Три версии се завъртяха за оттеглянето на президента на руската компания

Вагит Алекперов напусна “Лукойл” - излезе от борда и освободи президентския пост. В прессъобщение на сайта на руската компания се посочва: Алекперов информира днес компанията за решението си да се откаже от пълномощията на член на Съвета на директорите, а и предсрочно да прекрати пълномощията си на президент на “Лукойл”. И се уточнява, че той вече не е акционер с контролен дял.

Така приключва ерата “Алекперов” за “Лукойл”, след като той бе несменяем президент на петролната компания от основаването ѝ през 1993 г. в продължение на 29 години.

Вагит Юсуфович всъщност прекарва целия си живот покрай нефта

Роден е през 1950 г. в Баку - един от първите центрове на международната петролна промишленост. Баща му е работил в нефтените полета. И логично Алекперов завършва през 1974 г. Азербайджанския нефтен и химически институт, като през това време работи и като оператор на пробивна машина в Каспийската регионална нефтодобивна компания.

След дипломирането си продължава работа там. Разминава се на косъм със смъртта, когато на нефтената платформа в Каспийско море, на която работи, има експлозия и той е изхвърлен от ударната вълна във водата, но успява да се спаси.

През 1979 г. Алекперов отива в Западен Сибир и започва работа в “Сургутнефтгаз”. Става първи заместник генерален директор на “Башнефт”, а две години по-късно оглавява новосъздадената “Когалимнефтгаз”. През 1990 г. е назначен за заместник-министър на нефтената и газовата промишленост на Съветския съюз - най-младият на този пост в съветската история.

През 1991 г. Алекперов прави първата вертикално интегрирана държавна енергийна компания - “Лангепас - Урал - Когалимнефт”. През април 1993 г. компанията е пусната за приватизация от тогавашния руски президент Борис Елцин.

Алекперов постепенно става основен акционер и президент,  а името е сменено на “Лукойл”.

Следва бурно развитие, но в историята има и тъмни моменти. При старта един от най-близките хора на Алекперов е Виталий Шмид, който става и вицепрезидент на “Лукойл”. Според публикации в руската преса Шмид създава кръг от офшорни компании, чрез които нефтената компания успява да спести голяма част от данъците си. През август 1997 г. Шмид умира в Москва, а синът му Вадим Шмид обвинява ръководителите на “Лукойл”, че се опитват да заграбят имуществото на баща му. Алекперов тогава отвръща: За съжаление, синът не пое по пътя на баща си. Той търси предполагаемото му състояние.

През 2000 г. федералната данъчна служба на Русия образува дело срещу “Лукойл”

за укриване на големи средства от облагане. Тогава Алекперов се среща с руския президент Владимир Путин. Какво са говорили двамата, не е обявено, но през август 2000 г. арбитражният съд отхвърля голяма част от претенциите на данъчните, а петролната компания доброволно внася десетки милиони долари данък.

“Лукойл” е първата руска компания, която придобива американска - през ноември 2000 г. купува “Гети петролеум” и нейните 1300 бензиностанции в САЩ. “Лукойл” произвежда по 2,123 млн. барела петрол на ден, което е почти колкото целия износ на Русия за Европа. Петролът идва от находища в Русия, Узбекистан, Казахстан, Ирак, Азербайджан, Република Конго и Египет. Компанията има бизнес в близо 30 държави, притежава 5005 бензиностанции по света и 8 рафинерии, от които 4 в Европа - в Румъния, Италия, Нидерландия и България. За 2021 г. печалбата е 6,9 млрд. долара.

Алекперов дълго време бе най-големият акционер в “Лукойл” с над 28%, а състоянието му се оценяваше на близо 25 млрд. долара. Заместникът му Леонид Федун има 9,32%, сред другите по-големи акционери са международни фондове като Harding Loevner LP, Fidelity Management&Research, Schroder Investment Management, LSV Asset Management.

Започнатата от Русия война срещу Украйна на 24 февруари обаче слага край на бляскавото представяне на “Лукойл”, защото акциите на компанията тогава поевтиняха с близо 40%. А Алекперов се оказа сред най-губещите руски милиардери, губейки около 17 млрд. долара от състоянието си. Оказва се, че и делът му в “Лукойл” силно се е свил - към края на март 2022 г. възлиза на едва 3,12%, а чрез фондове контролира 5,43 на сто.

Алекперов бе санкциониран след началото на войната от Великобритания и Австралия и активите му там бяха замразени, бе му наложена и забрана за пътуване.

А само седмица след избухването на войната

“Лукойл” излезе с официална позиция - призова за незабавно спиране на боевете

в Украйна и поиска решаване на конфликта чрез дипломатически средства. Това я превърна в единствената руска компания, позволила си да изрази мнение срещу политиката на Владимир Путин.

Една от версиите за напускането на Алекперов е именно тази позиция на компанията, предполага се, че е бил принуден да се оттегли заради критиките. Друга версия е, че Алекперов се маха в опит да предпази “Лукойл” от нови санкции предвид обсъжданията за ембарго на руски нефт за Европа.

Трета версия за напускането на Алекперов е забраната акции от руски компании да се търгуват на чужди борси, която наложи Владимир Путин (Виж долу).

Очакваше се в сряда Владимир Путин да се срещне със собственици и ръководители на големи руски предприятия. Два дни по-късно така и не стана ясно дали се е случило. Още като се появи информацията, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че тя само “отчасти е вярна”.

Путин свали акциите на руските компании от чужди борси

Решението се коментира като удар по олигарсите

Президентът на Русия Владимир Путин сложи край на ерата на чуждестранната търговия с акции. За целта той подписа указ на 16 април, пише “Блумбърг”.

Законовите изменения изискват от руските компании да оттеглят публичността на своите компании от чуждестранните борси, като затворят всичките си акции освен тези на руския пазар.

В указа е описано, че на всеки чуждестранен притежател, чийто дял предстои да бъде анулиран, ще бъде открита сметка, за да получи това, което му се полага. След промените притежателите на дял от дадена компания няма да могат да търгуват на чужди борси и ще получават дивидентите си само в рубли.

Това може да принуди магнати като най-богатия човек в Русия Владимир Потанин, както и милиардерите от стоманодобивния бизнес Владимир Лисин и Алексей Мордашов да променят структурата на собствеността на личните си фирми, които отчасти притежават чрез акции в чужбина. Това деление между борсите им осигуряваше досега изплащането на дивиденти в чужда валута.

Според измененията, подписани от Путин, търговията с депозити на чужди борси трябва да бъде спряна до 10 дни от обявяването им. Законите обаче позволяват изключения, ако компаниите поискат разрешение да търгуват.

“Повечето компании и техните основни акционери, които бяха отворени за търговия или имаха депозитарни разписки в чужбина, спечелиха много от финансовите свободи и икономическите връзки със Запада”, каза Антон Затолокин, ръководител на изследванията в “Открытие Брокер”. “Унищожавайки това, което отне 30 години за изграждане, те поемат пряк и косвен удар”.

Стоманодобивният магнат Лисин коментира закона, като каза, че правата на акционерите, които вярват в Русия, са накърнени. “Те нямат нищо общо с политиката и има риск правата им на собственост просто да бъдат загубени”, добави той. Забраната за регистриране в чужбина е последният удар за руските милиардери, които вече са обект на западни санкции.