сърдечни. А истинското им противопоставяне започва именно заради българите със спора им по Източния въпрос през втората половина на 70-те години на 19-и век.

На 8 декември 1876 г. Гладстон организира и е един от главните оратори на националната конференция в Сейнт Джеймс Хол в Лондон по Източния въпрос, останала в историята с името "Българската агитация", с цел да се повлияе на позицията на правителството.

Както е известно, след въстанието, на 23 декември същата година, е свикана Цариградската конференция, която завършва без никакви решения, тъй като османците се облягат на поддръжката на лорд Биконсфилд-Дизраели и са неотстъпчиви. Благодарение на традиционната политика на Англия тях не ги плаши и силното брожение в Русия. Но заради Гладстон, за когото Мидхат паша казва, че е от български произход,

техните сметки излизат криви

Самото руско правителство чрез граф Шувалов казва: "Без съгласието на Англия война с Турция няма да има".

Точно тогава създаденото от Гладстон обществено настроение в Англия връзва ръцете на правителството на Биконсфилд въпреки желанието му да се съюзи с Османската империя. И след като получава обещанието от руснаците, че ще оттеглят войските си от България и Дарданелите след войната, Лондон от своя страна гарантира неутралитет.

Но въпреки успеха през пролетта на 1877 г. Гладстон издава нова разтърсваща книга "Уроци по клане", в която предупреждава за опасността зверствата в България да се повторят. И той се оказва прав, защото това, което се случва по-късно по време на Освободителната война в село Любенова махала, където по ужасяващ начин са избити над 2000 българи, не е по-малко ужасно и брутално и с право се нарича "втори Батак".

Гладстон

осъжда остро и Берлинския договор,

който неговият опонент лорд Биконсфилд нарича "мир с чест". В няколко свои статии и в голяма реч в Камарата на общините, произнесена на 30 юли 1878 г., той критикува позицията на официалните английски представители на конгреса в Берлин и изтъква новите проблеми, които ще създаде този договор. Затова, когато през април 1879 г. на власт идва правителството на Либералната партия начело с Гладстон, надеждите на българите, че несправедливите клаузи на Берлинския договор могат да бъдат ревизирани, се засилват.

И наистина пет години по-късно – през 1885 г., Уилям Гладстон одобрява Съединението на Княжество България и Източна Румелия и помага за неговия успех, като отправя предупреждение към гръцкото и сръбското правителство да не предприемат действия извън своите граници. Връзките между Гладстон и българите продължават и след като той загубва ръководството на правителството. Наши държавници и политици много често се обръщат към него за съвети и с молби за съдействие при отстояване на българските интереси.

Българите и до днес са

дълбоко признателни

за направеното от Гладстон. Но още през 1909-а отбелязването на 100-годишнината от рождението му се превръща в национален празник у нас - с тържествени събрания в парламента, Софийския университет, на гражданството и офицерството в много градове, във всички училища, със служби във всяка църква. За честванията във Великобритания е изпратена делегация, която поднася на паметника му огромен сребърен венец с надпис "На великия Уилям Гладстон от признателния български народ". Когато през 1928 г. в София идва неговият син виконт Хърбърт Гладстон, той е обявен за почетен гражданин на столицата, а посещението му предизвиква масови митинги и шествия в израз на благодарност. Преди 30 години, малко след началото на промените, у нас идва сър Уилям Гладстон, правнук на големия държавник, за да открие изложба, посветена на паметта му. В наши дни името на Гладстон носят улици в десетки български градове - София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора и др., както и едно от най-големите и престижни училища в страната – столичното XVIII СОУ.