Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кой иска да заличи Гладстон от историята? Даян Абът

Скандалът с намерението да се преименува паркът "Гладстон" в британската столица, защото родът на политика бил замесен в търговия с роби, с право развълнува хората и у нас.

Съвсем естествено на

безвкусната инициатива

официално реагира и българският посланик във Великобритания Марин Райков, който написа писмо до кмета на Лондон Садък Хан и кмета на община Брент Лиа Колачико. В него той подчертава, че подкрепя инициативата на общината в Брент да се преразгледат наименованията на обекти, носещи имената на хора, свързани пряко с робството, но не разбира защо това се прехвърля и към Уилям Гладстон, който освен британски министър-председател е и български национален герой. (За уникалната роля на британския държавник за нашето освобождение четете тук)

"Подкрепата на Уилям Гладстон за

сплотяване на британското общество

допринася за възраждането на българската държавност през 1878 г. Нашият народ е получил неговата подкрепа в един от най-тежките моменти в историята си – пише посланик Марин Райков – след погрома на Априлското въстание, което е бунт срещу робството на Отоманската империя. Уилям Гладстон е

най-ярката британска политическа фигура,

която се ангажира със заклеймяване на зверствата и масовото избиване на мирното население в България след въстанието", се казва още в писмото. Българският дипломат допълва, че "ако решението бъде прието, местната българска общност ще се лиши от малкото имена на места в британската столица, с които се чувства свързана. Това ще ни накара да се чувстваме по-малко желани и представени в Лондон", пише Райков.

Всъщност в основата на недомислените ревизии на историята стои движението Black Lives Matter (BLM, "Животът на черните има значение"). Негови активисти вече печално се прочуха с

обезглавяване на статуи на Колумб,

оскверняване на паметници на Вашингтон, Джеферсън, Сервантес, Ганди, Чърчил и Теодор Рузвелт. Екстремистки настроени техни привърженици стигнаха дори дотам да наричат Мартин Лутър Кинг фашист заради убеждението му, че животът на всички има значение.

А конкретното предложение за преименуване на парка е на контролирания от лейбъристите съвет на квартала Брент в Северозападен Лондон. Нещо повече - вместо името на великия държавник общинарите предлагат паркът да носи името на Даян Абът - чернокожа депутатка в Обединеното кралство, която е провела "преглед на робството".

Проектът е иницииран от движението BLM през 2020 г. и има за цел да се справи с "несправедливостта, предразсъдъците и расизма" в общността. Тогава учениците за първи път били информирани за "систематичния расизъм" и "трагичното убийство на Джордж Флойд" от експерт по расата, става ясно от решението на общинския съвет.

Името на Абът фигурира на видно място в предложенията на подрастващите, след като съветът на Брент помолил ученици на възраст от 5 до 13 години (!) да излязат с кратък списък с идеи за преименуване.

На 11 юни 1987 г. Даян Абът заедно с трима други създават прецедент в британската история, като стават първите депутати от Африка, Карибите и Азия, избрани в парламента.

Тя е била депутат от лейбъристите в продължение на повече от 34 години, което я прави най-дълго служилата чернокожа жена депутат в Камарата на общините. Родена в Лондон от родители от Ямайка, Абът оттогава успява да запази парламентарното си място на седем общи избори. Тя е изпълнявала също много роли на първа линия в партията на лейбъристите, включително като временен заместник на лидера на опозицията Джеръми Корбин.

Паркът "Гладстон" в района на квартала Долис Хил получава името на бившия премиер Уилям Юарт Гладстон през 1899 г. Цитирана от ямайския вестник The Cleaner, д-р Инге Дорнан от университета "Брунел" аргументира решението по следния начин: "Черната общност в Брент продължава да бъде

засегната от неравенството

Съветът говори с местните хора какво можем да направим, за да се справим с несправедливостта, предразсъдъците и расизма. Като част от това жителите на Брент поискаха от съвета да обмисли преименуването на парк "Гладстон". Това е така, защото семейство Гладстон исторически е участвало в трансатлантическата търговия с роби."

И това изобщо не е първият опит да се заличи паметта за великия държавник в собствената му родина. Преди две години университетът в Ливърпул - родния град на Гладстон, се съгласи да преименува сграда, носеща неговото име.

Тогава, по повод на убийството на Джордж Флойд в Америка, студенти поискаха в открито писмо преименуването на учебното здание, защото според тях "така щяла

да бъде проявена солидарност

с отхвърлянето на потисничеството на чернокожите".

Искане за премахване на паметник на Гладстон се появи и в Шотландия - страната, от която произхожда неговият род. Там той, заедно със статуите и именията на още 10 известни личности от миналото, попадна в "черния списък" след направен "одит на робството".

При всички обвинения обичайно се споменава фактът, че бащата на британския премиер - Джон Гладстон, е притежавал плантации на Карибите, а в онези години те са били обработвани с робски труд. Парадоксално е, но в същото време се забравя решаващата роля на Уилям Гладстон за премахването на робството, което той самият нарича

“най-гнусното престъпление в историята”

Истината е, че "великият стар човек", както са го наричали навремето, като дълбоко религиозен човек винаги се е отвращавал от робството и това е добре документирано в цялостната му политическа дейност.

Например малко след избухването на Гражданската война в САЩ Гладстон пише на своя приятел, херцога на Съдърланд , за "принципа, обявен от вицепрезидента на Юга ... който утвърждава превъзходството на белия човек и с това основава върху него правото му да държа черните в робство, смятам този принцип за отвратителен и съм изцяло с противниците му". И още: "Конфедерацията е "сериозно опетнена от връзката си с робството и европейските сили трябва да използват своето влияние върху Юга, за да осъществят "смекчаване или премахване на робството".

Интересен, но сравнително малко известен у нас е фактът, че докато

за нас той е българофил,

гърците го почитат като елинофил (в Атина има негов паметник заради ролята му в освобождението на Йонийските острови), за сърбите и черногорците е сърбофил, за италианците е италианофил, а за ирландците - ирландофил. Причината е, че този държавник с възхитителните си качества далеч е надраснал времето си и с вяра в силата на правото винаги се е застъпвал за угнетените народи, затова и напъните да бъде заличена паметта за него са жалки и предварително обречени на неуспех.