Преди 21 години жени и деца бягат в Истанбул подобно на украинците сега

Македонският град опустява, нищо не работи, остават само мъжете

Геноцидът в Буча, зловещата обсада на Мариупол по някакъв необясним начин напомнят на кошмара в Тетово през 2001 г.

"Чувахме бомбите през нощта и това беше ужасяващо. Наложи ни се да пораснем много бързо."

Това сподели едно украинско момиче часове след като пристигна в Китен. То е част от 145-те жени и деца, дошли от Харков, които бяха настанени в детския лагер в морския ни град.

Същия страх изживяват и хиляди мюсюлмани

през 2001 г., когато бушуваше военният конфликт в Северна Македония. На 21 март фотографът Иван Григоров бе на място и засне как местните се опитват да се спасят от атаката.

"Тетово е македонски."

Този графит дълго време стоеше на изхода от Скопие, когато етническите албанци от Армията за национално освобождение нападнаха силите за сигурност на страната.

Тогава Тетово беше напълно пуст. В него живееха албанци, македонци и турци, но градът се смяташе за център на албанското политическо движение. Повечето от ключовите фигури в управлението на местността бяха от албански произход. Именно затова албанските сепаратисти, които са заели позиции над Тетово, го смятат за свой.

От Скопие до града под прицел няма нито една кола, само 3 поста с полицаи, като последният е непосредствено преди влизането в местността. Всеки от тях е с тъмносин бронетранспортьор, картечно гнездо от бели чували с пясък и момчета с каски и бронежилетки. Магазините не работят, а в центъра рядко минава по някой мъж. Единствената глъчка е от журналисти.

В продължение на около година хората там бяха свидетели на стрелби с оръдия, миномети и автомати. Целта на македонската армия бе да изтласка албанските бунтовници към граничния район до Косово. Противниците отговаряха с автоматично оръжие.

Сраженията парализираха от страх местните жители, част от които решиха да избягат при роднини в Турция. На 21 март в 17 часа на 10 м от джамията е спрял автобус с табелка "Скопие – Истанбул". Пътниците са жени и деца, а мъжете им махат от улицата за довиждане. Малките са въодушевени от предстоящото пътуване, без да подозират, че бягат от войната.

Автобусът тръгва, а жените с присвити сърца се питат дали ще видят съпрузите си отново живи.

На следващия ден на площада в Тетово са убити баща и син – част от десетките невинни жертви, загинали във военния конфликт през 2001 г.

Събитията в Украйна днес са кошмарно дежавю за всички в Северна Македония, изживели този ужас. Днес те се молят конфликтът да приключи час по-скоро и без жертви.