Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Космическо гробище или къде човечеството изхвърля небесните си отпадъци

Някога за хората Пойнт Немо в Тихия океан бил края на света, а днес учените ползват дълбините му за складиране на стари космически апарати

Знаете ли, че има едно място на Земята, което е по-близо до астронавтите на Международната космическа станция, отколкото до всеки друг жител на нашата планета. Намира се в Тихия океан и е отдалечено на 2689 км от най-близката обитаема суша. И в същото време е на по-малко от 370 км от МКС, която е на ниска земна орбита. Точно тази отдалеченост от цивилизацията и в същото време „близост“ до звездите превръщат района Пойнт Немо в идеално място за космически погребения.

Още през 1992 г. роденият в Хърватия канадски инженер Хървое Лукатела се наема със задачата да определи най-отдалечената морска точка. Някога подобна задача би била свързана с дълго и изпълнено с опасности пътуване. Съвременните технологии обаче позволяват на Лукатела да създаде компютърна програма, с която изгражда точен елипсовиден модел на планетата ни, а компютърът извършва всички останали изчисления. И така не след дълго червена точка започва да мига върху едно място на модела и на екрана се изписват точни координати – 48 градуса и 52,6 минути южна ширина и 123 градуса и 23,6 минути западна дължина.

Географският район е разположен между Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка и е известен като Полюса на недостъпността. Наричат го още Пойнт Немо в чест на капитан Немо от романа на Жул Верн. Вече споменахме, че това е най-отдалеченото място от най-близката населена суша. В случая това са един от Великденските острови – Моту Нуи на североизток, остров Дюсие (част от островите Питкерн) на север и остров Махер до Антарктида на юг. И не само хората отбягват това място, което във времената на вярванията, че Земята е плоска, би било идеално за край на света. Заради океанските течения водите там са бедни на хранителни вещества и съответно са избягвани от рибните пасажи. Кораби също почти не минават. Безлюдната океанска шир се оказва много подходяща за безопасното приводняване на създадените от човешка ръка космически машини, чийто жизнен цикъл е приключил.

Първото подобно и най-мащабно до момента погребение е на руската космическа станция „Мир“. В продължение на 15 години тя е площадка за повече от 15 000 научни експеримента и поне за кратко е дом на 104 астронавти от 12 страни. Към края на миналия век обаче техническите проблеми изникват един след друг. Нейните създатели са категорични, че отстраняването им ще струва твърде много пари, а и вече е започнала работата по МКС. Така руснаците решават да изпратят с почести научноизследователския комплекс.

За подобно космическо погребение са необходими сложни и прецизни изчисления.

Целия материал четете в Космос