Чувствал се добре преди мигновения инфаркт

Жената до него: Лекуваше се, спазваше строг режим, в интелектуално отношение беше напълно запазен

В последните си дни бившият комунистически премиер Георги Атанасов, който почина на 88 години на 31 март, се чувствал добре.

"Спазваше строг медицински режим, лекувахме се, поддържахме се и с инсулин, и с лекарства, борехме се с диабета и останалите усложнения. Беше закрепен, в стабилно положение. В интелектуално отношение беше напълно запазен. И изведнъж съвсем неочаквано и болезнено се случи това.

От "Бърза помощ" казаха, че е било мигновен инфаркт", разказа пред "168 часа" жената до него Ани Спанчева. Тя е бивш заместник-министър на народната просвета, съорганизаторка с Людмила Живкова на асамблеята "Знаме на мира" и кандидат-член на ЦК на БКП отпреди 1989 г. Двамата се познават от годините, в които са работили заедно в Комсомола.

По думите й в последно време двамата

не поддържали почти никакви контакти

освен с най-близките си. Откакто през 2020 г. дойде пандемията от коронавирус, не са излизали, защото не са били имунизирани и ги е било страх от заразата.

До края си обаче Георги Атанасов се интересувал от случващото се в БСП. Партията също не го забравя, когато през 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев го осъждат на 10 години затвор. Делото е повдигнато почти веднага след 10 ноември и е за отпускане на неправомерна помощ в размер на 210 000 лв. за дострояването на апартаментите на децата на активни борци против фашизма и капитализма. Процесът става известен като "сираци".

Тогава му предлагат да замине в чужбина, но той отказва. "Да избягам, означаваше да призная вината си", коментира по-късно. Интересен факт е, че влиза зад решетките преди Великден, а излиза около Коледа.

Ръководството на столетницата проучва как да бъде защитен от съкилийниците си в случай на нужда.

Самият Атанасов признава по-късно в интервю, че друг затворник "веднага се хвана да ми бъде охрана". И споделя, че

не съжалява за близо двете

години лишаване

от свобода,

защото видял живота от опаката му страна. В "Кремиковци" бил настанен с още 7 души, но впоследствие остава сам в килия. Готвели са му специално, а останалите затворници му носили бутилирана вода заради здравето.

"Когато Георги Атанасов влезе в затвора, аз вече работех на "Позитано" 20. Успях да разбера как стоят нещата и един младеж получи задачата да се грижи за бившия премиер. Ако има лошо отношение от страна на затворниците, да се задейства – разказа пред "168 часа" бившият ковчежник на БСП Валенто Василев. – Георги Атанасов беше в трудов режим. Не възразяваше да работи в тухларната фабрика, всеки ден работа се равняваше на 2 дни от присъдата."

След това го прехвърлят да се грижи за 5000 пилета в птичарник.

Той не излежава 10-те години, защото през 1994 г. тогавашният президент

Желю Желев го помилва заради влошено здраве.

Заместникът му Стоян Овчаров, който е осъден по същото дело на 9 години, излиза на следващата година.

След затвора ръководството на БСП извикало на среща Георги Атанасов. На председателя Жан Виденов той казал, че убитите през 1945 г. са имали повече късмет от него, защото при разстрела всичко минавало за 5 секунди. Но признава, че има здрави нерви – като въжета, и това му е помогнало да оцелее.

Не се отказва от БСП, макар че повече никога не е бил в ръководните й органи. Записва се да членува в т.нар. клуб "Пловдивчани в София" заедно с Дража Вълчева, Атанас Ивановски (бизнесмен и баща на заместник-министъра от времето на царя Димитър Ивановски), Румен Сербезов (бивш посланик в Япония), Георги Караманев (бивш министър на търговията), Цанко Гагов (бивш първи секретар на Окръжния комитет на БКП в града под тепетата) и Стоян Стоянов (бивш първи заместник-министър на МВР от 1987 до 1990 г., след което за кратко оглавява МВР в правителството на Андрей Луканов).

В тази група е и последната спътница на Георги Атанасов Ани Спанчева. По времето на премиера Пламен Орешарски през 2014 г. двамата се подписват в открито писмо на 150 леви интелектуалци до тогавашния лидер на БСП Михаил Миков, в което

протестират срещу пронатовските позиции на партията

и твърдят, че тя легитимира властта в Украйна. Това се случва точно около анексията на Крим от страна на Русия и събитията на Майдана в Киев.

След това червените за последно са виждали Георги Атанасов на погребението на Григор Стоичков през 2016 г. Именно бившият министър предложил експремиера за наследник на Тодор Живков в критичните моменти преди 10 ноември 1989 г. Така на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП предния ден Първия, който се опитва да се противопостави на кръга Петър Младенов - Андрей Луканов, посочва Георги Атанасов за нов генерален секретар.

Правешкият лидер обаче не подозира, че и той е в групата на заговорниците.

Знае, че СССР стои зад външния министър. Така се изненадва, когато доскоро най-довереният му комунистически деец си прави отвод. И издига кандидатурата на Петър Младенов, както са се разбрали.

В 19,45 ч. след гласуването Тодор Живков събира четиримата – новия генсек, Андрей Луканов, Георги Атанасов и Добри Джуров, като ги почерпил с коняк, вино и луканка.

На следващия ден – 10 ноември 1989 г., пленумът на ЦК на БКП протича не според желанието на бившия Първи. Той чете дълъг доклад, след който разбира, че е отстранен от всички постове. Опитва се за последен път да се задържи на власт. Моли Георги Атанасов, който води заседанието, да му даде думата след всички изказвания. "Но, другарю Живков, вие сутринта говорихте два часа, изнесохте хубав доклад, защо е нужно сега?", пита. "Добре, както кажеш", отвръща той.

Георги Атанасов влиза на финалния етап в групата на превратаджиите. Той разказва по-късно, че на 6 юли 1989 г., подготвяйки се за традиционната среща на дипломатическия корпус в Смолян, се е разбрал с Петър Младенов да отидат на открит политически сблъсък с Тодор Живков и да го отстранят от ръководството на партията и държавата.

На следващия ден потвърдили своите намерения в по-широк кръг, като към разговора се присъединили Добри Джуров и Андрей Луканов. Според предварителния замисъл през октомври 1989 г. Петър Младенов написва писмо до Политбюро на ЦК на БКП с оставката си и го депозира. Тодор Живков свиква заседание на ПБ, на което Пенчо Кубадински поискал външният министър да изтегли молбата си, но безуспешно. Георги Атанасов е от тези, които се противопоставят на това, въпреки че познава

способността на Тодор Живков да съхрани властта си.

На последния прием в съветското посолство преди преврата генералният секретар закъснял и не бил в компанията на своя министър-председател, а се усамотил с шефа на мисията Виктор Шарапов, който му обяснява, че е загубил доверието на Москва.

След 1989 г. обаче Тодор Живков и Георги Атанасов повече не се виждат. Преди това работят заедно дълги години и често бившият премиер е наричан втори човек в държавата и е смятан за

потенциален наследник.

От самото начало кариерата му е възходяща. Той е умерен и затова е приемлив за всички. Негови бивши подчинени си спомнят, че като началник не тропал по масата, а изслушвал с внимание всички. Проверявал получената информация от няколко източника, за да не го подведат. Затова дълго време Живков му има доверие.

"Беше човечен към всеки независимо от длъжността и положението му. Затова бай Тошо му имаше доверие – разказа Валенто Василев. – Правилото беше, че ако трябва да се срещнем, той трябва да ме потърси като по-висшестоящ.

Сядаше срещу мен на заседателната маса, а не на бюрото от началническа позиция.

За първи път се срещнах с него

през 1980 г.

Тогава бях първи секретар на Общинския комитет на ДКМС в Плевен. Дойде предложение да отида в София завеждащ отдел в ЦК, но не ми казаха какъв отдел. Замислих се, защото бях свързан с Първо главно управление на ДС - разузнаването. Но ген. Васил Коцев ми даде разрешение. Така се видях с Георги Атанасов, който ме разпитва за всичко в продължение на около час. Може би е знаел, че съм към ПГУ, но не повдигна въпроса."

Тогавашният шеф на ЦК на ДКМС заявил, че когато един ден партията реши, че не й е потребен, щял да се върне към историята – неговата специалност в СУ "Св. Климент Охридски". "Партията ще прецени кога", добавил Атанасов. В крайна сметка не БКП слага край на кариерата му, а промените.

След освобождаването си от затвора повече не работи нищо и се отдава на внуците си и на домашни задължения. Разказва, че хоби му е миенето на чинии и готвенето. Най-големият му специалитет бил боб в гърне.

Името му е свързано и с т.нар. червени зетьове. Мъжът на една от дъщерите му е съосновател на фирмата "Балканфарма".

Петър Терзиев е актьор по образование,

но след 1989 г. влиза в бизнеса. Фирмата е изкупена от Дойче банк малко преди приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград. Терзиев остава изпълнителен директор на "Балканфарма" до септември 2001 г. След това продължава с успешната си предприемаческа дейност. А тъстът му на въпрос вярно ли е, че Андрей Луканов е раздал куфарчета с пари, в интервю за "24 часа" отговаря: "Това са нагли лъжи, които новите властници измислиха".